Решение № 1333 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9368/2020 г.

Решение № 1333 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9368/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Вермьолен чрез процесуален представител срещу решение № 256 от 29.06.2020 г. по административно дело № 547/2019 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо (УП) с изх. № 02-240-6500/1567/04.06.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". По наведени доводи за неправилност на решението поради наличие на всички касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 АПК – допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на закона, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното УП бъде отменено или бъда прогласена неговата нищожност, а преписката бъде върната на органа за ново произнасяне с указания по приложението на закона. Претендира и присъждане на направените в двете инстанции деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), редовно уведомен не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Стара Загора е било УП с изх. № 02-240-6500/1567/04.06.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по подаденото от Вермьолен заявление за подпомагане с УИН 24.23.0617/02374 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. за кампания 2017 г., която е втора година от поетия от него ангажимент по това направление е отказано плащане, изразено с утвърдения вече за органа неразбираем и в нарушение на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 14, ал. 1 АПК изказ, че оторизираната (позволена, разрешена, допусната) субсидия (помощ) по посочената мярка е в размер на 0 лв. От съдържанието на акта се установява, че с акта се отказва финансово подпомагане за подробно описани на стр. 2 осемнадесет броя 18 броя площи (при посочени в заявлението общо 126 такива), като на стр. 5 - Таблица с неспазени базови и други изисквания са посочени 2 от посочените в таблицата на стр. 2 площи. На стр. 8 от акта – Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" са посочени заявените площи по код БРП 1 и БР 10, като от отразеното в нея се установява, че за тях не е установено неспазване в текущата година а всички базови изисквания по управление засягащи над 50% от заявените за подпомагане площи, като и неспазване на същите изисквания по съответното направление за втора поредна година, но пък в следващите графи обединени в една обща Санкции са посочени такива за площта по БРП 1 за неспазване на базови изисквания, а за площите и по двата кода на дейност за неспазени изисквания за управление. В поясненията към таблицата са дадени общите нормативно установени правила по отношение на данните, предвидени за всяка от колоните в таблицата. С молба становище, получено в съда 21.10.2019 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез пълномощник са изложени подробни твърдения относно установените от органа факти, правна обосновка на изводите в обжалваното УП и са направени доказателствени искания по делото. В хода на производството – на проведеното открито заседание на 03.12.2019 г. – процесуалният представител на ответника е изложил фактически и правни уточнения относно отразените данни в таблиците, част от УП. По делото е назначена съдебно техническа експертиза, прието като неоспорена от страните, ведно с направеното в съдебно заседание на 19.06.2020 г. от вещото лице уточнение по отношение на констатацията му в представеното писмено заключение, че не са спазени изискванията на Регламент ЕО/834/2007 г. и на Регламент ЕО/889/2008 г., които констатации се опровергават от приложения три и четири към заключението, от които се установява, че "Австрия Био Гаранти" е въвела в системата, данни че няма неспазване на тези регламенти от страна на заявителя. Въз основа на тези доказателства АС Страна Загора, приема, че оспореното пред него УП е издадено при правилно приложение на материалния закон, спрямо фактите, на които ответникът се позовава и които се установяват по делото. Въз основа на така установеното настоящият състав намира следното: Съдът е изяснил спора по същество, но въз основа на събраните доказателства е формирал неправилни изводи за законосъобразност на оспореното пред него УП. В обжалваното решение не се съдържат анализ и изводи относно спазване на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК относно формата на акта, предвид липсата на такива изисквания в специалния закон – Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). При извършената проверка настоящият състав намира, че в случая тези изисквания не са спазени. На първо място с оспореното УП органът не се е произнесъл в пълнота по заявлението на Вермьолен, а само по отношение на конкретно посочените в УП отделни площи, като освен, че липсва произнасяне по отношение на площите в останалата част от заявлението липсва и посочване на този факт в акта и съответно изложение за причините поради които по отношение останалите заявени площи липсва произнасяне. На следва място по отношение на площите, предмет на УП липсва изискуемото от закона изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Както правилно е констатирал първоинстанционния съд в определението си от 22.10.2020 г. от съдържанието на акта не може да бъде установено кои парцели или части от тях не попадат в специализирания слой за подпомагане, както и не може да бъде установено, за кои от тях органът приема, че не са спазени изискванията на посочените регламенти. Не може да бъде установено и как след като в първата таблица от акта органът приема, че по отношение на площите посочени на 16 и 17 място, за които е отразено, няма разлика в декларираната и установена площ, както и намаление за неспазени базови изисквания (според обясненията по графи 10 и 11) посочените имоти са приети като площи с неспазени базови и други изисквания, тъй като в обясненията към тази таблица – стр. 5 и 6 от УП липсват конкретни констатации относно тези два парцела, а изложеното съдържание е общо и единствено цитира приложимата нормативна уредба. При това дадените от процесуалния представител на органа обяснения в съдебното заседание на 03.12.2019 г. не могат да заместят съдържанието на оспорения акт, така както не може това да бъде сторено и с изложеното в молбата-становище от 21.10.2019 г. от същия, макар и депозирано от името на органа – издател на акта. Ето защо настоящият състав намира, че актът е постановен в нарушение на изискванията за формата на акта, при което само на това основание обжалваното решение, с което е прието, че УП е законосъобразно следва да бъде отменено като неправилно. От доказателствата по преписката се установява, че УП е постановено и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Органът е посочил, че същият е постановен на база извършени административни проверки, според изложеното в него, но доколкото липсва произнасяне по цялото заявление на жалбодателя, настоящият състав намира, че в случая не е извършено дължимото по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП съпоставяне на данните от заявлението с данните в регистъра, които резултати да бъдат отразени в УП, което безспорно има характер на акт по чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП, тъй като с него е взето решение по заявление за плащане. На следващо място настоящият състав намира, че решението е постановено и при неправилно приложение на материалния закон. От съдържанието на таблицата на стр. 2 от УП се установява, че по отношение на посочените в нея 18 броя заявени за подпомагане площи за 16 от тях са констатирани разлики между декларираната и установена площ, за която разлика в обясненията към колони 10 и 11 е посочено, че е площта на парцела след намаление за неспазени базови и други изисквания, различни от размера на декларираните площи за съответното направление, което е било установено след извършени административни проверки или проверки на място от техническия инспекторат (ТИ) към разплащателната агенция (РА), съгласно раздел V " Намаляване на базови изисквания и изисквания по управление по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. б. А – направление "Биологично растениевъдство", т. Б от Методика за намаляване и отказване на плащания по посочената мярка, която се описва детайлно в таблица "Площи с неспазени изисквания по управление". В посочената таблица обаче са отразени двата парцела, за които в колона 9 – Разлика между декларираната и установената площ на парцела (наддекларирана площ) е посочено 0(нула). Същата стойност е посочена и съответно в колони 10 и 11, съответно площ на парцела след намаление за неспазване на базови изисквания и изисквания за управление. Същевременно от обясненията към Таблицата за площи с неспазени базови и други изисквания не може да се установи с категоричност, кои изисквания не са спазени, предвид общото цитирани на приложимата нормативна уредба, при липсата на конкретни фактически констатации. От приетото заключение на вещото лице, с направената от него корекция на същото в съдебното заседание на 19.06.2020 г. се установява, че по отношение на тези два парцела 24482-817-3-1 и 24482-822-1-1, са представени данни от контролиращото лице, че са спазени изискванията на Регламенти 834/2007 и 889/2008 г. От заключението на вещото лице, както и от представените доказателства с преписката не може да бъде установено с категоричност състоянието на парцел 24482-817-3-1 – дали същият е бил в преход или не. Същевременно в обжалваното решение е прието, че в случая не са спазени изискванията на посочените регламенти, а по отношение на парцели 24482-817-3-1 и 24482-822-1-1 не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Цитираната разпоредба обаче е отменена с Решение № 8834 от 2019 г. на ВАС на РБ - бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г., а освен това предвидените в чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола предвиждат единствено минималните срокове за преход, но не и максималните такива, като не са предвидени и санкции за нарушаването им, при което направеният извод за допуснато нарушение при недопустимо стеснително тълкуване на посочените норми е неправилен. Освен това, ако само за тези два парцела органът е установил неспазване на базови и други изисквания не може да бъде установено какви нарушения относно базови и други изисквания приема по отношение на останалите парцели предвид постановения пълен отказ за подпомагане. Предвид така установеното настоящият състав намира, че решението е незаконосъобразно, а направеният извод за постановяване на акта при правилно приложение на материалния закон за неправилен. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което оспореното пред АС Стара Загора УП с изх. № 02-240-6500/1567/04.06.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, бъде отменено като незаконосъобразно – постановено при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма, на предвидените административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон, а преписката бъде върната на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне следва органът да се произнесе по цялото заявление, след извършване на предвидените в чл. 37 ЗПЗП проверки, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и изложи фактическите положения, които приема за установени и посочи точно и конкретно приложените въз основа на тях относими правни норми, като в разпоредителната част на акта ясно, недвусмислено и в съответствие на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП и чл. 14, ал. 1 АПК изрази волята си, съобразно правомощията си посочени в цитираната разпоредба на чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП. При този изход на делото администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените в съдебното производство деловодни разноски по приложения списък в размер на 1380 лв., от които заплатени държавни такси в размер на 10 лв. по сметка на АС Стара Загора и 70 лв. по сметка на ВАС и хонорар за един адвокат в размер на 600 лв. в първоинстанционното производство и в размер на 700 лв. пред касационната инстанция. Заплатената държавна такса по сметка на ВАС над размера от 70 лв., който размер е дължимият от жалбодателя по силата на чл. 227а, ал. 1 АПК е недължима същият може да иска връщането й от Председателя на ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение