Решение № 814 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4379/2016 г.

Решение № 814 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4379/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. Д. от град Б. срещу Решение № 931/18.02.2016 г, постановено по адм. д. № 6519/2014 г, по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата й против отказ на кмета на Р. Б. да назначи комисия за определяне на щети по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание, жалбоподателката доразвива изложените в касационната жалба твърдения. Ответникът - кметът на Район "Б." - Столична община, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - С. град е образувано по жалба на А. Б. Д. срещу отказ на кмета на Р. Б. да назначи комисия по чл. 210 от ЗУТ, която да определи претендираните от жалбоподателката щетите, нанесени й в имот УПИ II-246а, кв. 15 по плана на гр. С., с административен адрес гр. Б., ул. "М. И." .№.... С Определение № 5523/14.10.2015 г., постановено по адм. д. № 6519/2014 г. по описа на АССГ, съдът на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Драганова и е прекратил производството по делото, като е приел, че за кмета на Район "Б." липсва задължение да се произнесе по направеното искане за назначаване на комисия по чл. 210 от ЗУТ за определяне на щети, тъй като не са налице предпоставките за стартиране на такава процедура и съответно не може да бъде формиран мълчалив отказ, при липса на задължение от страна на административния орган за произнасяне. Този съдебен акт е отменен с Определение № 496/18.01.2016 г, постановено по адм. дело № 13122/2015 г, по описа на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение, като съдът е приел, че жалбата е била допустима за разглеждане, а изложените в обжалваното определение мотиви са по съществото на спора, с оглед на което е върнал делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. С обжалваното в настоящето производство съдебно решение, състав на АССГ е разгледал жалбата по същество, съгласно дадените от ВАС указания, като е приел, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбите на чл. 190 - 194 от ЗУТ за да може да бъде стартирана исканата от А. Д. процедура по чл. 210 от ЗУТ, с оглед на което е отхвърлил жалбата на жалбоподателката като неоснователна. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че кметът на Район "Б." не е издал заповед по чл. 194 от ЗУТ като това обстоятелство не е спорно по делото. Безспорно е и обстоятелството, че по подаденото от страна на жалбоподателката искане с вх. № АГ 9400-389/14.05.2015 г, за започване на процедура по определяне на обезщетение или оценка от комисия в законовоустановения срок липсва произнасяне с изричен акт от кмета на Район "Б.". Настоящият съдебен състав споделя направеният от страна на административния съд извод, че производството по установяване и оценяване на щети, визирано в чл. 210 от ЗУТ, има акцесорен, а не самостоятелен характер, като предпоставките за възникването на това производство са изрично изброени и строго определени в закона. В разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ ясно е посочено, че собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Такава заповед в случая по отношение на жалбоподателката безспорно не е издавана. В чл. 4 на същата разпоредба се посочва, че след завършване на работите по ал. 1 и 2 лицето, на което е осигурен достъп (с изрична заповед по ал. 1) е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работите. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за причинените вреди. В ал. 5 на същата разпоредба е посочено изрично, че определянето на размера на обезщетението се извършва по реда на чл. 210 от ЗУТ и се изплаща в едномесечен срок от влизането в сила на оценката. От цитираните разпоредби следва изводът, че размерът на обезщетението за вреди се определя в отделно, самостоятелно производство по чл. 210 от ЗУТ, което се иницира и провежда само при наличието на разписаните и определени в чл. 190 - 194 от ЗУТ законови предпоставки, които в настоящия случай не са налице. Предпоставка за назначаване на такава комисия е именно предхождаща я заповед по чл. 194 от ЗУТ, каквато в случая не е издавана. В тази връзка направеното в касационната жалба и в приложените писмени бележки твърдение, че наличието или не на издадена заповед по чл. 194 от ЗУТ не е определящо за процедурата по определяне на обезщетение се явява неоснователно. Установяването на размера и доказването на претърпени вреди в имота на жалбоподателката следва да бъде извършено в друго производство. В случая, предмет на съдебен контрол е отказът на кмета да иницира процедурата по чл. 210 от ЗУТ, който отказ, както се посочи по-горе, при липса на законовите предпоставки, се явява законосъобразен. В тази връзка, като е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Д. срещу отказа на кмета на район "Б." да назначи комисия за определяне на щети по чл. 210 от ЗУТ, Административен съд - С. град е постановил правилен съдебен акт. С оглед липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като постановено при правилно приложение на материалния закон ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,