Решение № 504 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2012 г.

Решение № 504 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 830 от 12.04.2012 г., постановено по административно дело № 2024 по описа за 2011 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 273/29.06.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Керанка Стоянова Томанова от гр. Пловдив против разпореждане № 5107084599/ПР-1250/04.05.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО; 2) разпоредил изпращане на преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № МП-27830 от 15.04.2011 г., подадено от Керанка Стоянова Томова, с което е направено искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивната част на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ - Пловдив да заплати на Керанка Стоянова Томанова сумата от 50 лв., съставляваща сторените от последната разноски по производството. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив. Наведени са доводи за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като първоначалната жалба на Керанка Стоянова Томанова бъде отхвърлена като неоснователна и се остави в сила решението на директора на РУСО (ТП на НОИ) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО - Пловдив. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация Керанка Стоянова Томанова от гр. Пловдив, действаща чрез пълномощника си адв. Василева, в писмено заявление развива съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Пловдив (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обоснован извод, че трудовият стаж на Керанка Стоянова Томанова през периода 01.10.1976 г. - 01.09.1977 г., положен като дружинен ръководител с месторабота Народно основно училище "20-ти април" с. Старосел, следва да бъде зачетен като учителски, който извод е аргументиран в съответствие с приложимия за периода материален закон. Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за материално незаконосъобразно решението на административния орган, с което на Томанова е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, защото тя събира общ учителски стаж от 25 години, 4 месеца и 14 дни, при изискуем такъв от 25 години. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваният съдебен акт, съгласно § 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава разпоредби. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалицифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Към момента на полагане на спорния трудов стаж 01.10.1976 г. - 01.09.1977 г. е действал Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен с Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.). В ЗНП (отм.) не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители (посочени в закона като "ръководители на организацията "Септемврийче"), които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование. Дейността на дружинния ръководител към Димитровската пионерска организация "Септемврийче" се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. Положеният труд при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно- педагогически длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители, полаган в основните училища, се зачита за учителски на основание чл. 15, раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета. Касационните оплаквания са неоснователни. Касаторът се позовава на темпорално неприложима за казуса нормативна уредба (сега действащите разпоредби на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Обстоятелството, че Томанова е била назначена на работа от ОК на ДКМС - гр. Пловдив, който е изплащал и трудовото й възнаграждение (каквато е била установената практика по това време), е ирелевантно за квалифицирането на спорния трудов стаж като учителски, доколкото по делото е безспорно установено реалното му полагане в училището в с. Старосел, естеството му, свързано с възпитание на деца от основния курс на обучение, и това, че Томанова притежава необходимата педагогическа квалификация. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Пловдивския административен съд за незаконосъобразност на процесните административни актове, с които е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, като издадени в нарушение на материалния закон. В случая пенсионният орган е игнорирал нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, в резултат на което неправилно не е приложил относимите към казуса норми на Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен с Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.). Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив също е издал незаконосъобразен акт. По тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразното решение на административния орган и връщайки преписката на компетентната администрация за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,