Решение № 204 от 19.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 493/2016 г.

Решение № 204 от 19.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 493/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на адв. В. П. К. от [населено място] срещу решение на Висшия адвокатски съвет № 1554 от заседание, проведено на 18.12.2015 г. с изх. № 1842/30.12.2015 г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение № 275/30.10.2015 г., на Адвокатския съвет Б., с което е постановено отписването му от Адвокатска колегия - Б. В жалбата се правят оплаквания, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и противоречи на основни принципи на правото, основни човешки права и на международни нормативни актове. Сочи, че в решението не са обсъдени наведените от него твърдения, както и представените доказателства за лична заинтересованост на лица, участващи в наказателното производство, приключило с влязла в сила присъда, послужила като основание за отписването му от адвокатската колегия. Прави и други оплаквания, касаещи наказателното производство, които според него е следвало да се обсъдят от Адвокатския съвет [населено място] и Висшия адвокатски съвет при вземане на техните решения. В писмената защита по делото се позовава на представеното пред ВКС решение № 90/07.04.2016 г. по НОХД /в/ № 47/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, както и Свидетелство за съдимост рег. № 2290/25.05.2016 г. на РС - Велинград, които като писмени доказателства установяват основния факт на неосъждане и отмяна на съдебните актове, свързани с това. Застъпва становище, че отмяната на влязлата в сила присъда има ретроактивно действие и важи и за периода, в който са взети процесните решения на адвокатските органи. Предвид отмяната на тази присъда, тези решения са издадени без основание. С оглед на това моли обжалваното решение, с което е оставена без уважение жалбата му срещу решението на АК Б. за отписването му от адвокатския регистър, както и последното решение, да бъдат отменени, както и да му се присъдят разноски в размер на 30 лв. държавна такса. Ответникът по жалбата - Висш адвокатски съвет на Република България оспорва жалбата. Застъпва становище, че предмет на спора е решението на Висшия адвокатски съвет, което е постановено въз основа на влязлата в сила присъда № 26/16.06.2014 г. по НОХД № 242/2012 г., с която жалбоподателят е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 158а, ал. 1 НК във вр. чл. 20, ал. 2 НК и е осъден на една година лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. При постановяване на своето решение Висшият адвокатски съвет е бил обвързан единствено от влязлата в сила присъда и в тази връзка са и изложените от него мотиви. Постановеното в последствие решение № 90 от 07.04.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, I-ви наказателен състав, с което присъдата е отменена, не би следвало да се съобразява от ВКС в настоящото производство. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата, от страна в производството, която има право и интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на обжалване пред ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: С решение № 275, взето с протокол № 25/30.10.2015 г. на заседание на Адвокатски съвет на Адвокатска колегия Б., жалбоподателят адвокат В. П. К. с личен номер [ЕГН ] е отписан от адвокатския регистър, считано от 30.10.2015 г. О. е извършено на осн. чл. 22, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата поради това, че след като е бил вписан като адвокат В. К. е бил осъден с присъда № 26/16.06.2014 г. по НОХД № 242/2012 г., на Районен съд [населено място], влязла в законна сила на 03.07.2015 г. като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. Това решение е обжалвано пред Висшия адвокатски съвет, който с решение № 1554, взето с протокол № 48 от заседание, проведено на 18.12.2015 г. е оставил жалбата на В. П. К. без уважение. Пред настоящата инстанция жалбоподателят е представил решение № 90/07.04.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено в производство по реда на чл. 424, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, с което е възобновено н. д. № 242/2012 г. на Районен съд Велинград и ВНД № 611/2014 г. на Окръжен съд Пазарджик и присъда № 26 от 16.06.2014 г. по НОХД № 242/2012 г. на Районен съд [населено място] e отменена. Делото е върнато на Районна прокуратура В. за извършване на действия по глава осемнадесета на НПК - действия на прокурора след завършване на разследването. При тези данни съдът прави следните правни изводи: Към датата на решението, взето от АС [населено място] и решението постановено от Висшия адвокатски съвет, по отношение на жалбоподателя има постановена влязла в сила присъда, с която същият е осъден на лишаване от свобода. С оглед на това съгл. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА лицето не може да бъде адвокат. Налице е законова пречка / условие/ при наличието на която лицето не може да бъде вписано като адвокат. В случай, че такова вписване вече е налице, съгл. чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатът следва да бъде отписан от адвокатската колегия. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗА, отписването става с решение на адвокатския съвет след събиране на доказателства и изслушване на адвоката, което в случая е сторено. При вземане на своето решение, както АС [населено място], така и Висшия адвокатски съвет не са имали задължение и компетентност да изследват правилността на постановената осъдителна присъда, респ. дали при проведеното наказателно производство са допуснати процесуалните нарушения, които се изтъкват от жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА е императивна и безусловна и обжалваните решения са в съответствие с нея. Същевременно след възобновяване на наказателното производство и отмяната на влязлата в сила присъда по реда на чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, е отпаднало основанието за отписване на жалбоподателя като адвокат. Това обстоятелство е настъпило в хода на процеса и по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взето при постановяване на настоящото решение. Отмяната на влязлата в сила присъда има обратно действие и лицето има статут на неосъждано, което е отразено и в представеното актуално свидетелство за съдимост. Следователно макар и към момента на постановяване на обжалваните решения, да е била налице предпоставката за отписване на В. К. като адвокат предвид обратното действие на решението за отмяна на присъдата, същите следва да бъдат отменени. С оглед изхода на спора ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя В. П. К. направените от него разноски в размер на 30 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.