Решение № 8660 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3819/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014 год.-2020 год., чрез представител по пълномощие Я. Николов – правоспособен юрист, против решение № 2694 от 09 март 2026 год., постановено по адм. дело № 2142/2024 год. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение, на първо място е посочено, че съдът неправилно е определил фактическия състав на спорното нарушение. Отделно от изложеното, развива доводи, че неправилно е основал решаващите си фактически и правни изводи въз основа на приетата в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, като по този начин е допуснал в съдебна фаза да бъдат заместени липсващи доказателства. Излага твърдения, че съдът не е обсъдил всички релевирани от административния орган възражения в подкрепа на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. На самостоятелно основание, счита, че заключението на експертизата не е следвало да бъде кредитирано при постановяване на съдебното решение, доколкото последното е изградено върху изменена доказателствена основа. На следващо място, поддържа мотивите на индивидуалния административен акт. Излага подробни съображения за наличие на констатираното от органа нарушение, както и че правилно е квалифицирано като нередност. Счита, че неизпълнението на изискванията за представяне на документи, доказващи съответствието с поставения критерий за подбор на етап сключване на договор, не може да бъде санирано на по – късен етап, посредством съдебно-счетоводна експертиза. Намира за неправилни изводите на съда, че представените при подписването на договора документи са били достатъчни, както и че експертизата потвърждава това, доколкото същата последствие е използвана за попълване на доказателствения материал. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба – Община Пловдив, представлявана от кмета, чрез представител по пълномощия главен юрисконсулт Е. Бонева, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Развива доводи за неоснователност на касационната жалба, като счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Община Пловдив решение от 17 септември 2024 год. на РУО на ОПОС 2014 год. - 2020 год., с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9, чл. 73, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 9, ал. 5 от Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредба за посочване на нередности), за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 107, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 год.-2020 год. разходи по Договор за ОП 1 № 22 - ДГ-897 от 16 септември 2022 год., сключен с ДЗЗД „ЧИСТ ВЪЗДУХ - Пловдив“, на стойност 5 643 540, 00 лева без ДДС, с предмет за изпълнение на обособена позиция № 1 - „Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на климатици за битово отопление“. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че Община Пловдив е бенефициер по сключен с Министерството на околната среда и водите, в качеството на РУО на ОПОС 2014 год. - 2020 год. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № Д-34-63 от 31 юли 2019 год., по силата на който е предоставена БФП в максимален размер на 13 862 232,11 лв. по процедура BG16M1OP002-5.003-0006 „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух в Община Пловдив чрез намаляване на емисиите на ФПЧ 10 от битовото отопление“ по приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“ на ОПОС 2014 год.-2020 год., съфинансирана в размер на 85 % от Кохезионния фонд на ЕС. В изпълнение на договора от Община Пловдив е била проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на отоплителни устройства за битово отопление на пелети, на природен газ, на електричество и доставка на гаранционно обслужване на радиатори по пет обособени позиции“, като в резултат на проведената процедура е сключен договор за ОП 1 № 22 ДГ-897 от 16 септември 2022 год. с избрания за изпълнител участник ДЗЗД „Чист въздух – Пловдив“ на стойност 5 643 540,00 лв. без ДДС. Преписката съдържа и договора за създаване на обединение - дружество по чл.357 и сл. ЗЗД, от 04 януари 2022 год. между „Магнум - Д“ ЕООД, „Термофлуид Инженеринг“ ЕООД и „Клима Груп“ ООД с предмет - обособена позиция № 1: „Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на климатици за битово отопление“, на стойност 5 643 540,00 лв. без ДДС / 6 772 248,00 лв с ДДС. С решение на РУО на ОПОС 2014 год. - 2020 год. от 07 декември 2022 год. е била определена финансова корекция на Община Пловдив в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 год. - 2020 год. разходи по сключен договор за изпълнение на обособена позиция №1 №22ДГ-897 от 16 септември 2022 год. с ДЗЗД „Чист Въздух - Пловдив“. Решението е било издадено, с оглед констатации, обективирани в писмо с изх.№ 5-003-0006-2-832 от 16 ноември 2022 год. и сигнали за нередност - № 1127 и № 1128, регистрирани в Регистъра на сигналите за нередности по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 год. - 2020 год. на УО на ОПОС. РУО на ОПОС е приел, че сключеният договор с участника, избран за изпълнител по обособена позиция № 1 ДЗЗД „Чист Въздух - Пловдив, не е представил доказателства за съответствие с поставения критерий за подбор. Индивидуалният административен акт е бил оспорен по съдебен ред, като с решение № 5729 от 10 май 2024 год., постановено по адм. дело № 856/2024 год. по описа на Върховния административен съд, е било оставено в сила решение № 1810 от 24 октомври 2023 год. постановено по адм. дело № 3231/2022 год. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което същият е бил отменен. На 07 август 2024 год. във връзка с изложеното бенефициерът бил уведомен за констатациите, съдържащи се в сигнала, становището на управляващия орган за извършени нарушения, осъществяващи състава на нередност, за които се предвижда определяне на финансова корекция по договора за възлагане на обществена поръчка, както и конкретния размер на финансовата корекция. На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, на бенефициера била дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари и бележки, както и доказателства, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, бенефициерът Община Пловдив е депозирала възражение, в което са оспорени констатациите на УО, като е заявено, че не е налице извършено нарушение, поради което липсва основание за определяне на финансова корекция. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение от 17 септември 2024 год., с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9, чл. 73, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 107, т. 1 ЗОП, е определил финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 год. - 2020 год. разходи по Договор за ОП 1 № 22 - ДГ-897 от 16 септември 2022 год., сключен с ДЗЗД „ЧИСТ ВЪЗДУХ - Пловдив“, на стойност 5 643 540, 00 лева без ДДС, с предмет за изпълнение на обособена позиция № 1 - „Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на климатици за битово отопление“. В хода на съдебното производство е назначена съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението, по която е прието от съда по делото – протокол от съдебно заседание на делото пред Административен съд гр.Пловдив, проведено на 11 февруари 2026 год. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването му. Приел е за неоснователно възражението, че оспореното решение е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото е било издадено решение при предходна проверка. Обосновал е, че административното производство за определяне на финансовата корекция е по инициатива и при извършвана проверка на самия орган, а процесното решение е издадено след влизане в сила на окончателното съдебно решение, с което е отменено предходно. Анализирайки приложимите материалноправни разпоредби, както и приобщените доказателства по делото, съдът е обосновал извод, че административният орган се е произнесъл като не е изяснил факти от значение за доказателствената преценка спрямо представени частни документи. Изложил е мотиви, че експертизата е допусната от една страна с оглед посоченото в оспореното решение обстоятелство - за възможността твърденията за годност на доказателствата да бъдат доказани посредством ССчЕ, а от друга с оглед обективната възможност информацията от представените справки, проверени от УО, да бъде потвърдена посредством подробни данни, формиращи крайния резултат в цифри, съдържащи се в справките. Посочил е, че в процесуален аспект не съществува друг способ за доказване твърденията в жалбата. Приел е, че материалната разпоредба изисква представяне на документи, които доказват извършената доставка или услуга, като в случая както списъкът или справката, така и документите, доказващи извършената доставка или услуга, по-конкретно доставка с услуга, в случая доставка на климатици с монтаж на същите, по същността си са изходящи от съответния изпълнител. Изложил е съображения, че обобщените данни в справката/списъкът и доказателството за извършване на доставката на климатици с монтажът им, представляват документиране на конкретните стопански операции от изпълнителя, при съобразяване нормите на ЗСч. и ТЗ. Според съда списъкът на доставките или услугите, както и справката представлява обобщаване на информация, документирана в първични счетоводни документи, в документи за разплащане на фактурите, в съставените счетоводни статии и вписаните обстоятелства в счетоводните регистри, както и търговска документация в случай, че съществува. В тази връзка е обосновал извод, че неправилно списъците или справките изначално са отречени от административния орган, като негодни доказателства за изпълнение изискването на чл. 112, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗОП и чл. 107, т. 1 ЗОП, тъй като е следвало да се провери представеното им съдържание посредством източниците на обобщените данни. Приел е, че представените справки, макар частни документи, изхождащи от участника, имат доказателствена сила, тъй като осигуряват необходимата документална проследимост. Позовавайки се на ССче съдът е посочил, че безспорно се доказва, че частните документи обективират действителни факти и авторството доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти. Формирал е извод, че предоставената информация не е противоречива, поради което възложителят е приел представените от изпълнителя документи като годни да докажат съответствието на изпълнителя с критерия за подбор - на етап сключване на договора за възлагане на обществена поръчка. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочване на фактически и правни основния за издаването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да го преповтаря. В случая касаторът излага съображения, че съдът се доверил изцяло на заключението на вещото лице, без да обсъди събраният по делото доказателствен материал. Съгласно чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая съдът, като преценил заключението на вещото лице, другите доказателства по делото и мотивите на касатора за определяне на финансова корекция, е дал вяра на заключението на вещите лица. Действително касаторът е оспорил заключението на вещото лице, но това оспорване не е обосновано. Касаторът, ако е считал заключението на експертизата за необосновано и ако е имал съмнение относно неговата правилност е имал процесуалната възможност да поиска назначаване на повторна експертиза - чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Това касаторът не направил, а негова, с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК, е доказателствената тежест за установяване на фактическите основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Безспорно е, че заключението на вещото лице не е обвързващо доказателство, но когато по делото не са налични доказателства, въз основа на които съдът да може да направи извод различен, от този на вещото лице, съдът няма основание да не цени заключението му. Доколкото съдът е възпроизвел в мотивите си част от заключенията на вещите лица и е обосновал тези свои изводи с представените по делото доказателства, не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл възражението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се явява неоснователно. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил спорните въпроси, като въз основа на съвкупността от доказателства е обосновал извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт. По отношение на материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт, настоящата касационна инстанция приема за правилен извода на съда, че не е налице посочено нарушение. За да обоснове извода си за извършено нарушение органът сочи, че участникът не е представил документи, които действително да докажат съответствие с поставения критерий за подбор на етап сключване на договор тъй като изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗОП, съдържа представяне на списък, „заедно с документи, които доказват извършената доставка или услуга“, поради което представянето на справки от самия изпълнител не са приети, като годни доказателства. От друга страна, административният орган е приел и че представените справки не доказват, че всички доставени климатици в последствие са били монтирани от изпълнителя, както и че декларираните монтажи са осъществени на доставени от дружеството климатици, тъй като всяка от дейностите може да бъде извършена самостоятелно, като по този начин изпълнителят ДЗЗД „Чист Въздух - Пловдив“ не е доказал необходимия брой доставки с включен монтаж преди сключване на договора. В настоящия случай предметът на обществената поръчка е доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на отоплителни устройства за битово отопление, по пет обособени позиции, като ОП 1 е за доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на климатици за битово отопление. За доказване на съответствие с поставения критерий за подбор възложителят е заложил изискване, а именно: „Участникът трябва да е изпълнил през последните три години от датата на подаване на офертата дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, а именно: доставка/доставки с включен монтаж на минимум 2 200 (две хиляди и двеста) броя климатици или сходни/еквивалентни електрически уреди/устройства за отопление“. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора с определения изпълнител, представи документи по чл. 58 ЗОП, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. От друга страна в разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗОП е посочено, че за доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите или участниците се представят един или няколко от следните документи, във връзка с поставените изисквания: списък на доставките или услугите, които са идентични или сходни с предмета на обществената поръчка, с посочване на стойностите, датите и получателите, заедно с документи, които доказват извършената доставка или услуга. С оглед поставянето от възложителя на критерии за подбор, свързани с техническия и професионален опит на участниците в процедурата, в частност – да е изпълнил през последните три години от датата на подаване на офертата дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, а именно: доставка/доставки с включен монтаж на минимум 2 200 (две хиляди и двеста) броя климатици или сходни/еквивалентни електрически уреди/устройства за отопление, то документите, които следва да бъдат представени от изпълнителя към момента на сключване на договора, са тези по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗОП. В настоящия случай, към датата на подаване на офертата, участникът, определен за изпълнител ДЗЗД „Чист Въздух - Пловдив“ е представил списъци на услугите, които са сходни или идентични с предмета на поръчката, както и отделни справки, изхождащи от самия изпълнителя, в които е посочена информация за броя доставени и броя монтирани климатични устройства. По делото е безспорно установено, посредством допуснатото и прието заключение на вещо лице, че предоставените два вида справки за продажба и монтаж на климатици чрез веригата „Техмарт“ за 2019 год., 2020 год. и 2021 год. се основават на първични счетоводни документи - фактури и касови бонове. След проверка, анализ и съпоставка на приетите по делото писмени доказателства, в обхвата на които - справките, представени от Магнум-Д ЕООД и първичните счетоводни документи за обосноваване на обобщената информация в справките, вкл. с данни за заплащане по фактурите, както и осчетоводяване на документацията за продажба с монтаж на климатици, експертът е констатирал, че общо продадените климатици за 2019 год. - 2021год. вкл. е 4 954 броя климатични системи. Вещото лице е установило, че представените по делото фактури и касови бонове са именно тези, които са посочени в справките на избрания за изпълнител участник. Доколкото данните в справките и доказателството за извършване на доставката на климатици с монтажът им, представляват документиране на конкретните стопански операции от изпълнителя, то настоящият касационен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че представените преди сключване на договора справки представляват обобщаване на информация, документирана в първични счетоводни документи. Споделим е изводът на първоинстанционния съд, че отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството-изпълнител на обществената поръчка по ОП № 1, включването им в дневниците за покупко-продажбите по ДДС, удостоверяват изпълнението на спорните доставки. В случая както правилно посочва първоинстанционният съд проверената документация се отнася до обосноваността и достоверността на представените от избрания за изпълнител участник на възложителя – Община Пловдив, респ. на административния орган. Проверената от експерта информация не е новосъздадена за целите на съдебното производство, а съществуваща и на практика представена към момента на сключване на договора за възлагане на обществена поръчка, под форма на обобщени резултати. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че посредством приетото по делото експертно заключение, е използвана за попълване в съдебна фаза на липсващ доказателствения материал Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, Министерство на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения административен акт, следва да бъде осъдено да заплати в полза Община Пловдив сумата от 102,26 евро (равняваща се на 200,00 лева) разноски в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,