Решение № 1555 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13843/2016 г.

Решение № 1555 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13843/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РУ Д. при ОД на МВР К., подадена против решение № 107 от 26.10.2016 г., постановено по адм. дело № 99/2016 г. по описа на Административен съд - К., с което по жалба на И. Л. К. е отменена издадена от касатора заповед № 61103/16.06.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Иска се отмяната на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. О. К. е депозирал възражение с доводи за неоснователност на касационното оспорване. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд. Обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства, изяснени са релевантните за спора факти, правилно е приложен материалният закон. Не е установено по безспорен начин, че при посещението си на 04.04.2016 г. в районното управление тъжителката е носела със себе си писмена жалба, съдържаща данни за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, която дала на дежурния полицай. Същата обаче не е била приета от полицейските служители и в резултат на забавянето жалбата е била регистрирана на 19.04.2016 г. Вмененото във вина на К. дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е, че за случая не е докладвал по надлежния ред, с което е нарушил цитираната в заповедта министерска заповед и посочените норми от утвърдените вътрешни правила. Както тази заповед, така и правилата не са приложени по делото от дисциплинарно наказващия орган въпреки изричните указания на съда. Не са налице и доказателства наказаният служител да се е запознал с министерската заповед и вътрешно служебния акт. За да отмени заповедта за дисциплинарно наказание, съдът е приел недоказаност на нарушението и липса на данни по преписката, че министерската заповед и правилата са сведени до знанието на К. При това положение органът не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК да установи фактическите обстоятелства, посочени от него в административния акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Доколкото възлагането на задължения не може да се презюмира, каквото е твърдението на касатора, а същото следва по надлежен ред да бъде доказано, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не може да се приеме наличието на виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на служителя, което е мотивирало административния орган да ангажира дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното решението е законосъобразно и обосновано, и поради липса на касационни основания за отмяната му следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в настоящето производство, поради което ОД на МВР К. следва да се осъди да му заплати сумата 600 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,