Решение № 8380 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2011 г.

Решение № 8380 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Ефория за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора Атон и скита "Достойно ест", гр. София, ул. "Стефан Стамболов" № 34, представлявана от Председателя на Управителния съвет Иван Желев Димитров, чрез адвокат Росица Костадинова, гр. София, пл. "Славейков" № 11, ет. 1, офис № 5, против решение от 31.01.2011 г. по адм. дело № 04926/2006 г. на СГС (Софийски градски съд), Административно отделение, III "Б" състав. Касаторът заявява, че обжалва решението като неправилно, постановено при липса на доказателства и моли да бъде отменено и спорът решен по същество, като се постанови ново решение, с което да се отмени заповед № РД-46-117/03.10.2006 г. на Кмета на Район "Панчарево" - Столична община като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, при липса на мотиви и в нарушение на административно производствените правила. В жалбата са развити подробни съображения за така заявените пороци както на съдебното решение, така и на административния акт. Претендират се направените съдебни и деловодни разноски за двете инстанции. От ответника Кмета на Столична община - Район "Панчарево" е постъпило писмено Възражение, в което оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на СГС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. От заинтересованата страна Милка Николова Гелева чрез пълномощника й адвокат Милена Чавдарова Коцева - САК е постъпило писмено Възражение, в което се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена изцяло без уважение, защото обжалваното с нея съдебно решение е законосъобразно и правилно и се моли да бъде потвърдено. Заинтересованата страна Райна Иванова Стоянова се явява лично в открито съдебно заседание пред ВАС, оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на съда. Заинтересованата страна Гълъбина Иванова Кадънкова от с. Лозен не взема отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че така подадената касационна жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакуваният административен акт - заповед от 03.10.2006 г. на кмета на район "Панчарево" - СО е законосъобразен. Актът е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. В хода на съдебния процес е установено, че оценката на имота е била извършена съгласно § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. За същия е бил одобрен план на новообразуваните имоти, който отговаря на законовите изисквания за площ и достъп. По делото е приложен и протокол със становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и по отношение на другите условия, даващи основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Оценката на имота е била съобразена с факта, че той се е намирал извън границите на урбанизираните територии и се явява земеделска земя. Основателно е възражението на ответната страна, че не е възможно да се представят доказателства за трансформиране на собствеността, доколкото настоящото производство е част от него. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение констатира, че първоначалният жалбоподател пред Софийски градски съд е Ефория за подпомагане българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора, Атон, а настоящата касационната жалба е подадена от Ефория за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора Атон и скита "Достойно ест". От намиращите се в кориците на адм. дело № 04926/2006 г. по описа на Софийски градски съд: УКАЗ № 74 от 5 юни 1926 г. за учредяване при Министерството на Външните работи и на Изповеданията на "Ефория за подпомагане на Българския манастир "Св. Георги Зограф" в Св. Гора /Атон/, както и извадка от вестник "Известия" бр. 23 от 19.III.1957 г. с обнародван УКАЗ в който е посочено, че Ефорията за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" в Света Гора - Атон, поема и подпомагането на скита "Достойно ест" в Света гора и се преименува на "Ефория за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" и скита "Достойно ест" в Света гора - Атон", се налага извода, че се касае за едно и също юридическо лице, макар и да не е участвало в производството пред Софийски градски съд с пълното си наименование. Следователно касационната жалба се явява депозирана от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението. Предвид изложените факти, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 31.01.2011 г. по адм. дело № 04926/2006 г., в производство по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.), Софийски градски съд, Административно отделение, III - "б" състав, преструктуриран по силата на Заповед № 1161/2009 г. на Председателя на СГС, ОТХВЪРЛЯ като недоказана и неоснователна жалбата на Ефория за подпомагане българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора, Атон, гр. София, ул. "Стефан Стамболов" № 34, чрез председателя Иван Желев Димитров, срещу Заповед № РД-46-117 от 03.10.2006 г. на Кмета на район "Панчарево", с която на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113/99 г./, решение № 31 от Протокол № 48/28.09.1998 г. на СОС и Заповед № 09-2488/22.11.2004 г. на Кмета на СО, е одобрен Протокол на Техническа служба на район "Панчарево" за извършена на основание § 31, ал. 2 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ оценка по молба вх. № 94-И-369/05.12.2005 г. от Милка Николова Гелева за земя 600 кв. м от имот № 6111.1560, местност "Терасите", землище с. Герман, район "Панчарево", СО, от плана на новообразувани имоти, одобрен със заповед № РД-15-330/02.11.2005 г. на Областен управител на Област София - град. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е посочил, че заповедта е издадена от компетентен административен орган - кмета на район "Панчарево". Освен това е констатирал, че оценката от 2 175 лева е направена по реда на Глава седма, раздел I от ППЗДС и съответни корекционни коефициенти за инженерна инфраструктура, транспортна достъпност и екологични условия в територията. Преценил е, че приетата СТЕ от вещото лице Димитър Кумаров в една част съдържа правни изводи, а в друга част е неотносима към спора, поради което не я е кредитирал, а се е позовал на друга служебно допусната СТЕ, изготвена от вещото лице Росен Пандев, според която процесният имот с № 6111.1560, м. "Терасите" в землището на Герман по ПНИ на тази местност е с площ по обжалваната заповед от 600 кв. м /част от този имот/, като е част и от имота, описан в т. 19 на решение № 3362/30.05.1996 г. на ПК "Лозен", се намира извън урбанизирана територия /строителните граници/ по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, т. е. имотът е земеделска земя, при което оценката, изчислена съгласно чл. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи - ДВ, бр. 64/05.06.1998 г., последно изменение ДВ, бр. 59/19.07.2005 г., е 61 лева за целия имот, а цената за 1 кв. м по този ред е 0.062 лева. При тези данни съдът е приел, че след като процесния имот не се намира в селищно образувание, оценката в заповедта не е извършена в съответствие с действащите към тази дата разпоредби, а следва да бъде извършена по текущи пазарни цени, но с оглед забраната да не се влошава положението на жалбоподателя, което би станало ако отмени заповедта в частта за определената оценка и даде оценка според заключението на вещото лице, която в размер на 61 лева е драстично по-ниска, то независимо от факта, че оценката е неправилно определена, следва да остане същата, което ще стане като съдът отхвърли жалбата. За неоснователно, недоказано и несвоевременно е прието възражението на жалбоподателя, че планът за новообразуваните имоти не е влязъл в сила. Така постановеното съдебно решение е правилно. Релевантен за изхода на възникналия спор е факта, че има изработен и одобрен план на новообразуваните имоти за местност "Терасите", с. Герман, който е влязъл в сила и няма данни за обратното, въпреки твърдението на жалбоподателя и пред двете съдебни инстанции. С одобрения от областния управител на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ план на новообразуваните имоти (ПНИ), на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице задължително се предоставя имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане, но той се отнася за последващото придобиване на правото на собственост от ползвателите след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти за придадените им части от имотите на бившите собственици, от които не може да се образува самостоятелен имот, а не за първичното трансформиране правото им на ползване в право на собственост. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В конкретния случай видно от данните по делото, нито лицето Иван Митев (Митов по някои документи) Гелев, нито неговите наследници - Милка Николова Гелева, Гълъбина Иванова (Стоянова вписана по-погрешка още в списъка за призоваване пред СГС при промяна на процесуалното й качество от ответник на заинтересована страна с определение от 23.03.2010 г.) Кадънкова и Райна Иванова Стоянова, са ползватели със завършена процедура за трансформация на право на ползване в право на собственост. Протокол № 3 от 11.05.2005 г. (стр. 150 и 196 от делото по описа на СГС) е на комисия при район "Панчарево", а не на административен орган. След протокола по § 62, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, следва заповед на кмета на общината (за територията на Столична община - на кмета на района) по § 62, ал. 3 за признаване правото да се придобие собственост, но такава няма издадена, респ. не е извършвана оценка по § 62, ал. 4, която подлежи на обжалване по реда на § 62, ал. 5. Затова отреждането на имот с площ от 600 кв. метра в ПНИ не е извършено в съответствие с горните принципни правила. Но тъй като този план е влязъл в сила, не могат в това производство по извършване на оценка да се повдигат, респ. да се обсъждат въпроси свързани с надлежно предоставяне на правото на ползване, а именно - по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет; дали в имота е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ; дали същия представлява лозе, овощна градина или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или дали земята е общинска или държавна. Тези предпоставки се изследват в друго предходно административно производство. В случая след като в ПНИ има нанесен имот и той е влязъл в сила, неминуемо възниква правото да се иска оценка по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, който препраща към правилника за прилагане на закона, а това е редът по § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като според последната съдебна практика 30-дневният срок е инструктивен, а не преклузивен и с изтичането му не се погасява правото да се подава молба за оценка. В тази връзка следва да се констатира, че в обжалваната заповед е записано, че се издава по молба вх. № 94-И-369/05.12.2005 г. от Милка Николова Гелева. Всъщност в тази молба е посочено, че е подадена от Иван Митев Гелев, но той е бил починал четири години преди това - на 19.03.2001 г., видно от намиращите се по делото на СГС препис-извлечение от Акт за смърт и удостоверение за наследници. От наследника му Милка Николова Гелева има друга предходна молба с № 94-М-148/05.05.05 г. за извършване на оценка, която молба е с дата преди одобряването на ПНИ със заповед № РД-15-330/02.11.2005 г. на Областния управител на Област София и още веднъж доказва, че спрямо ползвателите е започнала, но не е завършена процедурата по преобразуване на правото им на ползване в право на собственост, за да бъде нанесен техния имот в ПНИ. Но тъй като Милка Николова Гелева е наследник на Иван Митев Гелев като негова съпруга, то подписа й върху молбата санира порока на посочване на името на починало лице и молбата за оценка с № 94-И-369/05.12.2005 г. е редовна. Единственият относим въпрос в производството по изготвянето на оценката е коя хипотеза на § 31 следва да бъде приложена. Административният орган е одобрил протокола на техническата служба на район "Панчарево" с изчислена оценка по глава седма, раздел I от ППЗДС, която възлиза на 2175 лева. Първоинстанционният съд е счел, че оценката следва да бъде извършена по пазарни цени като за земеделска земя и е възприел заключението на вещото лице за оценка по Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи (това заглавие е изменено в ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която оценка възлиза на 61 лева и именно за да не влоши положението на жалбоподателя, защото тази стойност действително е много по-ниска от обжалваната, е отхвърлил подадената пред него жалба. По делото няма никакви доказателства за твърдението на жалбоподателя, че имота попада в селищно образувание, за да е приложим реда за извършване на оценка по § 31, ал. 2, т. 1, предл. първо от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Позоваването на съдебно решение на Върховния административен съд - IV отделение не обвързва настоящия равен по степен състав, защото не е Тълкувателно решение, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Независимо от това, самата оценка в обжалваната заповед № № РД-46-117 от 03.10.2006 г. на Кмета на Район "Панчарево" е извършена именно като за имот, попадащ в селищно образувание, каквато всъщност е и претенцията на жалбоподателя. С оглед изложеното, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното решение на СГС следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,