Решение № 3468 от 27.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7071/2014 г.

Решение № 3468 от 27.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7071/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Василка Йорданова Янчева от гр. Варна срещу решение № 630 от 18.03.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 3860/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 031301095 от 01.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 551 от 30.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна, относно установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 20 037.52 лв. главница и 14 867.45 лв. лихви за забава. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че ревизията е възложена в нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК, тъй като първоначалният ревизионен акт № 031201821 от 21.08.2012 г. бил нищожен, независимо от отмяната му с решение № 733 от 21.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". Счита, че между първото и второто ревизионни производства няма никаква връзка, а напротив - второто ревизионно производство е напълно самостоятелно и издаденият РА е нищожен поради нарушение на времевата компетентност. Поддържа нищожност на РА № 031301095 от 01.07.2013 г. поради възлагането му от орган с компетентност за ИРМ - Разград, докато постоянният й адрес бил в гр. Варна. Посочва основание за нищожност поради липса на издадена заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК (редакция преди 01.01.2013 г.) на основание § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК Д. в. бр. 82/2012 г. Поддържа, че не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на укрити доходи, тъй като всичките й доходи били от средства, дарени от баща й Йордан Атанасов, получени от продажба на реституирани имоти. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Варна и по същество на спора да прогласи нищожността на РА или да отмени РА като незаконосъобразен, като й присъди направените в съдебното производство разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 031301095 от 01.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 551 от 30.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, на касаторката Василка Йорданова Янчева са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 20 037.52 лв. главница и 14 867.45 лв. лихви за забава. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че ревизионното производство е образувано в срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК и е проведено при спазване на процесуалните правила. Съдът се е произнесъл по същество на спора като е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити доходи поради превеждане на суми с неустановен произход по банковите сметки на лицето, които правилно се взети предвид от приходните органи като данъчна основа за определяне на данъчните задължения на лицето по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните правни съображения: Оспореният РА № 031301095 от 01.07.2013 г. е издаден във връзка с решение № 733 от 21.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", с което е отменен РА № 031201821 от 21.08.2012 г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия. Горестоящият административен орган е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради определяне на задължения по чл. 40 ЗОДФЛ (отм.), а не по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Касационният довод за нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК е неоснователен. Нормата на чл. 109, ал. 1 ДОПК въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), приложим към 2006 г., данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен /патентен/ данък в срок до 15 април на следващата година. В случая, петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече на 01.01.2008 г. и изтича на 31.12.2012 г. Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) е издадена на 03.01.2012 г. и е връчена на ревизираното лице на 15.02.2012 г., т. е. в срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК. С отмяната на РА № 031201821 от 21.08.2012 г. с решение № 733 от 21.12.2012 г. на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП гр. Варна за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт. Дори РА да бъде прогласен за нищожен от горестоящия административен орган, образуваното ревизионно производство не се заличава с обратна сила. Напротив, запазва се висящността му, включително с издадена ЗВР (в случая на 03.01.2012 г.) в срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Първоначалната ревизия е възложена със ЗВР № 1200015 от 03.01.2012 г., издадена от Стефанка Димитрова Янкова - началник сектор в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Варна. След отмяната на РА № 031201821 от 21.08.2012 г. с решение № 733 от 21.12.2012 г. е издадена ЗВР № 13000142 от 10.01.2013 г. отново от Стефанка Димитрова Янкова. За доказване компетентността на органа, възложил ревизията, ответникът е представил заповед № 1597 от 01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна за определяне на органи, които да издават ЗВР, с която Стефанка Димитрова Янкова е определена като орган по възлагане "за ИРМ Разград". Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е инстанция по същество на спора като следва да извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания, посочени в разпоредбата. При наличие на данни за възлагане на процесната ревизия със ЗВР № 1200015 от 03.01.2012 г. съдът не е проявил служебна активност да събере доказателства за компетентността на лицето, възложило ревизията. Ревизионната преписка не е комплектувана с доказателства за компетентност на този орган, което препятства касационната проверка за правилността на обжалваното съдебно решение, вкл. относно извода му за валидност на оспорения РА. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено. Допуснатото от съда съществено процесуално нарушение поради неизискване на доказателства за компетентността на органа, възложил ревизията със ЗВР № 1200015 от 03.01.2012 г., е основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяната на обжалваното решение за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания за комплектуване на преписката в цялост, включително с доказателства за компетентност на органа, възложил ревизията със ЗВР № 1200015 от 03.01.2012 г. и да се произнесе по всички наведени от лицето основания за нищожност на РА. Следва да се извърши преценка за наличие на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото поради висящо преюдициално производство по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСК на ВАС с оглед наличието на противоречива съдебна практика по въпроса: "Допустимо ли е със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната ТД на НАП да ограничава по териториален признак правомощията на определени от него органи по приходите за издаване на ЗВР?". С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,