Решение № 7065 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13911/2013 г.
ВАСVIII отделение27.05.2014 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2716/23.04.2013 г., постановено по адм. дело № 10028/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7065 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13911/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Форест трейд 67" ЕООД гр. Благоевград срещу Решение № 2716/23.04.2013 г., постановено по адм. дело № 10028/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт /РА/ № 011201361/17.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение № 2083/24.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София /сега дирекция "ОДОП"/ при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че атакуваният съдебен акт страда от посочения касационен порок и моли същият да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез юрск. Кръстева, изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд София-град /АССГ/ е отхвърлил жалбата на "Форест трейд 67" ЕООД срещу РА № 011201361/17.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение № 2083/24.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП с който в тежест на ревизираното лице са установени задължения за данък /ДДС/ и лихви във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 85548,61 лв. по фактури, издадени от "ВХ комерс" ЕООД, "ВДФ Билд" ЕООД, "Фис Ин" ЕООД и "Лестрейдинг" ООД. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираното оспорване, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и съответствие с материалния закон. Преценил е, че спорните въпроси са относно реалността на доставките, по които са издадени фактури и е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е счел, че за установяване реалността на доставките на стоки и услуги в доказателствена тежест на ревизираното лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане данъчен кредит е да установи настъпването на данъчни събития по издадените фактури, а именно - прехвърляне на собственост върху стоките и извършването на услугите. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че реалността не е доказана. Касационният съд, проверявайки служебно валидността, допустимостта и материалната законосъобразност на обжалваното решение, намира че същото не страда от пороци и е материално законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон. Въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до законосъобразни правни извод, въз основа на обосновани фактически констатации. По отношение на доставчика "ВХ Комерс" ЕООД не се установява прехвърлянето на право на собственост върху стоките - дърва за огрев и дървен материал предвид неустановената материална възможност на доставчика да стори това, липсата на данни за извършен превоз, вкл. превозни билети и на възможността за складиране. Не се установява и извършването на транспортните услуги поради неустановена възможност на доставчика да извърши услугите - склад, лиценз за транспортна дейност и превозни средства. По отношение на доставчика "ВДХ Билд" ЕООД не е установено извършването на фактурираните транспортни услуги поради липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за това. По отношение на доставчика "Фис Ин" ЕООД не и установена при условията на пълно доказване материалната възможност на същия да прехвърли права на собственост върху притежавана от него стока - дърва за огрев, не са налице данни за индивидуализация на родовоопределената във фактурите стока, за кадрова обезпеченост, за ползване на стоката за последващи облагаеми доставки. По отношение на доставчика "Лестрейдинг" ООД също не е доказано прехвърлянето на права на собственост върху стоките - дърва за огрев, нито извършването на фактурираните услуги за транспорт, разтоварване, цепене, рязане и др. Обосновано е прието от съда, че по отношение и на този доставчик не е установена материалната му и кадрова обезпеченост. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е единственото оплакване на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е съобщил дадените указания и не е уведомил изрично жалбоподателя за второто и последно съдебно заседание на 11.04.2013 г. Видно от приложените по делото съдебни протоколи от 24.01.2013 г. и 11.04.2013 г. решаващият състав е уважил молба на жалбоподателя за отлагане на делото и даване на възможност за запознаване с материалите по делото и ревизионната преписка, за ангажиране на доказателства и правна помощ. За заседанието на 24.01.2013 г. жалбоподателят е бил редовно и своевременно призован, не се е явил по причини, нямащи характер на неотложени и внезапно настъпили препятствия. Съдът е дал ход на делото и е уважил молбата за отлагане, с цел запознаване и изясняване на спора от фактическа страна. Датата на следващото заседание е вписана в съдебния протокол, както и обстоятелството, че жалбоподателят се счита за редовно уведомен по реда на чл. 137, ал. 7 АПК. На жалбоподателя не е изпращано съобщение или призовка за следващото съдебно заседание. Съдът е процедирал правилно. По аргумент от чл. 137, ал. 7 от АПК, изпращането на последваща призовка до ревизираното лице, в качеството й на вече редовно призована страна, не е необходимо, поради което процесуално законосъобразен е изводът на съда, че оспорващият е редовно призован за откритото съдебно заседание на 11.04.2013 г. Като е дал ход на делото, а впоследствие и на спора по същество, решаващият състав не е допуснал процесуално нарушение, нито е осуетил възможността на лицето да осъществи правото си на защита в пълен обем. Съдът не е имал задължение да изпраща съобщение за следващото съдебно заседание, нито на страната, нито на неговия процесуален представител. Ето защо настоящата инстанция намира, че постановеното решение не страда от релевирания касационен порок, съответства на материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК, тъй като юрисконсултско възнаграждение се дължи еднократно в размер до максималния за фазите на съдебното производство и такова вече е присъдено от първата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение