Определение по допустимост от 12.03.1998 г. на КС по к. д. № 6/1998 г.

Делото е образувано на 24 Февруари 1998 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на §48 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс /ЗИДНПК/ Държавен вестник бр. 64 от 8.08.1997 г., както и за несъответствието на този текст с общопризнати норми на международното право. Твърди се, че посочената разпоредба противоречи на чл. 30, ал, 4 и чл. 4, ал. 2 от Конституцията, както и на чл. 31, ал. 4 и чл. 56, чл. 57, чл. 117, ал. 1 и чл. 121 от Конституцията. Твърди се също така, че атакуваната разпоредба противоречи на общопризнатите норми на Международното право – чл. 11, ал. 1 от Всеобщата декларация на правата на човека и чл. 14, т. 3 б. "b" и "d" от Международния пакт за политически и граждански права. От съдържанието на искането следва, че Конституционния съд е сезиран: а/ за установяване на противоконституционност на цитирания текст, б/ за съответствие с общопризнатите норми на Международното право и в/ за съответствие с Международен договор, по който България е страна. Искането се отнася до правомощия по чл. 149, ал. 1 т. 2 и 4 от Конституцията. Направено е от орган, които е овластен съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията да сезира Конституционния съд. Затова Конституционният съд намира искането допустимо. С оглед предмета на искането съдът намира, че по делото трябва да бъдат конституирани като заинтересувани страни Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция. Висшият адвокатски съвет* Българският хелзинкски комитет и Българският център за правата на човека. Затова на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС Конституционният