Решение № 3463 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2017 г.

Решение № 3463 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - Й. Велчева, срещу решение № 417 от 19.01.2017 г. на Административен съд - С. град /АССГ/, трето отделение, 16 състав по адм. д. № 10351/2015 г., с което се отменя по жалба на "ЕВН Б. Т." ЕАД, Решение № Ц-024 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР, понастоящем КЕВР, в частта му по т. 2, с което ДКЕВР е утвърдила за "ЕВН Б. Т." ЕАД пределни цени на топлинна енергия и цени на електрическа енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство при прилагане на метода на ценово регулиране, "норма на възвращаемост на капитала" считано от 1.08.2013 г., като преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С решението са присъдени разноски, като на Комисия за енергийно и водно регулиране са възложени заплащане на "ЕВН Б. Т." ЕАД, ЕИК *********, направените по делото разноски в общ размер от 9310 лева. Жалбоподателят, счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни аргументи за така заявените пороци моли решението да бъде отменено изцяло и жалбата на "ЕВН Б. Т." ЕАД срещу Решение № Ц-024 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР да бъде отхвърлена като неоснователна, както и алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът - "ЕВН Б. Т." ЕАД, гр. П., чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирал отговор на касационна жалба. В същия моли да бъде оставена без уважение като неоснователна касационната жалба на КЕВР срещу обжалваното решение, доколкото същото е допустимо, правилно и законосъобразно. По отношение на него не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради което моли да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди и остави в сила обжалваното решение, при подробно изложени съображения. Претендира присъждане на направените в настоящото и пред първоинстанционното производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Установил е че АССГ приема, че неправилно КЕВР е намалила със 7000 МВтч топлинната загуба по преноса и е завишила с толкова количеството реализирана топлинна енергия. Този извод на първата инстанция е неправилен. Около 35 % от произведената от ответника ел. енергия се губи при преноса, не достига до потребителите, но за нея са направени разходи. Това води до завишаване на необходимите приходи като ценообразуващ елемент, а от там и на цената, предложена за утвърждаване от КЕВР. Технологичните разходи по преноса са два пъти по-големи от средните за Европа и над тези стойности представляват технологична загуба. С решението на КЕВР технологичните загуби остават за ответника, който не стопанисва добре преносната мрежа. При това са съобразени направените инвестиции в преносната мрежа през годините в резултат на увеличаване на разходите за амортизации като ценообразуващ елемент от групата на условно-постоянните разходи. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗЕ произведената ел. енергия от комбинирано производство се изкупува задължително по преференциални цени. За технологичните разходи - произведената, но нереализирана ел. енергия, е платено по преференциални цени. Завишаването на прогнозното количество реализирана ел. енергия с ел. енергията, която се губи по преносната мрежа е в съответствие с принципа, че не може ответника да получава икономическа изгода-задължително изкупуване на произведената ел. енергия на преференциални цени, в резултат на неполагане на грижи за електропреносната мрежа.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 417 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 10351/2015 г. по описа на АССГ, в производство по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката, Административен съд С. град, III отделение, 16 състав, на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, ОТМЕНЯ по жалбата на "ЕВН Б. Т." ЕАД, Решение № Ц-024 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР, понастоящем КЕВР, в частта му по т. 2, с което ДКЕВР е утвърдила за "ЕВН Б. Т." ЕАД пределни цени на топлинна енергия и цени на електрическа енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 1.08.2013 г.

и Връща преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

За да постанови описания по-горе правен резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 165 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на КЕВР, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗЕ.

На следващо място съдът е приел, че Решението на КЕВР е прието при спазване на административно-производствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ), КЕВР разполага с правомощието да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени клиенти, както и цените за продажба на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ЗЕ. Това се осъществява съобразно правилата на раздел IV "Ц. регулиране" от глава трета на ЗЕ, НРЦТЕ (отм.) и НРЦЕЕ (конкретните текстове също отменени към настоящия момент с Решение № 13033/1.12.2016 г. на ВАС, но същите са били действащи към момента на постановяване на оспореното решение на КЕВР). В случая предвидената в чл. 26-37 от НРЦТЕ (отм.) и чл. 39-53 от НРЦЕЕ процедура е спазена. Жалбоподателят е подал заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, като е представил необходимата информацията и приложения. ДКЕВР е насрочила дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, което е оповестила по предвидения ред и е публикувала заявлението заедно с доклада на специалистите. На закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявлението, който е подложен на обществено обсъждане. Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано.

На следващо място първоинстанционния съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за немотивираност на оспореното решение, доколкото такива са налице, както в мотивите към решение № Ц-024 от 29.07.2013 г., така и доклада на работната група с вх. № Е-Дк-347 от 29.07.2013 г. Възраженията на дружеството са обсъдени в доклад с вх. № Е-Дк-347/29.07.2013 г. Съдът, е приел твърденията за наличие на мълчалив отказ за неоснователни, тъй като е бил налице изричен акт, който не удовлетворява жалбоподателя и именно този акт е предмет на съдебна проверка, в частност - компонентите, формиращи цената на електрическа и топлинна енергия. Не съставлява съществено процесуално нарушение по см. на чл. 146, т. 3 от АПК изготвянето на мотивите в срок, различен от предвидения в чл. 33, ал. 3 от УП на ДКЕВР (отм.) - в случая видно от обявяването на мотивите в интернет същите са приети по протокол № 120 от 6.08.2013 г., тъй като срокът е инструктивен и с изтичането му не се преклудира задължението на Комисията да изготви мотиви. Съдът е направил отбелязване, че в процесния случай Комисията се е възползвала от възможността на осн. чл. 35, ал. 2 от НРЦТЕ (отм.) и чл. 34, ал. 3 от НРЦЕЕ да изготви мотивите към решението си в срок от 10 дни от приемането му, те са изготвени като отделен документ, издаден от същия административен орган и съдържащ ясно обозначение към кой административен акт се отнася.

С оспорената т. 2 от решение № Ц-024 от 29.07.2013 г., Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е определила на "ЕВН Б. Т." ЕАД, считано от 1.08.2013 г. пределни цени на топлинната енергия и цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, чрез прилагане на метод за ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" ("разходи плюс"). Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1 от НРЦТЕ /отм., действащ към момента на издаване на решението/ това е метод на ценово регулиране, при който комисията след регулаторен преглед утвърждава цени въз основа на утвърдени необходими приходи, включващи прогнозни икономически обосновани разходи и възвръщаемост, както и прогнозни количества топлинна енергия, с регулаторен период не по-кратък от една година. По смисъла на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от НРЦТЕ и § 1, т. 15, б. "а" от Допълнителната разпоредба на НРЦЕЕ "регулаторен преглед" означава дейност, при която комисията извършва анализ и оценка на отчетната информация за базисната година и прогнозната информация за следващ ценови/регулаторен период, предоставена от енергийните предприятия. В резултат на регулаторния преглед, при прилагане на метода "норма на възвръщаемост на капитала", комисията утвърждава прогнозните необходими приходи и цените на енергийните предприятия, включително икономически обоснованите разходи за дейностите по съответните лицензии и възвръщаемост на капитала.

Конкретно за "ЕВН Б. Т." ЕАД са извършени следните корекции:

В справка № 1 "Разходи" са извършени следните корекции:

Съгласно приложения общ подход при оценката на разходните позиции на отделните дружества, прогнозните условно-постоянни разходи на дружествата са формирани при направен детайлен анализ на компонентите, като увеличения са допускани само при наличие на подробна и мотивирана обосновка за необходимостта от новата стойност. В общия случай прогнозните позиции на условно постоянните разходи (УПР) са запазени на нивото на отчетените през 2012 г., отчетния ценови период 1.07.2012 - 30.06.2013 г., включените в цените за изминалия отчетен ценови период, или намалени, в съответствие с променени обстоятелства през новия ценови период - например драстично занижени режими на производство, в контекста на инсталираните мощности и натоварванията на съоръженията през изтеклия ценови период. Д. към утвърдените от комисията разходни позиции на УПР на нови такива се допуска само при подробна и аргументирана обосновка за необходимостта от тях и обосновка на конкретната стойност, в контекста на нейното намаляване, в резултат на икономията от мащаба. Корекциите на стойностите от тези предложени от дружествата нови разходни позиции целят и недопускане дублирането на разходи в утвърдените цени.

• Разходите за ремонт са коригирани с 535 хил. лв.

Дружеството е предложило в разходната позиция "Разходи за ремонт" обща стойност от 1 569 хил. лв. Общата сума е разпределена между отделните продукти на производство както следва:

отнесени към електрическата енергия- 0 хил. лв.

отнесени към топлинната енергия- 133 хил. лв.

общи за двата продукта- 1 436 хил. лв.

Общо разходи за ремонт- 1 569 хил. лв.

Поради наличието на съоръжения в производството, които могат да бъдат еднозначно отнесени към електрическата енергия, като продукт на производство - електрически генератори, трансформатори, съоръженията в К. и О., то и разходите за ремонт на същите са отнесени към тях.

Комисията не е коригирала общата сума за ремонт с 535 хил. лв., а е преразпределила сума 535 хил. лв. от позиция "общи за двата продукта" в позиция "отнесени към електрическата енергия", а именно:

отнесени към електрическата енергия- 535 хил. лв.

отнесени към топлинната енергия-133 хил. лв.

общи за двата продукта- 901 хил. лв.

Общо разходи за ремонт- 1 569 хил. лв.

• Разходите за амортизации в преноса на топлинна енергия са коригирани от 2 245 хил. лв. на 1 972 хил. лв., т. е. е 273 хил. лв., в съответствие е направените инвестиции в мрежата през 2012 г. в размер на 6 953 хил. лв.

Разходите за амортизации в преноса са определени на база отчетените за базисната година, увеличени с амортизации на извършените инвестиции, което е единият от икономически обоснованите начини за прогнозиране (на база отчетени разходи) и съдът е приел, че същото се потвърждава от заключението на съдебно-икономическата експертиза.

• Разходите за заплати и възнаграждения и осигурителни вноски са коригирани на ниво отчет 2012 г.

Съгласно приложения общ подход при оценката на разходните позиции на отделните дружества в общия случай прогнозните позиции на условно постоянните разходи (УПР) са запазени на нивото на отчетените през 2012 г., като увеличения са допускани само при наличие на подробна и мотивирана обосновка за необходимостта от новата стойност. В конкретния случай, за по-високата стойност не са представени достатъчно мотивирани и обосновани причини.

• Разходите, пряко свързани с дейността по лицензията са коригирани от 8 172 хил. лв., на 5 009 хил. лв., т. е. с 3 163 хил. лв.

Административния съд е приел, че нанесените от комисията корекции са само в стойностите на допълнително добавените разходни позиции от дружеството при прилагане общия подход, като най-голямото намаление е реализирано в позиция "Мениджърски и консултантски" разходи. Към утвърдените от комисията разходни позиции на УПР на нови такива се допуска само при подробна и аргументирана обосновка за необходимостта от тях и обосновка на конкретната стойност, в контекста на нейното намаляване, в резултат на икономията от мащаба. Корекциите на стойностите от тези предложени от дружествата нови разходни позиции целят и недопускане дублирането на разходи в утвърдените цени. Дружеството не е представило убедителни доказателства, че новите добавени от него разходни позиции са необходими и са в съответствие на изискването за извършване на лицензионните задължения с минимални разходи в резултат на икономията от мащаба.

Административния съд е приел за неоснователни възраженията на дружеството, че не е признато от страна на Комисията искането за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото, свързани с прилагане на мерки по енергийна ефективност. Приел е че това искане не е признато, тъй като не е икономически обосновано от дружеството.

На следващо място съдът е приел за неоснователни възраженията на дружеството, че не са признати прогнозирани от него разходи за балансиране. Пазарът на балансираща енергия функционира от 1.06.2014 г., поради което претенциите на жалбоподателя за предварително компенсиране на разходи, считано от 1.08.2013 г., свързани с този пазар са неоснователни. "ЕВН Б. Т." ЕАД има издадени лицензии по реда на ЗЕ за извършване на дейностите производство на електрическа и топлинна енергия, производство на топлинна енергия и пренос на топлинна енергия, като нито една от тези лицензии не съдържа права и задължения, свързани с дейността на координатор на балансираща група. Дружеството не извършва разходи за балансиране на електроенергийната система, напротив то извършва точно обратното - предизвиква небаланси в системата.

Съгласно приетото от съда заключението на съдебно-икономическата експертиза, дружеството е включило разходите за небаланси, като по този начин е манипулиран ценовия изчислителен модел.

Относно определяне на добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ, съдът е приел, че съгласно цитираната разпоредба преференциалната цена на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централите с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по ал. 1, се определя на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от комисията по групи производители и по критерии съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. В случая изискването на цитираната разпоредба е спазено - добавката е определена по групи производители /така в т. 11 от мотивите на решението/. Видно е, че дружествата са групирани основно по критериите преобладаващ дял на топлинния товар за битови или небитови нужди и вид на използваното гориво, с оглед равнопоставеност по отношение на добавките по чл. 33 от ЗЕ. Необходимостта от пряко приложение на принципите на ценово регулиране и на целите на ЗЕ, при определяне на конкретния размер на добавките по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ с решение на Комисията, се обуславя от липсата на нормативно установена процедура и от ефекта от нивата на добавките по отношение на цените на електрическата и топлинната енергия, които дружеството произвежда в един процес на комбинирано производство, който ефект се изразява в намаление на цената на топлинната енергия при увеличаване на добавката. Обстоятелството, че тези два продукта се реализират на различни пазари, а именно - дружеството продава топлинна енергия на клиентите на пазара на топлинна енергия, а електрическата енергия се продава на обществения доставчик и крайните снабдители, които от своя страна продават енергия на клиентите на пазара на електрическа енергия, налага необходимостта от приложението на принципа за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти (чл. 23, т. 5 от ЗЕ). Ефектът от нивото на добавката, изразяващ се в намаляване на цената на топлинната енергия, намалява също и стимулите за енергийните предприятия да работят ефективно, като същите разчитат на гарантираните високи приходи от продажбата на електрическата енергия. Затова когато намалява размера на добавката, Комисията пряко прилага принципа за създаване на стимули за енергийните предприятия за ефективност на регулираните дейности (чл. 23, т. 11 от ЗЕ). С намаляване на добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ се постига съответствие на цените с разходите за доставка на енергия до клиентите (чл. 31, т. 5 от ЗЕ) и справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени за енергия от високоефективно производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти (чл. 31, т. 7 от ЗЕ), като клиентите на топлинна енергия заплащат цена, която в по-голяма степен покрива разходите за производството на топлинна енергия. Затова в процесното решение като критерии за определяне на конкретния размер на добавките по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ са посочени принципите на ценово регулиране. Следва да се подчертае, че макар за дружеството тази добавка да представлява своеобразна преференция, защото се добавя след като в цената на електрическата енергия вече са включени разходите за производство и възвръщаемостта на капитала, но от друга страна тази преференциална цена се заплаща от крайните клиенти на електрическа енергия - битови и бизнес клиенти, поради което при определяне на размера на добавката е необходимо да се съблюдава и принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите (чл. 23, т. 4 от ЗЕ) по цялата верига от производството, през преноса, обществената доставка, разпределението и снабдяването. Тези интереси нямат стойностен измерител и поради това законодателят не е предвидил изрични правни норми за изчисляване на размера на добавката, а е предоставил правомощието на КЕВР да определи този размер при условията на оперативна самостоятелност.

• В Справка № 2 "Регулаторна база на активите" са извършени корекции на оборотния капитал.

Съгласно т. 2 от Общия подход, оборотният капитал е определен индивидуално за всяко дружество на основата на изчисляване на нетния цикъл на оборотния капитал (НЦОК) за последната отчетна година, въз основа на данните от ГФО на дружествата за 2012 г. Така изчисленият НЦОК е приложен към утвърдените ценообразуващи елементи, в съответствие с изискванията на "Указанията-НВ". За дружествата, при които нетният търговски цикъл (абсолютна стойност) превишава 45 дни е определен като не по-висока стойност от 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, като не се включват разходите за амортизации, а за дружествата с по-нисък оборотен търговски цикъл е приведен към данните за базовата година.

По отношение на "ЕВН Б. Т." ЕАД, оборотният капитал, който е изчислен съгласно т. 32 от "Указания НВ" и т. 2 от общия подход, е приведен към данните за базовата година.

В справка № 3 "Н. на възвръщаемост на капитала" са извършени корекции на нормата на възвръщаемост на собствения капитал.

Съгласно т. 3 от Общия подход, нормата на възвръщаемост на собствения капитал за всички дружества от сектора е определена съгласно т. 37 от "Указания-НВ", при отчитане на изискванията на чл. 23, т. 4 от ЗЕ (принципът за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите), макроикономическата среда и специфичните условия на регулиране на дружествата.

Конкретно за дружеството, нормата на възвръщаемост на собствения капитал е коригирана от 7.2 % - предложена от дружеството, на 7 % - утвърдената от ДКЕВР за предходен ценови период, като на жалбоподателя е дадена по-висока норма на възвръщаемост на собствения капитал спрямо останалите топлофикационни дружества във връзка с извършени инвестиции.

Неоснователни са възраженията на дружеството, свързани със средносрочен бизнесплан за периода 2010-2014 г. ДКЕВР е одобрила на "ЕВН Б. Т." ЕАД петгодишен бизнес план за периода 2010-2014 г. С бизнес плана ДКЕВР не е дала одобрение и на посочените в него цени, тъй като е прието, че същите служат само за прогнозиране на паричните потоци. Цените са прогнозирани от дружеството по метода "горна граница на цени", докато със свое Решение № 28 от 21.02.2012 г. ДКЕВР е приела регулирането на цените на дружествата от сектор "Топлоенергетика" да се осъществява по метода "норма на възвръщаемост на капитала", във връзка с което по т. 2 от същото решение са приети Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала".

Съдът е приел, че с Решение № Ц-024 от 29.07.2013 г. на "ЕВН Б. Т." ЕАД е определена най-високата норма на възвръщаемост на собствения капитал в сравнение с останалите дружества и това се потвърждава от заключението на експертизата.

За неоснователни административния съд е приел, възраженията на жалбоподателя за намаление на необходимите приходи (НП) без обосновка. НП са формирани в съответствие с формулата, посочена в чл. 9 от НРЦТЕ и чл. 9, ал. 1 от НРЦЕЕ, а именно: НП = Р + (РБА х НВ), което определя, че всяка корекция на отделните позиции на разходите (Р) и елементите на регулаторната база на активите (РБА) и на нормата на възвръщаемост на капитала (НВ) пряко влияе върху необходимите годишни приходи. От жалбата не става ясно въз основа на какви изчисления жалбоподателят е получил различен размер на НП, спрямо утвърдените с Решение № Ц-024 от 29.07.2013 г.

Приел е за неоснователно и възражението относно приложения от Комисията общ подход за невключване на разходи за закупуването на емисии СО2 в периода 1.07.2013 - 30.06.2014 г. (т. 9, стр. 6 от Мотивите). Това е така, тъй като не са ангажирани доказателства от страна на дружеството-жалбоподател, че реалната схема за набавяне на необходимите въглеродни квоти е включвала закупуването им до месец април, което е било в рамките на новия ценови период. Нито от експертизата следват такива изводи, нито от подадената от самото дружество до ДКЕВР справка № 1, в която в отчета за 2012 г. липсва посочване на размер на такива разходи.

Административният съд приема, че намалението със 7000 МВтч топлинни загуби по преноса, с които са завишени количествата на реализираната топлинна енергия не е обосновано. В съответствие с т. 5 от приетия общ подход в мотивите на оспорваното решение, ДКЕВР е посочила, че технологичните разходи по преноса на топлинна енергия са коригирани в зависимост от нивото на отчетените през регулаторния период и планираните инвестиции през новия ценови период. По идентичен начин е мотивирано в първия доклад на работната група, който е част от документацията по издаване на оспорваното решение и чиито мотиви са и мотивите към оспорвания административен акт. Вещото лице преценява като необоснован подхода за завишаване на количеството реализирана енергия за регулаторния период с размера на намалението на технологичните загуби по преноса. По този начин освен разходите за производство на непризнатото количество топлинна енергия за технологични разходи, за сметка на дружеството се отнася част от одобрената възвръщаемост (ред 9 от Справка № 5 - част от одобрената от КЕВР възвръщаемост в размер на 2'421 хил. лв., относима към преноса на топлинна енергия, няма да бъде реализирана за количеството от 7000 МВтч от общо прогнозираните 226 463 МВтч). При неодобряване за включване в цените на пълния размер технологични разходи/загуби е икономически обосновано за сметка на дружеството да се отнесат само разходите за производство на непризнатото количество технологични загуби. За да достигне до извода съдът е установил, че в мотивите на оспореното решение, както и в доклада изготвен от работната група, липсва анализ и икономическа обосновка, които да обосноват подхода на регулаторния орган за завишаване на количеството реализирана топлинна енергия с количеството, с което са намалени топлинните загуби по преноса. При липса на други фактори логично е потреблението да се запази на същата величина. Намаляването на технологичните разходи по преноса на топлинна енергия не следва да се прехвърля като количество за реализация, тъй като за по-големия обем произведена топлинна енергия няма потребители. Подхода за това завишено количество топлофикационното дружество да се приеме като клиент на самото себе си също няма икономическа обоснованост, тъй като непризнатите технологични загуби остават за сметка на дружеството. Извършеното от ДКЕВР завишение на прогнозното количество реализирана топлинна енергия с топлоносител гореща вода е незаконосъобразно, тъй като не е основано нито на закона, нито на приложимите подзаконови нормативни актове, както и на Указанията, приети с решение № 28 от 21.02.2012 г. на ДКЕВР. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

На основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЕ цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство подлежат на регулиране от ДКЕВР при спазване изискванията на ЗЕ, НРЦТЕ (отм.), НРЦЕЕ и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвращаемост на капитала /Указанията НВ/, приети с протоколно решение № 28/21.02.2012 г. - т. 2 на ДКЕВР и са разработени на основание чл. 36, ал. 1 от ЗЕ, чл. 5, ал. 8 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ и чл. 19б от НРЦЕЕ.

С оспорената т. 2 от решение № Ц-024 от 29.07.2013 г., Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е определила на "ЕВН Б. Т." ЕАД, считано от 1.08.2013 г. пределни цени на топлинната енергия и цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, чрез прилагане на метод за ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" ("разходи плюс"). Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1 от НРЦТЕ /отм., действаща към момента на издаване на решението/ това е метод на ценово регулиране, при който комисията след регулаторен преглед утвърждава цени въз основа на утвърдени необходими приходи, включващи прогнозни икономически обосновани разходи и възвръщаемост, както и прогнозни количества топлинна енергия, с регулаторен период не по-кратък от една година. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1 от НРЦЕЕ "норма на възвръщаемост на капитала" е метод на ценово регулиране, при който комисията след проведен регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по кратък от една година; следващ регулаторен преглед се извършва по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи. По смисъла на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от НРЦТЕ и § 1, т. 15, б. "а" от Допълнителната разпоредба на НРЦЕЕ "регулаторен преглед" означава дейност, при която комисията извършва анализ и оценка на отчетната информация за базисната година и прогнозната информация за следващ ценови/регулаторен период, предоставена от енергийните предприятия. В резултат на регулаторния преглед, при прилагане на метода "норма на възвръщаемост на капитала", комисията утвърждава прогнозните необходими приходи и цените на енергийните предприятия, включително икономически обоснованите разходи за дейностите по съответните лицензии и възвръщаемост на капитала.

В конкретния случай видно от общите мотиви на решение Ц-024/29.07.2013 г. количеството топлинна енергия с топлоносител гореща вода не е сред анализираните показатели. Конкретни обективни данни за увеличението по този показател не са изложени в мотивите на решението относими към "ЕВН Б. Т." ЕАД. По справка № 5 "ТИП в преноса" в мотивите на оспорения административен акт се съдържа обосновка единствено по отношение технологичните разходи по преноса, който съгласно Указания НВ цитирани по-горе е отделен параметър по справката. Липсват данни за връзката между размера на намалението на технологичните разходи по преноса и размера на извършеното увеличение. Намаление от 118 167 МВтч на 111 167 МВтч, т. е. с 7 000 МВтч, от 35 % на 32.93% по никакъв начин не е обосновано в такъв размер. В съответствие с приетия общ подход в мотивите на оспорваното решение, ДКЕВР е посочила, че технологичните разходи по преноса на топлинна енергия са коригирани в зависимост от нивото на отчетените през регулаторния период и планираните инвестиции през новия ценови период. По идентичен начин е мотивирано в първия доклад на работната група, който е част от документацията по издаване на оспорваното решение и чиито мотиви са и мотивите към оспорвания административен акт. Така в доклада е посочено, че намалението с 7 000 МВтч на технологичните разходи по преноса на топлинна енергия е в съответствие с направените през предходния отчетен период инвестиции в мрежата на стойност 6 953 хил. лв. и прогнозата през новия ценови период за инвестиции по подмяна на стари участъци от мрежата на стойност 11 778 хил. лв. Според представените от жалбоподателя данни относно извършените инвестиции в мрежата не се откриват да са извършени през предходната година. По отношение на направеното от касатора, отбелязване за неправилните твърдения на вещото лице по оспорената експертиза, за прецизност следва да се отбележи, че видно от Протокол от проведено публично съдебно заседание на 28.09.2016 г., процесуалния представител на КЕВР не е оспорило експертното заключение на вещото лице.

Във връзка с гореизложеното следва да се приемат за неоснователен довода на касатора, че съдът е приел, че намалението със 7000МВтч топлинни загуби по преноса, с които се завишени количествата на реализираната топлинна енергия не е обосновано, като същия се е аргументирал единствено с неправилните твърдения на вещото лице в оспорената част от експертизата.

Неоснователно КЕВР се позовава на чл. 23, т. 4 от ЗЕ - съобразен от нея баланс на интересите на енергийните предприятия и клиентите. Нарушение в баланса има при промяна на ценообразуващите фактори /както е в случая/, а не при тяхното запазване. Баланса няма да бъде нарушен само при законоустановеност и обоснованост на промяната в ценообразуващите фактори, което в случая не е налице.

Неоснователен се явява релевирания от страна на касатора довод за неправилност на оспорваното решение в частта за разноските, защото съдът не просто е "приел за неоснователни по - голямата част от изложените в жалбата възражения", а на практика е отхвърлил всички възражения от жалбата и е отменил оспорения административен акт по изцяло свой почин.

В тази връзка следва да се има в предвид, че при разрешаване на спора, с който е сезиран съдът, същия не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, тези задължения на съда произтичат от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК.

За яснота и прецизност следва да се посочи, че с писмо изх. № Е-14-49-21 от 22.08.2013 г. ДКЕВР в изпълнение на разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от АПК е изпратил административната преписка по издаване на Решение № Ц-024/29.07.2013 г. на ДКЕВР. От представените писмени доказателства е представен част от доклад /стр. 113 от делото/ който започва от стр. 1 и приключва на стр. 37 без да са налице подписи, печати, при представена е част от мотиви към решение № Ц-24 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР /стр. 143 от делото/ е по същия начин.

Предвид всичко изложено следва да бъде споделен изводът на Административен съд - С. град, че решението в оспорената част следва да бъде отменено и върнато на административния орган за произнасяне по заявлението на "ЕВН Б. Т." ЕАД, като КЕВР следва да изготви подробни анализи и да изложи мотиви, относими към конкретното топлофикационно дружество, които да обосновават като икономически обективен подход за завишаване на количеството на реализираната топлинна енергия с разликата, приета като намаление на топлинната загуба на преноса.

Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да се остави в сила.

Ответника в настоящото производство е претендирал своевременно присъждането на заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 15000 лева без ДДС, или 18 000 лв. с включено ДДС съгласно фактура № 0000004077 от 15.02.2017 г., същото е уговорено да бъде платено по банков път съгласно договор за правна помощ от 15.02.2017 г., с представеното извлечение по разплащателна смета № 39 от 9.03.2017 г. е видно, че е извършено плащане. Следователно разноски се дължат, но не в този размер, а и в тази насока е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. и с оглед фактическата и правна сложност на делото, договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение от 18 000 лева с включен ДДС. С. несъответства на сложността, на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. С оглед изложеното касаторът следва да заплати разноски в размер на 7500 лева на "ЕВН Б. Т." ЕАД, представляваща половината от претендираното възнаграждение, като съдът намира, че не следва да се присъжда сумата от заплатения ДДС, тъй като се касае за доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, между регистрирани по ЗДДС лица.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение