Решение № 16232 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2012 г.

ВАСII отделение18.12.2012 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 3848/6.07.2012 г. по адм. д. № 6226/2011 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № КД-14-1/11.02.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта й досежно имот с идентификатор 68134.1945.1031. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му отхвърлителна част. ОСЪЖДА "Ню Бояна Филм" АД да заплати на Богдана Янкова Стоянова, Петър Янков Стоянов, Йоана Янкова Караджова, Ангел Янков Стоянов, Николай Величков Янков, Бойко Величков Янков, Янко Величков Стоянов, Методи Стефанов Янков, Янчо Стефанов Янков, Светла Симеонова Кръстева, Димитрина Симеонова Стоянова и Божидар Стоянов Стоянов направените по делото разноски в размер на 700 /седемстотин/ лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16232 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Богдана Янкова Стоянова, Петър Янков Стоянов, Йоана Янкова Караджова, Ангел Янков Стоянов, Николай Величков Янков, Бойко Величков Янков, Янко Величков Стоянов, Методи Стефанов Янков, Янчо Стефанов Янков, Светла Симеонова Кръстева, Димитрина Симеонова Стоянова и Божидар Стоянов Стоянов чрез техния пълномощник срещу решение № 3848 от 6.07.2012 г. по адм. д. № 6226/2011 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София не взема становище. Ответникът по касационната жалба - "Ню Бояна Филм" АД чрез своите процесуални представители намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № № КД-14-1/11.02.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК и чл. 4, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник на Агенцията е утвърдил 1: протокол № КД-10 18-3/8.02.2011 г. за отстраняване на технически грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри за част от кв. Бояна и 2: Утвърдил е допусната очевидна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със заповед № РД-18-68/2.12.2010 г., а именно: несъответствието между отразеното в протокол № КД-10-17-50 от 20.10.2010 г. за приемане измененията в ККР по реда на чл. 48, ал. 3 ЗКИР и представените от изпълнителя цифров и графичен материал по отношение на описаните в Протокол № КД-10-18-3/8.02.2011 г. имоти да бъде поправена, съгласно протокол № КД-10 18-3/8.02.2011 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че разпоредбата на чл. 53 и следващите ЗКИР не е приложима, тъй като има предвид несъответствие между отразеното в ККР и действителното положение. В случая, според съда, се касае за фактическа грешка по смисъла на чл. 62 АПК, изразяваща се в несъответствието между волята на органа, издал заповедите и обективираното в тях текстово и графично съдържание. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно: Процесният имот с пл. № 71А е включен в състава на имот 71, записан в разписния лист на Янко Алулов с площ от около 7 022 кв. м Имот пл. № 71 А е бил отразен в кадастралната карта като имот с идентификатор 68134.1945.1031, с площ от 2003 кв. м и с отразена собственост на наследниците на Алулов. Имот пл. № 71 е нанесен с идентификатор 68134.1945.179 с площ от около 4 969 кв. м. С извършената корекция имот с идентификатор 68134.1945.1031 се заличава, а имот с идентификатор 68134.1945.179 остава нанесен със същите граници. Имотът попада частично в материализираните граници на "Ню Бояна Фиелм" АД, но кадастралната карта не е съставена по тези граници. С предприетата с обжалваната заповед поправка всъщност се заличава имот с идентификатор 68134.1945.1031 от кадастралната карта и като негов собственик се вписва в регистъра се вписва "Ню Бояна филм". Такава поправка е недопустима. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР явна фактическа грешка " е несъответствието между съществуващите на местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход, заснети съгласно изискванията на този закон, и данните за тях в картата или плана." Когато се заличава обект, отразен с отделен идентификатор, и се предприема промяна в кадастралния регистър, се касае за поправка по смисъла на чл. 53 ЗКИР. Тя може да се осъществи само по предвидените способи. Извършването на поправка по реда на чл. 53 ЗКИР изключва спор за материално право, а очевидно в настоящия казус такъв е налице. С обжалваната заповед по същество се отричат признати вещни материални права на реституционни собственици и се признават на дружеството "Ню Бояна филм" АД такива. Такава промяна е недопустима да се извърши без съгласие на всички заинтересовани лица по реда на чл. 53 ЗКИР, и на още по-голямо основание по реда на поправка на явна фактическа грешка. Така извършената промяна не се обхваща и от обсега на чл. 62, ал. 2 АПК. В случая не се касае за несъответствие между волята на органа и външния й израз, тъй като с обжалваната заповед се формира съвсем друго волеизявление. Поради това присъединяването на имот 71 А към имота на "Ню Бояна филм" АД съгласно оспорената заповед, е незаконосъобразно. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго в смисъл на отмяна на обжалвания административен акт в обжалваната му част. В останалата отхвърлителна част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касаторите ще следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 700 /седемстотин/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат с оглед частичната основателност на предявената жалба и липсата на представен опис на разноските. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

3