Решение № 11354 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. и чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. от гр.Варна срещу Решение 989/14.02.2024 г., постановено по адм. д. 7294/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу т.1 и т.3 на Решение ППН-01-666/2021 от 29.06.2023 г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ и негова частна жалба срещу определение 4315/23.04.2024 г. постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение 989 от 14.02.2024 г., постановено по адм.д. 7294/2023 г. по описа на АССГ в частта му за разноските. Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението. Твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено от некомпетентен съд АССГ, вместо Административен съд - Варна и при неправилно конституирана заинтересована страна Държавна психиатрична болница [населено място], обл.Добрич /ДПБ - Карвуна/, вместо Министерство на здравеопазването. Посочва, че решението на първоинстанционния съд е неразбираемо и излага съображения за неправилност на решението на КЗЛД в частта му по т.1 и т.3. Счита, че жалбата му срещу т.1 от решението на КЗЛД е достатъчно ясна и редовна и се разбира какво е предоставила ДПБ-Карвуна на Окръжен съд Варна, а именно: личните данни на Н.Н. три имена, ЕГН, адрес се обработват от Окръжен следствен отдел, Дирекция Инспекция по труда и т.н. По отношение на т.3 от Решението на КЗЛД твърди, че както КЗЛД, така и съдът са допуснали процесуални нарушения, като не са събрали доказателства за доказване на оспорените факти. В заключение посочва, че ДПБ-Карвуна е предоставила информация без правен интерес на трети лица, в т.ч. и експертиза, без яснота как е придобита. Иска обжалваното решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено в оспорената му част и се постанови ново, с което се отмени Решение ППН-01-666/2021 от 29.06.2023 г. на КЗЛД в частта му по т.1 и т.3 и преписката се върне на КЗЛД със задължителни указания за прилагане на закона. Ответната по касационната жалба страна - КЗЛД, представлявана от председателя В.Караджов, с писмено становище оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответната по касационната жалба страна - Държавна психиатрична болница-Карвуна, не е взела становище по същата. Частният жалбоподател Н. навежда като основание за неправилност на атакуваното определение, нарушение на материалния закон. Посочва, че по делото не са представени доказателства, че юрк. М.Райчева притежава юридическо образование и юридическа правоспособност и счита, че след като една трета от жалбата му е уважена, следва да се редуцират и присъдените разноски. Иска да се отмени оспореното определение и да се уважи искането му за изменение на решение 989 от 14.02.2024 г., постановено по адм.д. 7294/2023г. по описа на АССГ в частта за разноските и същите се намалят на 50 лева, алтернативно на 66 лева. Ответната по частната жалба страна - КЗЛД, представлявана от председателя В.Караджов, с писмен отговор и писмено становище оспорва частната жалба и счита обжалваното определение за правилно. Иска същото да бъде оставено в сила. Ответната по частната жалба страна - Държавна психиатрична болница-Карвуна, не е взела становище по същата. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл.230 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По касационната жалба: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение ППН-01-666/2021 от 29.06.2023 г. на КЗЛД, с което: по т.1. е обявена за нередовна жалбата на Н.Н. с рег. ППН-01-666 от 02.09.2021г. срещу ДПБ-Карвуна администратор на лични данни в частта, съдържаща твърдения за неправомерно предоставяне на информация от ДПБ-Карвуна на Окръжен съд Варна по гр.д. 1731/2021 г., че данни на жалбоподателя в обхват три имена, адрес и ЕГН се обработват от трети неуточнени лица, за неправомерно предоставяне на 2 бр. епикризи от ДПБ-Карвуна на трети неуточнени лица и за обработване на лични данни от ДПБ-Карвуна за други непосочени цели и на основание чл.56, ал.2 във вр. с чл.30, ал.2 във вр. с чл.29, ал.2 от АПК и чл.28, ал.1, т.2 от Правилника за дейността на КЗЛД е прекратено производството по жалбата в тази част; по т.2. е обявена за процесуално недопустима за разглеждане жалбата на Н.Н. с рег. ППН-01-666 от 02.09.2021г. срещу ДПБ-Карвуна администратор на лични данни в частта, съдържаща твърдения за неправомерно предоставяне на 2 бр.епикризи от ДПБ-Карвуна на ГД Национална полиция, поради наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна жалба рег. ППН-1-365/2021 г., по която е постановено решение на КЗЛД ППН-1-365/2021 от 30.12.2021г., което е във фаза на оспорване и е прекратено производството по тази част на жалбата и по т.3. е обявена за неоснователна жалбата на Н.Н. с рег. ППН-01-666 от 02.09.2021г. срещу ДПБ-Карвуна администратор на лични данни в останалата част. Първоинстанционният съд е установил, че във връзка с Определение 2772 от 04.08.2021г., постановено по гр.д. 1731/2021г. по описа на ОС-Варна, с което е поискан препис на наличната медицинска документация на лицето Н.Н., с писмо изх. ИЗ-615/06.08.21 г. Директора на ДПБ - Карвуна е предоставил 15 броя документи, придружени с пояснение, че в изпълнение на влязло в сила съдебно решение на РС-Варна, потвърдено с решение на ОС-Варна, лицето е постъпило в болницата на 29.06.2020 г. и е изписано на 30.06.2020 г., че след изписването му лицето многократно е ангажирал редица институции /посочени в писмото/, с оглед да се изясни истинността на лечението му в ДПБ-Карвуна, като за показателни в тази връзка е акцентирано на данни от изпратените документи. В писмото като заключение е посочено, че психичното състояние на лицето е отразено в комплексната съдебнопсихиатрична експертиза на вещите лица - лекар-психиатър и клиничен психолог от Психиатрична клиника гр.Варна - коментирана в Решение 699/20.05.2020 г. на Районен съд-Варна /приложено към документите/. Съдът е установил, че оплакванията на Н., в подадената до КЗДЛ жалба, се основават на посоченото писмо на Директора на ДПБ-Карвуна; че с писмо от 08.12.2021 г. Комисията е указала на жалбоподателя да отстрани констатираните и подробно описани в пет точки нередовности на жалбата и част от тях са били отстранени от Н. и че във връзка с образуваното производство КЗЛД е изискала информация от ДПБ-Карвуна и ОС-Варна. Въз основа на представената административна преписка и събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържащ всички изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В частта по т. 2 от оспореното Решение, съдът е приел жалбата на Н. за основателна и е отменил решението на КЗЛД като неправилно. В тази част решението на АССГ не е обжалвано и е влязло в законна сила. По отношение на т.1 от оспореното решение на КЗЛД, съдът е приел, че с подадената допълнителна молба Н. не е уточнил лицата, от които твърди, че се обработват личните му данни, както и лицата, на които твърди, че неправомерно са предоставени двете епикризи, като не е посочил и другите цели за които твърди, че се обработват личните му данни при предоставяне на информацията на Окръжен съд Варна по гр. д. 1731/2021 г. Обосновал е извода, че решението на КЗДЛ в тази част е правилно, тъй като уточнения са били необходими за правилното определяне на предмета на производството и след като указанията на КЗЛД за конкретизирането им не са били изпълнени от жалбоподателя, производството в тази част правилно е било прекратено на основание чл.56, ал.2 във вр. чл.30, ал.2 от АПК. По отношение на т.3 от оспореното решение на КЗЛД съдът е приел, че изводите на КЗЛД съответстват на събраните по делото доказателства. Посочил е, че в съдържанието на писмото до ОС-Варна не се съдържа информация, че документи от ДПБ - Карвуна, съдържащи лични данни на Н., са изпращани на посочените институции, но дори и да е била изпращана такава информация, същата не представлява лични данни по смисъла на чл.4, §.1 от ОРЗД. По изложените съображения отхвърлил жалбата на Н. в частта по т.1 и т.3 от оспореното решение на КЗЛД. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло, по аргумент от чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на решаващия съд, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на акта и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила. Оплакванията за недопустимост на решението са несъстоятелни. Съдебният акт е постановен от родовоподсъден съд, при липса на направено възражение за местна неподсъдност на АССГ. Произнасянето на местно некомпетентен съд не е основание за обезсилване на съдебното решение, съгласно правната теория и съдебната практика. Неоснователно е и твърдението на касатора, че като заинтересована страна неправилно е била конституирана ДПБ-Карвуна, а не Министерство на здравеопазването. В случая се сочат нарушения на ЗЗЛД от страна на ДПБ-Карвуна, която е администратор на лични данни и именно ДПБ - Карвуна е конституирана като страна, както в административното, така и в съдебното производство. Несъстоятелни са и оплакванията на касатора, че неправилно АССГ е счел решението на КЗЛД в частта му по т.1 за правилно. Неизпълнението на дадените от КЗЛД указания, а именно че на ОС-Варна неправомерно е предоставена информация, че данни на Н., в обхват три имена, адрес и ЕГН се обработват от трети неуточнени лица, за неправомерно предоставяне на два броя епикризи на трети неуточнени лица и за обработване на личните му данни за други непосочени цели е довело до неяснота относно предмета на производството пред КЗЛД и основание за прекратяване на производството в тази част. В писмото на Директора на ДПБ Карвуна не се сочи, че лични данни са били предоставяни на посочените в писмото институции, а е отбелязано единствено, че след изписването му, Н. многократно е ангажирал редица институции /посочени в писмото/, за изясняване истинността на лечението му в ДПБ-Карвуна. Не се сочи посочените институции дали и какви лични данни на Н. са обработвали, нито на кого и кога са предоставяни два броя епикризи /неясно какви и от кого издадени/ и за какви цели са били обработвани личните му данни. Предвид изложеното изводите на КЗЛД, потвърдени и от АССГ, за нередовност на жалбата му в тази част се явяват правилни. Правилни са и изводите на съда, че с предоставянето на изисканата от ОС-Варна по гр.д. 1731/2021 г. информация, ДПБ-Карвуна не е извършила нарушение на вътрешното или общностното законодателство в областта на защитата на личните данни. Следва да се посочи, че информацията за категориите лични данни /без да се посочват конкретните данни на физическото лице име, адрес и ЕГН/, които се обработват за физическото лице от съответни институции администратори на лични данни, не съставляват лични данни по смисъла на чл.4, §.1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Посочената информация е свързана с обработването на данните, но самата тя не съставлява лични данни. Регламентът прави ясно разграничение между понятията информация и лични данни, поради което информацията за категориите лични данни, за категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити лични данни /в каквато насока е съдържанието на писмото на Директора на ДПБ-Карвуна/, срока за съхранение на личните данни и т.н. да се отнася до елементи, свързани с обработката на данните, тази информация не съставлява лични данни. Ето защо, не може да се наложи извода, че ДПБ-Карвуна е извършила нарушение на правилата за защита на личните данни, като неправомерно е разкрила личните данни на Н. пред ОС-Варна. Неоснователени са и наведените от касационния жалбоподател доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд и необоснованост на решението в оспорената част. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Процесуалният представител на жалбоподателя и самия жалбоподател не са поискали събиране на доказателства, които съдът неоснователно да е отказал. Извършеният анализ на събраните доказателства е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с тях, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение в оспорената част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в производството по делото КЗЛД е била защитавана от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт и с оглед обема на извършената работа и отхвърлянето на жалбата срещу решението в две от трите му части, присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева е съобразено с разпоредбите на чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от НЗПП и не следва да бъде намалено. Изложил е и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, тъй като оспореният в производството административен акт не е с определен или определяем материален интерес. Определението е правилно. От материалите по делото е видно, че КЗЛД е представлявана в производството пред АССГ от юрисконсулт лице попадащо в обхвата на чл.32, т.3 от ГПК, с надлежно оформено пълномощно от председателя на комисията. Същото своевременно е направило и искане за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на правния спор, на основание чл. 143, ал.3 от АПК ответникът е имал право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, което се присъжда не в полза на юрисконсулта или служителя с юридическо образование, които са равнопоставени в правния си статут на процесуални представители, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният административен орган. Съобразявайки посочените разпоредби първоинстанционният съд правилно се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски, като е присъдил юрисконсулско възнаграждение в минимален размер, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и изхода на правния спор. В тази връзка правилни са и изводите му в оспореното определение за неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед разпоредбата на чл.24 от ЗПП и естеството на оспорения в производството административен акт. Предвид изложеното, като е отхвърлил молбата на Н. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение