Решение № 7996 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2009 г.

Решение № 7996 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 от АПК . Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Пловдив срещу решение № 1381 от 29.12.2008 г. по адм. дело № 1089/2007 г. на Пловдивския административен съд, ХIII-ти състав, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Харизан Харизанов чрез адв. Велкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е частично основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ОА-1508 от 20.06.2007 г. на Кмета на район Централен община Пловдив за осигуряване на достъп в УПИ Х-1270, кв. 513 по плана на първа градска част, с административен адрес ул. "Мадара" № 2 гр. Пловдив. За да постанови съдебния си акт, съдът е стигнал до извода, че заповедта е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗУТ . Установено е, че административното производство е започнало по молба на "Гарант - ИНС" ООД, до кмета на общината, поради което същото търговско дружество е следвало да бъде субект в материализираното със заповедта правоотношение. Заповедта е издадена в полза на физическо лице - Северин Димов, който има само качеството на управител на дружеството, но правосубектността на юридическото лице е самостоятелна и е следвало юридическото лице от името на което е образувано административното производство да бъде посочено като субект в правоотношението, материализирано в заповедта. Тъй като от издаването на заповедта на посоченото основание има и последици по чл. 194, ал. 4 от ЗУТ, предвид на това, че цитираната разпоредба предвижда след завършване на работите лицето, на което е осигурен достъпа задължението веднага да отстрани всички повреди причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работата. В случая заповедта и субектите в нея са обвързващи по отношение на претенцията за вреди, поради което е следвало в заповедта да се посочи юридическото лице, по искането на което е поставено началото на административното производство, а не физическото лице. При теза данни като краен резултат решението е правилно, тъй като заповедта е незаконосъобразна, на приетите от съда основания. Като се има предвид обаче, че производството е образувано по молба вх. № 7000-3149 от 15.05.2007 г. на "Гарант-ИНС" ООД по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ до кмета на общината, следва административният орган да се произнесе по искането на юридическото лице. Следва преписката да се върне на общината за издаване на нова заповед, в отговор на направеното от юридическото лица искане, но тъй като съдът не е сторил това, а само е отменил заповедта започнатото административно производство е незавършено, тъй като практически с отмяната на заповедта няма произнасяне по молбата, подадена от юридическото лице. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като преписката до делото следва да се върне на кмета на общината за издаване на административен акт по молбата на "Гарант-ИНС" ООД. Воден от изложеното, Върховният административен съд