Решение № 5486 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14789/2009 г.

Решение № 5486 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14789/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Фортуна 5" ООД, гр. Сливен, срещу решение № 920/17.08.2009 г. по адм. дело № 91/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 200800254/5.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД -10351/22.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчен период м. 05.2007 г. в размер на 2 039, 95 лв. по фактура на "Химкорект" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради неправомерно начислен данък от доставчика, тъй като фактурираната доставка на 6 589 л. гориво не е осъществена. Несъстоятелни са доводите на касаторката, че съдът неправилно е преценил годността на съдържащите се в преписката протоколи. Ревизията е възложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 4.07.2008 г. и е изменена с последваща ЗВР от 9.09.2008 г., поради което правилно съдът не е приел за основателно възражението, че протоколите от 25.07.2008 г. и 4.08.2008 г. предхождат възлагането на ревизията и не са годни доказателствени средства. Неоснователно е и оплакването, че наличието на престации по издадената фактура е ирелевантно за правото на данъчен кредит. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е посочено, че данъчен кредит е сума на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Получените стоки или услуги по облагаема доставка са предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Правилна е преценката на АС, че данъкът е начислен неправомерно от доставчика по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, когато същият не е доставил стоки или услуги по облагаема доставка и тогава не възниква право на данъчен кредит за вписания като получател във фактурата. Не на последно място следва да се отбележи, че касаторът не проявил никаква активност по време на производството, не е бил представляван, не е формирал никакви твърдения относно материалноправно релевантните факти и не е правил доказателствени искания, поради което и оплакването му за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение, изразяващо се в несъбиране на други доказателства, е неоснователно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,