Решение № 12255 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2012 г.

Решение № 12255 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Руслан Стоянов Кирилов, земеделски производител от гр. Брезник, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно - адвокат Божидар Велков от гр. София, против решение № 199 от 30.12.2011 г., постановено по административно дело № 316 по описа за 2011 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 1.08.2011 г. на главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и на постановлението и присъждане на деловодните разноски. Ответниците по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област и Бахрие Мехмед Бейтула от с. Овен, общ. Дулово, обл. Силистра, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното постановление, предмет на съдебен контрол в производството пред Пернишкия административен съд, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ (Кодекс на труда) е обявено съществуването на трудово правоотношение между Руслан Стоянов Кирилов и Бахрие Мехмед Бейтула, и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано земеделският производител като работодател да предложи на работника Бейтула сключване на трудов договор. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е изложил съображения, че събраните по делото доказателства - показанията на свидетелката Ася Елмазова Алекова и декларацията на Бейтула и протокол № 694 от 1.08.2011 г. за извършена проверка, обосновават извода, че Бахрие Мехмед Бейтула е осъществявала трудови функции, за което е предоставила работната си сила. Извел е извод, че оспореното от Руслан Стоянов Кирилов постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ е законосъобразно. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства (в това число и на гласните), издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното постановление (който се възприема изцяло от ВАС), като убедително са опровергани релевираните доводи от повереника на жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Обосновано са кредитирани показанията на свидетеля Алекова (л. 46) заедно с декларацията (л. 24) и протокол за извършената проверка (л. 18) като последователни, логични и правдоподобни, и взаимно допълващи се, а показанията на свидетеля Боянова и свидетеля Каменов (л. 44 и 45) са преценени съобразно чл. 172 от ГПК с оглед отношенията и връзките с жалбоподателя и основателно не са кредитирани, предвид степента им на конкретност и последователност. Обсъдените и кредитирани доказателствени средства са достатъчни за направения обоснован извод за правилното квалифициране на характера на полагания труд. Правилно Административният съд е приел, че с оглед на естеството на изпълняваните функции е налице престиране на работната сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, да обявят с постановление съществуване на трудово правоотношение и да предпишат на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Работникът - страна по трудово правоотношение, предоставя работната си сила, като изпълнява работата, за която се е уговорил. В замяна на това другата страна по това правоотношение - работодателят, е длъжен да му заплати уговореното трудово възнаграждение, дори когато положеният от работника труд е бил безрезултатен (разбира се, тук се има предвид добросъвестно положен от работника труд, при спазване на трудовата и технологична дисциплина, т. е. тук се има предвид случая, при който работникът няма вина за липсата на полза от неговия труд). Изпълнителят по договор за изработка предоставя определен краен резултат (предмет или услуга), за чието изработване (осъществяване) също е положил труд, но не този труд е същността на неговото задължение, а уговореният резултат. Поради това, ако този резултат не е осъществен, изработващият няма да получи възнаграждение, независимо от обема на положения от него труд. В конкретният случай обосновано Административен съд - Перник е приел, че не се касае за еднократни действия с конкретен резултат, а за трудови функции по трудово правоотношение. Доказано е по делото, че процесното постановление на главен инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение: Бахрие Мехмед Бейтула изпълнява трудови функции на длъжност "дояч" (дои крави в кравеферма) с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с работодателя му (касатора), в нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 и с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. Желанието или нежеланието на работника за сключване на трудов договор не се явява предпоставка за определянето на отношението като трудово и в този смисъл е без правно значение последващото му поведение, поради което наведените в тази връзка доводи от касаторовия повереник и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства са ирелевантни за изхода на спора. От гореизложеното се установява, че тезата на касатора за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесното постановление, не може да бъде кредитирана. Като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,