Решение № 13600 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10251/2013 г.

Решение № 13600 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10251/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 8008 от 10.06.2013 г. по адм. дело № 1714/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено решение № I - 741/14.01.2013 г. на същия административен орган, с което е отказано заличаване на личните данни на Тони Иванов Найденов по ЗМ - 840/1999 г. на 02 Районно управление "Полиция" (РУП) - Плевен и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 156 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в противоречие с разпоредбата на чл. 32а от Инструкция № Iз-2843/29.10.2010 г. за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Найденов против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Като взе предвид изложените в касационната жалба основания и служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира, че касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Тричленният състав законосъобразно приема, че оспореното решение е издадено от компетентния орган, тъй като съгласно чл. 163 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е администратор на лични данни, в съответствие с изискванията за форма и с административнопроизводствените правила. Законосъобразно е и заключението, че въпреки това решението в частта, в която е отказано заличаване на личните данни на заявителя Найденов по ЗМ 840/1999 г. следва да бъде отменено, тъй като не са налице материалноправни основания за постановeния отказ. Разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗМВР регламентира правото на Министерството на вътрешните работи да изгражда информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. В тези фондове могат да се обработват лични данни. Тези данни могат да се съхраняват и след приключване на обработката, когато това е свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, но само в рамките на установени срокове, определени от администратора на лични данни (чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР) и могат да бъдат заличени, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или акт на съда и след като бъдат отчетени характера на данните, възрастта на физическото лице, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност (чл. 159, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР). В случая аргументирано съдебният състав приема, че са налице основания за заличаване на личните данни на Найденов, съхранявани по ЗМ - 840/1999 г. по описа на 02 РУП - Плевен, поради което постановеният отказ на административния орган е незаконосъобразен. По делото е установено, че по ЗМ - 840/1999 г. на 02 РУП - Плевен в Районна прокуратура (РП) - Плевен е заведена преписка № В-4742/1999 г. срещу Найденов за престъпление по чл. 129 от НК, която е прекратена с постановление от 08.02.2000 г. за отказ да се образува досъдебно производство. След изтичане на сроковете за съхранение преписката е унищожена. При тези факти тричленният състав на ВАС правилно приема, че не е налице причина за запазване на личните данни на Найденов - досъдебно производство по ЗМ - 840/1999 г. на 02 РУП - Плевен не е образувано, тъй като преписката изпратена в РП - Плевен е приключила с влязло в сила постановление за отказ да се образува такова, т. е. проверката по конкретния случай е приключила с произнасяне на компетентния орган, а друга причина за запазване на данните не е установена. Поради това правилно е преценено, че условията на чл. 156, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР са изпълнени и личните данни на Найденов, съхранявани във връзка с този заявителски материал следва да бъдат заличени, а отказът на административния орган да направи това - отменен. Доводите на касатора, свързани с липсата на информация относно движението на преписката по заявителски материал ЗМ 840/1999 г. на 02 РУП - Плевен и липсата на пълни данни от РП - Плевен, са неоснователни. В становището на дирекция "Правно - нормативна дейност", депозирано пред администратора на лични данни, изрично е цитирано постановлението на РП - Плевен за отказ да се образува досъдебно производство, по този заявителски материал. Освен това при постановяване на решението си по искането за заличаване органът е длъжен служебно да събере необходимата информация, тъй като следва да прецени дали са налице основанията за заличаване на личните данни, предвидени в чл. 159, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР. Ето защо липсата достатъчно данни в този случай не би могла да обоснове законосъобразност на постановения отказ. Възражението на касатора за противоречие на заличаването на данните с разпоредбата на чл. 32а от Инструкция № Iз-2843/29.10.2010 г. за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, в случая е неоснователно. От една страна следва да бъдат споделени аргументите на тричленния състав, че независимо от липсата на посочено конкретно основание за издаване на постановлението на РП - Плевен, с което е отказано образуването на досъдебно производство, анализът на нормите на чл. 21, ал. 1 от Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) (отм.), действал към момента на постъпване на заявителския материал и издаване на постановлението, както и представеното свидетелство за съдимост, според което Найденов не е осъждан, налагат извода, че отказът да се образува досъдебно производство е постановен именно на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК (отм.), чийто текст е аналогичен на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от действащия НПК, а именно поради липса на престъпление. Следователно налице са основанията на чл. 32а, ал. 5, т. 1 от Инструкцията и личните данни на Найденов следва да бъдат заличено. От друга страна законосъобразни са и съображенията, че в случая определящи се нормите на чл. 159, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, тъй като цитираната инструкция фактически въвежда изисквания за заличаване на личните данни на лицата, които не се обхващат от посочените по - горе разпоредби на ЗМВР. Поради това при противоречие следва да се приложат изискванията на нормативния акт от по-висока степен. На последно място следва да се посочи, че задължението за администратора на лични данни да определи срокове за съхранение на данните на физическите лица, вменено с разпоредбата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР с цитираната по - горе инструкция не е изпълнено. Както вече се посочи последната въвежда основания за заличаване, които не се обхващат от нормите на закона, а освен това ограничава кръга на обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при преценката за наличие на предпоставките за заличаване на личните данни. По тази начин съхранението на лични данни в информационните фондове на МВР не се ограничава със срок, а напротив - практически се осъществява почти неограничено във времето. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Всичко изложено налага извода, че предпоставките на чл. 156, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР за заличаване на личните данни на Найденов са осъществени, поради което отказът да административния орган да направи това е противоречие с материалния закон. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, отменя постановения отказ и връща преписката на административния орган за ново произнасяне, тричленният състав постановява решение в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за заличаване на лични данни, съхранявани във връзка със ЗМ 840/1999 г. на 02 РУП - Плевен е направен след преценка на всички събрани доказателства. Представените от РП - Плевен удостоверение и извлечение от деловодните книги, в които е отразено, че преписката, образувано по този заявителски материал в Районна прокуратура - Плевен е приключила с влязло в сила постановление за отказ да се образува досъдебно производство, както и представеното свидетелство за съдимост, удостоверяващо, че Найденов не е осъждан, формират извода, че не са налице причини за съхраняване на личните данни на физическото лице. При анализа на доказателствата правилно е преценено, че пропуските в деловодната дейност на РП - Плевен не могат да се тълкуват във вреда на лицето, което иска заличаване на лични данни, а следва да се преценяват съвкупно с останалите доказателства и съобразно законовите разпоредби. Ето защо изводите на съдебния състав съответстват на събраните доказателства, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,