Решение № 5628 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2016 г.

Решение № 5628 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2016 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, срещу решение № 621 от 04.02.2016 г., постановено по адм. дело № 5182/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221514001014-091-001/12.02.2015 г. (неправилно посочен от съда като Р-22221514001014-091-01/06.01.2015 г.), в частта, в която е потвърден с решение № 614/27.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") [населено място], при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит на [фирма] в общ размер на 2 299,99 лв. по фактури, издадени от [фирма]. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Касаторът счита, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и по същество да бъде отхвърлена жалбата срещу РА, частично потвърден с решение на ДД "ОДОП". Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - [фирма], чрез процесуалния представител в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-22221514001014-091-001/12.02.2015 г., в частта, в която е потвърден с решение № 614/27.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", с който на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2012 г. и м. 01.2013 г. в размер на 2 299,99 лв. по фактури, издадени от [фирма]. За да отмени РА, АССГ е обсъдил представените по делото доказателства във връзка с доставките на строителни материали от [фирма], включително и заключението на ССЕ. Приел е, че от представените по делото доказателства за транспорт на стоките и тяхната безспорна индивидуализация, може да бъде установено, че собствеността върху процесните строителни материали е прехвърлена съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Установена е и последваща реализация на стоките, които са вложени в строителен обект, във връзка с което са представени доказателства - фактури и приемо-предавателни протоколи. Извършването на СМР, за които са използвани фактурираните стоки е удостоверено с протоколи обр. 19, подписани между подизпълнителя - ревизирано лице [фирма] и главния изпълнител [фирма]. Последните са подписвани въз основа на сключени между двете дружества договори за извършване на СМР. Съобразно тези мотиви, съдът е приел за незаконосъобразни изводите на органа по приходите за липса на реално осъществени доставки и е отменил РА, досежно фактурите издадени от процесния доставчик [фирма]. Решението е правилно. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Предвид фактите и обстоятелствата по делото правилно е формулиран основният спорен въпрос между страните, свързан с реалността на процесните доставки, а именно отразяват ли процесните фактури, издадени [фирма], реално осъществени доставки, респ. налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за ответника по касация. Настоящият състав на ВАС намира, че даденият от първоинстанционния съд положителен отговор на този въпрос е правилен. Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице за данък, който е начислен неправомерно. В чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От събраните доказателства се установява, че към всяка от процесните фактури са налице съпътстващи транспортни документи - приемо-предавателен протокол за превоз на строителни материали по посочени фактури, свидетелства за регистрация на МПС и договор за извършване на транспорт сключен между РЛ и [фирма], както и фактура издадена от последния. Посоченият приемо-предавателен протокол, съответства на датите на издаване на процесните фактури. Правилно съдът е приел, че са налице доказателства за прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки, чрез фактическото им предаване, т. е. тяхната индивидуализация по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, като е изложил обосновани мотиви, въз основа на анализ на представените от ревизираното дружество доказателства. В процесните фактури конкретно са посочени вид, единична цена, количество, отстъпка и стойност на всеки един от видовете строителни материали. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Неоснователно е касационното оплакване, че ненамирането на доставчика на декларирания данъчен адрес и невъзможността да бъде проверено счетоводството му води до извода за недоказана реалност на фактурираните доставки, при положение, че с представените в ревизионното производство доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза категорично се установява, че стоката е заприходена в предприятието на ревизираното дружество и е била предмет на последващи облагаеми доставки. Данните от счетоводството на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, като частен случай на принципа, че претендираното право не може да бъде отказано на добросъвестен получател поради действия на трето лице, на които получателят не може да влияе. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че изводите за липса или наличие на доставка органите по приходите е следвало да направят след като проверят налице ли е реален резултат от процесните доставки при получателя и дали този резултат е отразен в счетоводството на ревизираното лице. Неоснователно е и възражението на касатора, за липса на доказателства за произход на фактурираните стоки. Соченото изискване по същество е изискване за установяване на произхода на стоката, който съгласно непротиворечивата практика на ВАС, не е условие за признаване на правото на данъчен кредит. Наличието на предмета на доставките и доказаното предаване на стоката, както и последващата ? реализация обосновават убедително извода на административния съд за реалност на доставките. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми, решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод и този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба. Поради което не са налице касационни основания за отмяна на решението. С оглед изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, респективно не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от закона, тъй като процесните сделки са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касацията се дължат разноски в размер от 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение,