Решение № 13830 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2010 г.
ВАСIII отделение18.11.2010 г.докладчик т Веселина Кълова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ решение № 86/04.02.2010 г. по адм. д. № 1465/2009 г. на Административен съд - Бургас, 9 състав, както следва: ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на Георги Митков Нинов от София сумата от 900 лв. /над присъдените вече 100 лв./, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностно лице при изпълнение на административна дейност, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.08.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалия му предявен размер до 5000 лв. ОТМЕНЯ същото решение и в частта му досежно присъдените разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Георги Митков Нинов да заплати на Областна дирекция на МВР сумата 120 лв. /сто и двадесет лева/ разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13830 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ на Георги Митков Нинов от София, срещу решение № 86/4.02.2010 г. по адм. д. № 1465/2009 г. на Административен съд - Бургас, 9 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът уважил предявения пред него иск на осн. чл. 1 ЗОДОВ като осъдил областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на Георги Нинов сумата 100 лв. представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностно лице при изпълнение на адм. дейност - служител в МВР, ведно с лихва за забава, считано от 26.08.2004 г. Съдът обсъдил постановеното Решение № 65/10.01.2006 г. по адм. наказателно дело № 65/2005 г. на Сливенския военен съд, с което служителя в МВР - РПУ-Приморско сержанта Илия Стоянов Лапчев е признат за виновен в това, че на 26.08.2004 г. в с. Китен при изпълнение на службата си причинил лека телесна повреда на ищеца и при условията на чл. 52 ЗЗД приемайки, че ищеца е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, а освен това обидите не били доказани, определил обезщетение в размер на 100 лв. като отхвърлил иска в останалата му част до 5000 лв. В настоящата касационна жалба се обжалва размера на присъденото от съда обезщетение 100 лв. като крайно занижено и неправилно, както и решението в частта за присъдените разноски по делото в размер на 186 лв., които следва да бъдат заплатени от ищеца. Касационната жалба е основателна. Претендираните неимуществени вреди от касатора са били нанесени лека телесна повреда и обидни изрази отправени му от полицай Лапчев. Съгласно чл. 300 от Гражданско процесуалния кодекс влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за граждански съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Неправилно обаче съдът е приел, в разрез с присъдата, че отправената обида от полицай Лапчев към ищеца не била доказана достатъчно от доказателства по делото. В самата присъда, съдът изрично е посочил нанесената обида "Сега ще видите софийски копеленца, гадни софиянчета", което е противоправно поведение на служител в МВР, при изпълнение на службата му. Обидно е и поставянето на белезници на човек, който не представил документите си за самоличност, което влече само съставяне евентуално на акт. Леката телесна повреда безспорно е доказана - охлузванията по лицето на ищеца, причинени от тангенциално действие на твърд тъп предмет, какъвто е и пътната настилка, водеща до болка и страдания, както е посочено в присъдата. Безспорно обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно чл. 52 ЗЗД, по справедливост от съда, но в случая определения размер от 100 лв. е нереален. Настоящата инстанция счита, че иска в тази му част следва да се уважи в размер на 1000 лв. общо или за 900 лв. над присъдените от първата инстанция 100 лв., като се отхвърли в останалия му предявен размер до 5000 лв. като неоснователен. Основателна е касационната жалба досежно определените разноски по делото, от първата инстанция. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 200 лв. и 300 лв. адв. възнаграждение на адв. Стефан Йорданов Стефанов от САК, описани в приложената по делото Справка за разноските или общо 500 лв. Присъждането им е поискано своевременно. Ответната страна е направила разноски в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ, бр. 2 от 9 януари 2009 г./ по чл. 7, ал. 1, ал. 2 от същата. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, то разноските за ищеца възлизат на 40 лв. и за ответната страна 160 лв. и при извършена компенсация, ищецът следва да заплати на ответната страна 120 лв. разноски по делото. Обжалваното решение в тази му част следва да бъде изменено в този смисъл. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение