Решение № 11928 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6711/2024 г.

ВАСВторо отделение06.11.2024 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 611 от 08.05.2024 г. по адм. дело 188/2023 г. на Административен съд -Шумен и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. А. срещу заповед РД-25-1411/30.05.2023г. на кмета на община Шумен и решение по протокол от 04.01.2023г. на комисията по чл. 210 ЗУТ при община Шумен.

ОСЪЖДА Н. А. А., [ЕГН], от гр. Шумен, да заплати на община Шумен, гр.Шумен, [улица]сумата 140.00 (сто и четиридесет) лева разноски и сумата 100.00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Шумен и на община Шумен срещу решение 611 от 08.05.2024 г. по адм. дело 188/2023 г. на Административен съд - Шумен, с което са отменени заповед РД-25-1411/30.05.2023г. на кмета на община Шумен и решение по протокол от 04.01.2023г. на комисията по чл. 210 ЗУТ при община Шумен в частта относно пазарната стойност на ПИ с идентификатор 83510.664.582 по КК на гр. Шумен и преписката е изпратена на кмета на община Шумен за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу административните актове да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. А. А. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът Р. Й. З. не оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отмени заповед РД-25-1411/30.05.2023г. на кмета на община Шумен, съставът на Административен съд - Шумен приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, на материалноправни разпоредби и целта на закона. Първоинстанционният съд констатира, че е налице несъответствие между текстовата и графична части на заповедта. Съдебният състав приема също, че при издаване на административния акт са допуснати нарушения на чл. 16, ал. 3 ЗУТ, тъй като не са определени характерът и начинът на застрояване, а също и на чл. 16, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, както и на целта на закона. По тези съображения стига до извода, че заповедта на кмета на община Шумен следва да бъде отменена, а преписката -изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебния акт. Като последица от това съдът отменя и решението по протокол от 04.01.2023г. на комисията по чл. 210 ЗУТ при община Шумен в частта относно пазарната стойност на ПИ с идентификатор 83510.664.582 преди и след урегулирането му. Тези изводи са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че оспорената заповед, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 16 ЗУТ кметът на община Шумен одобрява проект за подробен устройствен план- план за регулация (ПУП-ПР), на основание чл. 110, ал. 1, т.2 ЗУТ, във връзка с чл. 16, ЗУТ, в обхват ПИ с идентификатор 83510.664.582 и ПИ с идентификатор 83510.664.583 по КК на гр. Шумен, като в кв. 234б по плана на гр. Шумен се образуват нов УПИ II- 582, за имот с идентификатор 83510.664.582 по кадастралната карта на гр. Шумен и нов УПИ IX-583 за имот с идентификатор 83510.664.583 по кадастралната карта на гр. Шумен, съгласно приложената скица, е издадена след като със заповед РД-25-2953/09.12.2022г. е разрешено изработване на проект за ПУП- ПР в обхват цитираните по- горе имоти съгласно представеното задание. Процедурата е в изпълнение на решение 1090 по протокол 53 от 24.09.2015г. на общински съвет Шумен, с което е отменено решение 959 по протокол 51 от 10.08.2011г. на същия орган, с което е одобрен ПУП- ПРЗ по чл. 16 ЗУТ за квартали 234, 234а, 234б и 234в- м. Смесе по плана на гр. Шумен, в частта относно ПИ с идентификатори 83510.664.159 и 83510.664.157 и на кмета на общината е възложено да внесе проект за одобряване на ПУП- ПРЗ в обхват двата имота. Установено е също, че със заповед КД-14-27-22/16.01.2012г. на началника на СГКК- Шумен, която не е оспорена, е одобрено изменение на КККР на гр. Шумен като поземлени имоти с идентификатори 83510.664.159 и 83510.664.157 са нанесени в нови граници и площ съответно от 585 кв.м. и 561 кв.м. и с идентификатори съответно 83510.664.582 и 83510.664.583. След изработване на проекта за ПУП ПР е прието решение по протокол от 04.01.2023г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, според което пазарната стойност на УПИ II- 582, кв. 234б се е увеличила от 37550лв., без ДДС, преди урегулирането на 58500.00 лв., без ДДС. От заключеното на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза и от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание се установява, че с одобрения проект за ПУП-ПР регулационните границите на УПИ II- 582 и и УПИ IX-583, кв. 234б са нанесени по имотните граници на ПИ с идентификатор 83510.664.582 и ПИ с идентификатор 83510.664.583. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Обратно на възприетата от административния съд теза, не се установява несъответствие на между текстовата и графичната част на акта. С подробния устройствен план по чл. 16 ЗУТ имотите се урегулират за първи път, като на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот, като се съобразява с местоположението на имота в местността, но не и с точните кадастрални граници (чл. 16, ал. 4 вр. ал. 1 ЗУТ). Следователно текстовата и графичната част на одобрения проект следва да отразяват границите на определения урегулиран имот, което в случая е направено. Изводите на административния съд, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправни разпоредби и на целта на закона също са неправилни. С одобрения проект имоти с идентификатори 83510.664.582 и 83510.664.583 по КК на гр. Шумен се урегулират за първи път при условията на чл. 16 ЗУТ. В съответствие с чл. 16, ал. 3 ЗУТ с одобреният ПУП- ПР са определени границите, лицето и площта на новообразуваните УПИ II- 582 и УПИ IX-583, кв. 234б по плана на гр. Шумен. Одобреният проект е изготвен в съответствие с императивното изискване на чл. 16, ал. 2 ЗУТ и е изработен на база на актуалната кадастрална карта за имотите, одобрена през 2012г., като регулационните граници на новообразуваните урегулирани имоти са нанесени по имотните граници съответно на ПИ с идентификатор 83510.664.582 и ПИ с идентификатор 83510.664.583 по КК на гр. Шумен. Следователно със заповедта площите на имотите не са редуцирани при условията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, а изводите на административния съд в обратен смисъл са неправилни и не се подкрепят от събраните доказателства. Спазени са и останалите изисквания на чл. 16, ал. 4 ЗУТ като пазарната стойност на УПИ II- 582 е по- висока от тази на имота преди урегулирането му. Съображенията на състава на административния съд за нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУТ, тъй като за урегулираните имоти, предмет на разработката не са определени характер и начин на застрояване, не могат да бъдат споделени. Както първоинстанционният съд отбелязва, планът за застрояване по чл. 110, ал.1, т. 3 ЗУТ е различен от плана за регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, предмет на процесната разработка, поради което липсата на план за застрояване не води до незаконосъобразност на одобрения план за регулация, както административният съд неправилно приема. Изложеното налага заключението, че оспорената заповед на кмета на община Шумен не разкрива противоречия с изискванията на чл. 16, ал. 1-4 ЗУТ и не са налице основания за нейната отмяна. Като следствие от изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна и на решението по протокол от 04.01.2023г. на комисията по чл. 210 ЗУТ по отношение на УПИ II- 582, кв. 234б по плана на гр. Шумен. Значението на този акт е да съпостави пазарната стойност на урегулирания имот с тази на имота пред урегулирането му, за да се прецени изпълнението на изискването на чл. 16, ал. 4 ЗУТ и в случая това е направено. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на заповед РД-25-1411/30.05.2023г. на кмета на община Шумен, както и на решението на комисията по чл. 210 ЗУТ. Следователно като достига до заключение в обратен смисъл и отменя заповедта на кмета на община Шумен, както и решението на комисията по чл. 210 ЗУТ и връща преписката за административния орган за ново произнасяне, съставът на Административен съд - Шумен постановява съдебен акт при неправилно прилагане на материалния закон, който следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Н. А. А. против заповед РД-25-1411/30.05.2023г. на кмета на община Шумен и решение по протокол от 04.01.2023г. на комисията по чл. 210 ЗУТ при община Шумен да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и обстоятелството, че касационните жалбоподатели се представляват от юрисконсулт ответникът Н. А. А. следва да заплати на община Шумен сумата 140.00 лв. разноски, представляващи държавна такса за касационното производство, а на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, същият следва да бъде осъден да заплати на община Шумен сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,