Решение № 15937 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2012 г.

Решение № 15937 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2012 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, против Решение № 370/23.01.2012 г., постановено по адм. дело № 6943/2010 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е възприел фактите, изведени от заключенията на вещите лица по изслушаните по делото съдебно-счетоводна и агротехническа експертизи, което от своя страна е довело до грешни правни изводи относно спорния въпрос. Ответникът - "Агрикорн Стар" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Христова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 01-РД/2764/18.08.2008 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, като е приел, че същата не е мотивирана и е издадена при неправилно приложение на материалния закон. По първото отменително основание съдът е посочил, че актът е издаден в нарушение на изискването за форма по чл. 59 от АПК, в частност административният орган не е изложил фактическите основания за отказ за финансиране, т. е. не е отразено какъв е общият доход на дружеството за предходната година - за 2008 г. и каква част от него е получена от дейности, различни от посочените в чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2008 г. Мотиви за това не се съдържат нито в съпроводителното писмо, нито в приложената административна преписка. Независимо че липсата на мотиви само по себе си е достатъчно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 от АПК, съдът е обсъдил и неговата материална законосъобразност, стигайки до извод, че изпълнителният директор на ДФЗ-РА неправилно е отказал да финансира проекта на жалбоподателя, тъй като отговаря на всички изисквания по чл. 13 от Наредба № 8/2008 г., в т. ч. и на изискването на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2008 г. По тези съображения съдът е отменил оспорената заповед, като е изпратил преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията му по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените отменителни основания. Законосъобразно съдът е приел, че процесната заповед е постановена в нарушение на изискването за форма съгласно чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа мотиви, в частност не съдържа фактическите основания за издаването й. Административният орган в графата "Фактически основания /мотиви/" автоматично е възпроизвел текста на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2008 г., т. е. посочил е правното основание за издаването на акта. Липсват фактическите основания, а именно - да бъде посочено какъв е общият доход на дружеството за предходната година, т. е. за 2008 г. и каква част от него е получена от дейности, различни от посочените в чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2008 г. Мотиви в тази насока не се съдържат нито в съпроводителното писмо, нито в приложената административна преписка, с оглед на което съдът е достигнал до обоснования извод за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Законосъобразни са и последващите изводи на съда, касаещи материалната незаконосъобразност на заповедта. Настоящият случай попада в приложното поле на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. С оспорената заповед № 01-РД/2764/18.08.2008 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е отказал да бъде финансирано заявлението за подпомагане на "Агрикорн Стар" ЕООД ид. номер 18/121/02998. За да откаже финансиране по заявлението административният орган се е позовал на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2008 г., според който юридическите лица следва да са получили минимум 50 % от общия доход за предходната година от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги. Спорният по делото въпрос е бил дали дружеството-кандидат по мярката е осъществило земеделска дейност по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Наредба № 8/2008 г. или е закупило реално вече ожънатата царевица, което представлява по същността си обикновена търговска дейност. Доводите на касатора в тази връзка са, че продадената от жалбоподателя "Агрикорн стар" ЕООД на "Стар Ко Холдинг" АД царевица представлява сделка по обикновена препродажба на земеделска продукция, която нито е произведена, нито прибрана от продавача по сделката, поради което основателно е отказано финансиране. За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е допуснал и приел съдебно-счетоводна и агротехническа експертизи. Настоящият състав не споделя доводите на касатора, че съдът неправилно е възприел фактите от двете експертизи, което от своя страна е довело до необосновани правни изводи. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, е установено, че "Агрикорн стар" ЕООД е реализирало приходи от продажба на царевица, реколта 2008 г., която е закупена като незавършено производство. Приходът за 2008 г. е в размер на 21 360 лв., като вещото лице не е констатирало приходи и/или разходи от друга стопанска дейност на "Агрикорн стар" ЕООД за периода м. 11 - м. 12.2008 г., с изключение на разходи в размер на 1 223.33 лв., които са извън стопанската дейност на дружеството и са свързани с неговата организация и управление. Касаторът също така счита, че е било обективно невъзможно да се извърши предполагаемата жътва на 6 и 7.12.2008 г., тъй като съгласно приложената по делото фактура № 76/08.12.2008 г. доставчикът "Агро стар" ЕООД е фактурирал на получателя "Агрикорн стар" ЕООД продажбата на "незавършено производство царевица реколта 2007/2008 г. ", а с фактура № 77/09.12.2008 г. доставчикът "Агро стар" ЕООД е фактурирал на получателя "Агрокорн стар" ЕООД продажба на услуга "жътва на царевица", т. е. закупуването на "незавършено производство царевица" е станало на 8.12.2008 г. Най-ранната възможна дата на предполагаемата жътва следва да е датата на закупуването на незавършеното производство, т.е. 8.12.2008 г., което означава, че жътвата е извършена преди датата на фактуриране на въпросната доставка. Така наведените доводи са неоснователни, тъй като е безспорно, че на 1.12.2008 г. е сключен договор за покупко-продажба, в чл. 13 от който се предвижда преарендаторът "Агрикорн Стар" ЕООД да стане собственик на продукцията, произведена от арендуваната земеделска земя. Купувачът се задължава да заплати на продавача "Агро стар" ЕООД мероприятията по незавършеното производство на царевица реколта 2007/2008 г. на 178 дка от масив 44 на стойност 14 369.94 лв. Сумата е фактурирана с фактура № 76/8.12.2008 г. Именно този договор е основание за извършване на жътвата, като е ирелевантно обстоятелството кога точно е фактурирана доставката /продажбата/ на незавършено производство царевица, в случая на 8.12.2008 г. Неоснователни са и възраженията, че реализираните приходи в посочения по-горе размер са резултат от обикновена покупко-продажба, а не от земеделска дейност, тъй като към датата на предполагаемата жътва е било обективно невъзможно същата да бъде извършена. За изясняване на този въпрос съдът е допуснал агротехническа експертиза, от чието заключение е приел за безспорно, че е било възможно извършването на жътва на царевица именно на посочените дати - 6 и 7.12.2008 г., ако няма снежна покривка, а от представената от НИМХ справка е видно, че на процесните дати не е имало снеговалежи. Освен това вещото лице е посочило, че жалбоподателят е притежавал необходимата селскостопанска техника, за да извърши жътва на такава площ в рамките на два дни. С оглед на всичко изложено се налага изводът, че изпълнителният директор на ДФЗ-РА неправилно е отказал да финансира проекта на жалбоподателя, тъй като същият отговаря на всички изисквания по чл. 13, вкл. и по чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № /2008 г. Не са налице отменителни основания и обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение