Решение № 95 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 406/2008 г.

Решение № 95 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 406/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Л. Ж. Т. от гр. К. срещу решение от 12.11.2007 г. по гр. дело № 812/2006 г. на К. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Р. Б. К., Б. М. К., Т. Б. Г. и Г. Е. Г., всички от гр. К., не изразяват становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 23.03.2004 г. по гр. дело № 1005/2002 г. на К. районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е споделил изцяло правните изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Решаващият съд е изпълнил задължителните указания в отменителното касационно решение, постановено по гр. дело № 1101/2006 г. по гр. дело № 1037/2005 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., като назначил и изслушал разширена, тройна техническа експертиза. Позовавайки се на заключението, неоспорено от страните е констатирано, че попивната яма не представлява попивно съоръжение, тъй като в действителност няма затворен обем с дъно и плътни стени, поради което не може да се препълни, а е поставена и РVС тръба, през която се оттича дъждовната вода от западния скат на сградата на ответниците. Не е констатирано наличие на затлачена и застояла вода. Изследвайки подробно заключението на техническата експертиза решаващият съд е обосновал изводи, че твърдяните от ищеца вреди, изразяващи се в изгниване на дюшемето в една от стаите на къщата и нарушаване на целостта на мазилката й не са причинени от начина на отцеждане на дъждовните води от жилищната сграда, обитавана от ответниците, а причината е в големия наклон и предполагаемия скален масив. При отсъствие на доказана причинна връзка между действията на ответниците и щетите на ищеца решаващият съд е приел, че не са налице предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, обуславящ и уважаването на иска по чл. 45 ЗЗД, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд, който е отхвърлил обективно и субективно съединените искове. Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага отмяната му. Неоснователен е касационният довод, че въззивният съд не се е съобразил с указанията в отменителното касационно решение. Задължителните указания са изпълнени, с постановената пред тройната експертиза задача, на която е отговорено за съществуването на техническа възможност дъждовните води от цялата сграда да се отвеждат до уличната канализация, което обаче е свързано с много технически трудности и разходи, защото пътя на дъждовната вода става твърде дълъг и вертикалното отвеждане ще остане извън дължината на целия скат. Водното количество ще протича по цялата дължина на ската и няма да може да се оттече през вертикалната водосточна тръба, при което съществува реална възможност водата да прелива през улука, направо на терена до самата сграда и на ищеца и на ответниците. Неоснователен е и втория касационен довод за допуснато процесуално нарушение от съда, който неправилно бил заличил новоконституирани във въззивното производство ответници. Съгласно разпоредбата на чл. 117 ГПК (отм.) изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице, или привличане на нов ответник, наред с първоначалния е допустимо във всяко положение на делото, но в първата, а не във въззивната инстанция, в която такова искане е направено от касатора. Въззивният съд правилно се е съобразил с процесуалната разпоредба и отменил неправилно постановеното определение от 26.06.2006 г., за привличане на нови ответници във въззивната инстанция. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова