Решение № 7291 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2017 г.

Решение № 7291 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от И. А. Г., гр. С., чрез адв. Е. А. - САК, срещу решение № 1178 от 16.12.2016 г. по адм. дело № 543/2016 г. по описа на Административен съд С. - област (АССО), 7-ми състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 03-230-РД/56 от 26.05.2016 г. на Директора на Областна дирекция - Софийска област при Д. фонд "Земеделие", с която на жалбоподателя е отказано финансиране по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014 - 2020 г. Касационният жалбоподател счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъбразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост. По подробно изложени мотиви за така за заявените пороци, които представляват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това законови последици и да се постанови друго решение, с което да се уважи жалбата и да се отмени атакуваната заповед. Изложени са и съображения за незаконосъобразност на административния акт, както такива, които са посочени в първоначалната жалба, така и нови доводи, което е недопустимо в касационно производство. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Допълнително е постъпила и Писмена защита. От ответника - Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" С. - област, гр. С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт Ламбев е постъпила писмена Молба, в която се моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като законосъобразно и правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срока, допустима е, но по същество е неоснователна. Съдебният акт е законосъобразен. С процесния административен акт е бил направен отказ за финансиране поради несъответствие с целите, дейностите и изискванията на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. От делото, включително и от изготвената СТЕ се установява, че имотите, с които касатора кандидатства за финансиране попадат в защитена зона ВС0002084 "Палакария", а един от тези имоти /№ 311001/ е със статут несъвместим с предвидените дейности по програмата. В случая безспорно се установява, че ако се извърши финансиране, то ще бъде в нарушение на нормата на чл. 5, ал. 8, т. З от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., която норма предвижда, че допустими за подпомагане са кандидати чиито земи, попадащи в защитените територии са в съответствие с режимите, въведени със Закона за защитените територии и/или режимите на защитените зони, въведени със Закона за биологичното разнообразие. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение и същото следва да остане в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 26.01.2017 г., настоящият състав на ВАС приема, че входираната на 30.01.2017 г. касационна жалба на И. А. Г. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 12.01.2017 г. и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, се явява неоснователна. С решение № 1178 от 16.12.2016 г. по адм. дело № 543/2016 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 АПК, Административен съд С. област - седми състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. Г., гр. С., кв. Самоково, бл. ..., вх. ..., ап. ..., против Заповед № 03-230-РД/56 от 26.05.2016 г. на директора на Областна дирекция - С. област към Д. фонд "Земеделие", като неоснователна и с втори диспозитив, като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Областна дирекция - С. област към Д. фонд "Земеделие", разноски по делото в размер на 500 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, при извършената служебна проверка е констатирал, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, като се е позовал на чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 25, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014 - 2020 г. Приел е и че при издаването не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби. В тази връзка съдът е посочил, че е спазена процедурата по Глава трета от Наредбата - Ред за кандидатстване, раздел II както по отношение на изискванията на документите и реда за кандидатстване, така и по отношение процедурните правила за разглеждане заявленията за подпомагане. Позовал се е на отговори от директора на РИОСВ - С. по повод на отправени запитвания и от страна на жалбоподателя и от страна на ОДЗ относно местоположението на имоти спрямо Националната екологична мрежа за 14 имота, от които 12 заявени за подпомагане, както и на приетото и неоспорено от страните заключение на вещо лице. Установено е било от приетите доказателства, че 11 имота са с начин на трайно ползване "нива", поради което инвестиционното предложение за картофопроизводство и производство на фасул не противоречи на режима на защитена зона BG0002084 "Палакария" за опазване на дивите птици. Имот с № 311001 не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ), но попада в същата защитена зона, обявена със заповед № РД-133 от 10.02.2012 г. на МОСВ и е с начин на трайно ползване "Естествена ливада". Съдът е констатирал, че съгласно тази заповед (т. 6.2.), в границите на защитената зона се забранява залесяването на пасища, ливади и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения, поради което е направил извод, че е недопустимо в инвестиционното предложение на жалбоподателя да присъства имот - ливада, който според предложението в заявлението за подпомагане следва да бъде превърнат в обработваема земя със съответно насаждение. Съдът е посочил, че в случая е без значение дали този имот попада в слой "постоянно затревени площи" или същия попада във физически блок с начин на трайно ползване "обработваема земя" в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) в МЗХ и в ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол), защото включването му с посочения начин на трайно ползване /по причини, които са извън предмета на делото/ не може да отмени или да премахне забраната по отношение на имота, въведена със Заповед № РД-133 от 10.02.2012 г. на МОСВ. Приел е, че е налице нарушение на чл. 5, ал. 8, т. 3 от Наредбата, поради което в съответствие с приложимите материалноправни норми административният орган е отказал да бъде финансирано заявлението за подпомагане на жалбоподателя. На последно място съдът е приел и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона - основните цели на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) - развитие на селските райони чрез подпомагане на млади земеделски стопани, което следва да е съобразено и съвместимо с опазването и подобряването на околната среда, ландшафта и неговите особености, природните ресурси, почвата и генетичното разнообразие, при което не се засягат защитени територии или зони. Спазени са и целите на ЗПЗП и на Наредба № 14/28.05.2015 г. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството по адм. дело № 543/2016 г. по описа на Административен съд С. - област е образувано по постъпила жалба от И. А. Г. от гр. С., срещу Заповед № 03-230-РД/56 от 26.05.2016 г. на Директора на Областна дирекция С. област на Д. фонд "Земеделие" - РА. Само за пълнота следва да се отбележи, че по жалба на същото лице срещу същата заповед е било образувано и адм. дело № 566/2016 г. по описа на същия съд, но повторно заведеното дело е било прекратено и присъединено за съвместно разглеждане на жалбата в по-рано образуваното дело. С обжалваната заповед е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на кандидата И. А. Г. с УРН: 626337, като са посочени подробни фактически основания/мотиви за този отказ, базиращи се на установените от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. принципи за контрол при административните проверки. По-конкретно е установено, че не са спазени изискванията на чл. 5, ал. 8, т. 3 и т. 23 от Приложение № 6 към чл. 24, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., а именно, че цялата налична в земеделското стопанство земя трябва да се стопанисва от кандидата в съответствие с режимите на защитените територии, въведени със Закона за защитените територии, и/или режимите на защитените зони, въведени със Закона за биологичното разнообразие, за площите от стопанството, които попадат в тях. От събраните пред административния орган доказателства, както и от тези събрани в първоинстанционото производство се установява по категоричен начин, че кандидатът заявява за подпомагане обща обработваема (използвана) земеделска площ на стопанството 42.453 дка, която включва 12 имота. Всички попадат в защитена зона BG0002084 "Палакария" и защитена зона BG0000617 "Р. П.", с начин на трайно ползване (НТП) "Нива", а само един имот с № 311001 с площ от 4 дка, находящ се в с. А., е с НТП "Естествена ливада". въведени със Закона за биологичното разнообразие - чл. 5, ал. 8, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Релевантен за конкретния случай е факта на начина на трайно ползване - "естествена ливада" според КВС (картата на възстановената собственост) и това е така, защото видно от т. 6.2. от същата заповед, в границите на защитената зона се забранява "залесяването на пасища, ливади и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения". поземлен имот № 311001 не попада в границите на защитена територия, но попада в границите на защитена зона. който факт всъщност не се оспорва от жалбоподателя. Заповедта е и мотивирана - съдържа и фактически и правни основания, а оплакването на жалбоподателя в тази насока, включително и за нарушение на Хартата на основните права на ЕС, е неоснователно. Ирелевантен за спора е въпросът дали проблемният имот № 311001 попада в слой "Постоянно затревени площи", одобрен със заповед № РД 46-288 от 06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, или е извън него. Следва да се отбележи, че правото да се подаде ново заявление за подпомагане не се преклудира и кандидатът може отново да кандидатства по същата мярка и подмярка по аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., след като отстрани причините за отказа, за които има няколко начина - да не се включва този имот в бизнес плана, да не попада този имот в границите на защитена зона, да се промени предназначението на имота начина на трайно ползване от ливада в нива. Приложените към касационната жалба писмени доказателства не водят до друг, различен правен извод, до който е достигнал и съставът на АССО. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за така присъдените разноски. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в "Д. вестник", бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дело възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,