Решение № 2718 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2018 г.

Решение № 2718 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрк. Б. Митев, против решение № 379/01.03.2018 г., постановено по административно дело № 895/2017 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменено негово Решение № 01/311/00816/3/01/04/01, изх. № 01-6500/4587 от 12.10.2017 г. за налагане на финансова корекция. Релевира касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. С подробни съображения намира, че в конкретния случай, противно на приетото от административния съд, категорично се установява наличието на основание за наложената финансова корекция и че съдът неправилно и необосновано "в бързината си да го отмени", преценил обжалвания административен акт за незаконосъобразен, въпреки че бил постановен при съобразяване с относимите наредби и регламенти, както и с практиката на ВАС. Моли постановеното съдебно решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В три молби поддържа касационната си жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Р. Строй - Е. Спахи", със седалище с. Вълкосел, обл. Благоевград, представляван от Е. Парушева, чрез процесуалния си представител адв. Ядков, в писмен отговор и в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи за липса на нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи, след като е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита мотивирания извод, че реализирането от дружеството на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана, не води нито пряко, нито косвено до извод, че е нанесена вреда на бюджета на Съюза поради начислен неправомерен разход и че тази констатация не обосновава извършено от дружеството нарушение, освен че проектът не е финансиран 100% от средства на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Намира доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от ЕТ "Р. Строй - Е. Спахи", със седалище с. Вълкосел, обл. Благоевград, чрез представителя Е. Парушева, срещу решение № 01/311/00816/3/01/04/01, изх. № 01-6500/4587 от 12.10.2017, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Договор № 01/311/00816 от 04.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски Фонд за развитие на селските райони, сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., във връзка с неизпълнението на т. 4. 12 и т. 4. 18 от същия договор, както и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., във вр. с чл. 30, § 1 и 2 от Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент № 1605/2002 на Съвета и на утвърдена от изп. директор на ДФЗ методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г., и на чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). С него, на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 65173. 85 лв., представляваща 16. 67 % от предоставената финансова помощ по договора. Искането е било за отмяната му поради незаконосъобразност на отменителните основанията по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. Административен съд - Благоевград преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт и го отменил. 3 а да стигне до този правен извод от фактическа страна обосновано приел, че в случая е налице реализирането на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана - от заложени годишни приходи от финансираната дейност на закупени колесен багер KOMATSU, модел PW180-10 Н и колесен многофункционален багер с челен товарач HIDROMEK, модел ALPHA 102 В в размер на 403200. 00 лева за 2016 г., са реализирани такива в размер на 33 584. 00 лева, т. е. 8. 33 % от залегналите в представения и одобрен бизнес план приходи. От правна страна съобразил, че съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1-8 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на 8 конкретно определени основания и на т. 9 - за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Взел предвид и разпоредбата на чл. 70 от ЗУСЕСИФ, препращаща към Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и счел обстоятелството, че не са получени приходи в размера на прогнозните такива, заложени в бизнес плана, за такова извън предвидените задължителни условия за изпълнение, нито че е обстоятелство, което обуславя извод за неизползване на закупената специализирана техника за изкопни работи по предназначение. При тези обстоятелства счел, че реализирането на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана не води -нито пряко, нито косвено, до извод, че е нанесена вреда на бюджета на Съюза поради начислен неправомерен разход, респ. и че тази констатация не обосновава извършено от дружеството нарушение. И тъй като финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатена сума, а размерът на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и финансовата корекция не е санкция, а има за цел да възстанови вреда в бюджета на Съюза, като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи ползвателя да възстанови сума, придобита в резултат на допуснатата нередност, и националният административен орган, с акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ не е оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране, а последвалите законодателни промени в чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (ДВ бр. 85 от 2017 г.) са неприложими към настоящия случай, , то счел, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция по приетите за приложими от административния орган правни норми. Не обсъдил назначената от него съдебно - счетоводната експертиза, нито посочил дали я кредитира. Извел краен извод, че оспореното решение е валидно, но незаконосъобразно, поради което го отменил. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. На първо място-в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил съдебно - счетоводната експертиза /л. 418 от делото/ заедно с всички доказателства и всички доводи на ответника. Във фактическата част посочил изводите в нея, но в правната въобще не ги анализирал. Именно в нея е посочено, че изпълнение на ангажимента за реализиране на приходи от дейността към 31.12.2016 г. спрямо заложените в бизнес плана е в размер на 8. 33 % и за финансовата 2016 г. приходите са в размер на 33584. 00 лева с ДДС, при заложени в бизнес плана 403200. 00 лева, както и че определеният размер на финансова корекция е правилно определен по действащата Методика. Освен това не са съобразени/макар да са посочени/ и другите приложени писмени доказателства - данните от проверката на място, осъществена в периода 17-19.05.2017 г. и тази след плащане в периода 19.12.2016 г. - 20.12.2016 г., за резултатите от които са съставени контролни листове, във втория от които изрично е отразено, че бенефициентът не е достигнал прогнозните нива на постъпленията, заложени в бизнес плана/ при заложени 380. 00 мсм са изпълнени 114. 73 мсм, общо реализирани 917. 80 мч - 647. 10 от колесен багер и 270. 70 от багер товарач/, както и от допълнителни адм. проверки, при които е констатирано неизпълнение на задължения от страна на търговеца, което е било необходимо с оглед на установяване на правнозначимите факти с годни доказателствени средства и за произнасяне съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК по всички основания по чл. 146 АПК. Ако първоинстанционният съд бе обсъдил в цялост тези писмени доказателства, ползващи се с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, би достигнал до извод, различен от изведения досежно основанията по чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, т. 4. 12 и т. 4. 18 от Договор № 01/311/00816 от 04.11.2014, както и това по чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., във вр. с чл. 30, § 1 и 2 от Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент № 1605/2002 на Съвета и чл. 70, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за определяне на финансова корекция. Освен това, приетото от съда, че задължението на бенефициера не включва постигане на заложените финансови показатели в бизнес плана е неправилно, тъй като няма как да бъде постигната целта, която да оправдае финансирането с европейски средства. В този смисъл изискванията при сключване на договора несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че ползвателят не е спазил одобрения проект, т. е. реализирането на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана, е нарушение съгласно определението, залегнало в § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013. В това определение е дадено значението на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Изложените мотиви в оспореното решение в тази насока са неправилни и незаконосъобразни и не се споделят от настоящия състав. Установената нередност се изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения бизнес план. Затова изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и с материалния закон. В този смисъл практиката на ВАС е константна- решение № 5040 от 04.04.2019 г. по адм. д. № 4307/2018 г., решение № 14727 от 29.11.2018 г. по адм. д. № 1006/2018 г., решение № 5317 от 24.04.2018 г. по адм. д. № 1945/2018 г., всички- на ІV отд. на ВАС. Изложеното налага съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изложи конкретни съображения по събраните доказателства. Така и в решение № 10327 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 9786/2018 г., ІV отд. на ВАС. При новото разглеждане на делото съдът следва да има предвид, че с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 11440/2017 г. на ВАС-тричленен състав, Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година е обявена за нищожна, и то е оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1757/2019 г., петчленен състав на ВАС - І колегия, като съобразно чл. 194 от АПК, решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 47 от 14.06.2019 г., поради което е влязло в сила от деня на обнародването. Поради това и с оглед чл. 142, ал. 2 АПК, съдът следва да изложи съображения и по определения размер на финансова корекция, в който смисъл следва да съобрази решения № 15547 от 15.11.2019 г. по адм. д. № 4806/2019 г. и № 1048 от 22.01.2020 г. по адм. д. № 709/2019 г., двете - на ІV отд. на ВАС. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с данните от представените по делото доказателства и противоречи на относимите разпоредби на посочената по-горе наредба и на закона. Поради това обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, то касационната инстанция не може да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Така, по изложените по-горе съображения, решението на АС- Благоевград ще следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да обсъди всички доказателства и да изгради правния си извод дали е налице нередност, неизпълнение на финансови показатели на одобрения бизнес план, както и съответствие, респективно несъответствие с целите на подпомагането по мярка 311, след което при безспорно установени в тази насока факти, да прецени законосъобразността на изчисляване на размера на финансовата корекция на основание т. 30 от обявената за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година. При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,