Решение № 493 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1434/2008 г.

Решение № 493 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1434/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на М. Д. Д. от София срещу въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 18. Х.2007 г. по гр.д. № 3357/2006 г. Ответницата по касационната жалба Б. Д. Д. от София е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Софийският градски съд е обезсилил като недопустимо решението на СРС по гр.д. № 2243/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от М. Д. срещу Б. Д. иск за установяване, че съществува правно отношение между Д съпруга й за упълномощаване на първата за сключване на предварителен договор от 19. ХII.1996 г. за продажба на недвижим имот, придобит по време на брака им - апартамент в София, ж.к. "Л" Г, бл.29 вх. Г, ет. 1, и производството по делото е прекратено. За да постанови решението, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че процесният имот не е бил прехвърлен по нотариален ред, че ищцата е завела иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД /предмет на гр.д. № 4451/2000 г. на СГС/ срещу ответницата и съпруга й А. Д., заместен в процеса от наследниците му по закон Д. Д. и Л. К., за обявяване на предварителния договор за окончателен, че в хода на въззивното производство по това дело те са направили възражение за нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие с твърдение, че продавачката не е била упълномощена от съпруга си за продажбата и от негово име и че с решение от 22. ХI.2004 г. искът е отхвърлен. С влязло в сила решение на ВКС на РБ от 02.VI.2006 г. по гр.д. № 138/2005 г. искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е уважен само за 1/2 ид.част - частта на Б. Д., а в останалата му част решението на въззивния съд е оставено в сила. В мотивите на решението е прието, че предварителния договор е подписан само от Б. Д., без данни съпругът й да е бил съгласен с него, и че висящата му недействителност не е била санирана приживе на последния. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че ищцата няма правен интерес от предявения установителен иск. Въпросът за наличието на упълномощаване е бил повдигнат и изследван в производството по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Влязлото в сила решение по него обвързва страните и по този въпрос и той не може да бъде преразглеждан. Касационната жалба на М. Д. срещу така постановеното решение съдържа оплакване за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 218б ал.1 б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск, тъй като едва след приключване на предишното дело на ищцата е станало известно, че пълномощното се укрива, като считала, че по време на воденето на делото страната няма да възразява и не е възразявала в течение на години и този въпрос се третира в настоящото дело. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявеното в касационната жалба основание, намира, че то е правилно. Законосъобразен и в съответствие с представените по делото доказателства е изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения установителен иск. Несъмнено установено е, че с влязло в сила решение частично е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ответниците иск за обявяване на предварителния договор за окончателен и че в това производство е подложен на преценка и въпросът за наличието на упълномощаване на Б. Д. от съпруга й за сключване на договора и от негово име поради собствеността им при режим на съпружеска имуществена общност на имота, предмет на договора. При това положение въпросът за наличието на такова упълномощаване е преклудиран, той не може отново да бъде поставен за разглеждане, тъй като по силата на чл. 220 и чл. 224 от ГПК (отм.) решението обвързва страните по делото, то е задължително за тях и за правоприемниците им и спорът, разрешен с него, не може вече да бъде пререшаван. Без значение за този извод в настоящото производство е твърдението, че едва след приключване на предишното дело на касаторката станало известно, че пълномощното се укривало от ответниците и че те в течение на години не са възразявали за това. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевирания в касационната жалба порок, поради което и на основание чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) на ответницата по касация не следва да бъдат присъждани разноски, въпреки изходът на спора пред настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,