Решение № 10809 от 11.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6889/2018 г.

Решение № 10809 от 11.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6889/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания "Уника"АД, чрез процесуален представител, против решение № 2749 от 01.03.2018 г., постановено по адм. д. № 951/2017 г. по описа на Върховния административен съд.

Касаторът смята обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Твърди, че с Решение № 869-ОЗ/19.12.2016 г. на заместник-председателя на КФН принудителната административна мярка неправилно е наложена на осн. чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за комисията за финансов надзор, чл. 584, ал. 4, вр. чл. 587, ал. 1, т. 4 вр. чл. 587, ал. 2, т. 1 от Кодекса на застраховането / в сила от 01.01.2016 г./ вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22 от ЗАНН.

Навежда доводи за неправилност на извода на тричленния състав на ВАС относно наличието на предпоставки за налагане на ПАМ.

Излага съображения, че:

• възникналото в резултат на сключен договор за застраховка правоотношение има облигационен, гражданскоправен характер, поради което и всички правни спорове във връзка със съществуващо застрахователно правоотношение са подсъдни единствено на гражданския съд. Доколкото се касае за частноправни отношения между застрахован и застраховател във връзка с изпълнение на задължение по сключен застрахователен договор, които не подлежат на административен контрол от страна на КФН, мотивираният отказ на застрахователя да изплати обезщетение във връзка с повторно предявена претенция за щета, за която вече е заплатено такова, не представлява предпоставка, обуславяща налагането на ПАМ-административно нарушение по см. на част осма от КЗ или подлежаща на отстраняване вредна последица.

• независимо, че специалните норми на КЗ уреждат конкретните хипотези, в които същите са приложими, ПАМ са допустими единствено "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване вредните последици от тях".

• доколкото мотивираният отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, за което вече е изплатено такова, е предвидена от законодателя правна възможност за застрахователя, същата не представлява административно нарушение по см. на Част осма от КЗ и не може да обуслови налагането на ПАМ.

• за страните винаги е налице възможност да защитят правото си с осъдителен иск пред граждански съд, който е единствено компетентен да произнесе по основателността на претенцията.

• доколкото отказът на застрахователя да заплати обезщетение не представлява административно нарушение по см. на КЗ, което би могло да бъде предотвратено или преустановено чрез този административен способ, прилагането на ПАМ за регулиране на възникналите по повод отказа отношения противоречи на материалния закон.

• първоинстанционният съд се е ограничил единствено до теоретично развитие на хипотезите, при които е приложимо прилагането на ПАМ, без да направи релация с конкретния случай и да посочи конкретното административно нарушение, обусловило налагането на ПАМ.

• компетентен да се произнесе по възникнал спор между страните по сключен застрахователен договор, в това число и относно твърдяно изпълнение/неизпълнение на задължения по него е единствено гражданският съд, поради което и законодателя не е дефинирал отказа за заплащане на застрахователно обезщетение като състав на административно нарушение.

Релевира неправилност на извода на съда, че приобретателят на застрахованото МПС е придобил всички права и задължения, които застрахователят е имал по договора, в т. ч. и правото да получи определено застрахователно обезщетение.

Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът – Заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалба на Застрахователна компания "Уника" АД, срещу решение № 869-ОЗ от 19.12.2016 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на осн. чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН и чл. 588, ал. 4, вр. чл. 587, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ, вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22 от ЗАНН, е приложил на ЗК "Уника" АД принудителна административна мярка в срок от пет работни дни от датата на получаване на решението:

1. Да изплати застрахователно обезщетение по щета № 15110530775 на К. Николов, приобретател и встъпил в правата по застрахователен договор "Каско", обективиран в застрахователна полица № 15053110442.

1. Да представи в КФН заверено копие от документ, удостоверяващ изплащането на застрахователно обезщетение по щета № 15110530775 в полза на К. Николов.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържащо изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Съдът е счел, че са налице предпоставките по чл. 587, ал. 1, т. 4 от КЗ, като в случая не става въпрос за спор между застрахования и застрахователя за дължимост на обезщетението или неговия размер, които въпроси безспорно са предмет на договорка между страните по застрахователния договор и с оглед на това спора относно тях следва да бъде решен от гражданския съд, а става въпрос за спазването от застрахователя на установеното със закон правоприемство, на законова субституция, за които хипотези законодателят е създал правната възможност нарушените си права застрахованото лице да реализира чрез жалба до надзорния орган- и при преценка от органа на основателността на жалбата, чрез властническо волеизявление на този орган.

Съдът е приел, че:

• в случая не е налице спор по наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и приобретателя на застрахованата вещ, който спор би следвало да се реши от гражданския съд, а единствено извършеното от застрахователя е, че на 07.06.2016 г. т. е. след уведомяването за извършеното прехвърляне и следователно при липса на застрахователен интерес е изплатил застрахователното обезщетение на праводателя, а не на приобретателя на застрахованата вещ.

• налице е действие на застрахователя, което е в нарушение на правна норма, установяваща задължително за него правило за поведение-законова субституция, и следващите се от нея правни последици. Нарушени са интересите на застрахованото лице, за защита на което законодателят е създал правната възможност на чл. 587, ал. 1, т. 4 от КЗ.

• органът правилно е определил действията на застрахователното дружество като такива, които водят до застрашаване интереса на ползвателя на застрахователни услуги, които действия се изразяват в неспазване на установената в интерес на застрахованото лице правна норма, която регламентира правоотношения, които не са предмет на договаряне между страните по застрахователния договор и които, поради това, са в обхвата на надзор на административния орган.

• съответно на установеното в закона- чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ, административния орган е разпоредил извършването на конкретно действие-изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 15110530775.

Решението е неправилно.

Спорът по делото касае отговор на въпросите:

1. Налице ли са предпоставките по чл. 587, ал. 1, т. 4 от КЗ за прилагане на предвидената в чл. 587, ал. 2, т. 1 ПАМ?

1. при предоставената от законодателя възможност за избор от страна на органа, предвид спецификата на отделния случай, да приложи мярката по чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ, направения от органа избор в конкретния случай съответства ли на неговите правомощия в качеството му административен орган?

Съгласно чл. 587, ал. 1, т. 4 от КЗ органът може да приложи една от изброените в ал. 2, т. 1-7 и ал. 3, т. 1-13 принудителни административни мерки, когато визираните в нормата правни субекти са извършили действия или са допуснали бездействия, които могат да доведат или са довели до застрашаване интересите на ползвателите на застрахователни услуги.

От горното се извеждат и елементите на фактическия състав за прилагане на процесната ПАМ- правен субект от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 587 от КЗ, извършено от този субект действие или бездействие, което е могло да доведе или е довело до застрашаване интересите на ползвател на застрахователна услуга.

Видно от мотивната част на оспорения акт, органа е приел за налични посочените по-горе елементи от фактическия състав – извършено действие от правен субект, визиран в нормата на чл. 587, ал. 1 от КЗ- застраховател, изразено в изплащане обезщетение по щета № 15110530775 на лице, което към момента на изплащането е прехвърлило на правата си по застрахователен договор "Каско", обективиран в застрахователна полица 15053110442, и това действие е довело до застрашаване интересите на приобретателя-лице встъпило в правата по застрахователния договор, и явяващо се към този момент ползвател на застрахователни услуги по см. на чл. 587, ал. 1, т. 4 от КЗ вр. чл. 2, ал. 2 от КЗ.

Настоящият петчленен състав на ВАС приема, че при така формиралите се правоотношения между страните, при установения по делото факт на изплатено обезщетение на лице, прехвърлило правата си по застрахователен договор "Каско", въпросът касателно застрахователния интерес на приобретателя, като правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие /чл. 349, ал. 1 от КЗ/, което в случая се приема за настъпило по щета № 15110530775, а именно да получи или не предвидената в застрахователния договор насрещна престация от другата страна /застраховащ по см. на § 1, т. 1 от ДР на КЗ/ по този договор, е въпрос, спорът по който може да бъде разрешен единствено от гражданския съд предвид характера на застрахователния договор като търговска сделка. Такъв спор, противно на възприетото от първоинстанционния състав на ВАС, в конкретния казус е налице, видно от представените по делото доказателства, включително предявената претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от приобретателя на 22.08.2016 г./уведомление за щета по застраховки "каско" по застрахователна полица към ЗК "Уника" АД № 15053110442/, за твърдяно от него настъпило застрахователно събитие, което, макар и заведено от застраховащия като последваща щета № 15110530916, е идентично с това по щета № 15110530775, при което гражданския съд следва да се произнесе относно претендираните и спорни възникнали субективни права и правни задължения, предвид настъпилия релевантен юридически факт- застрахователно събитие - покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие.

Едва след разрешаване на този спор със съдебно решение или евентуално чрез споразумение между страните, ще може да се отговори на въпроса застрашен ли е интереса на ползвателя за застрахователни услуги, който безспорно касае осъществяване на негово субективно право – като резултат от реализирана защита и последица от възникнало застрахователно събитие, и оттам налице ли е предвидената в чл. 587, ал. 1, т. 4 предпоставка за прилагане ПАМ по чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ.

Неправилни в този смисъл изводите на тричленния състав на ВАС за наличие предпоставките по чл. 587, ал. 1, т. 4 от КЗ за прилагане на предвидената в чл. 587, ал. 2, т. 1 ПАМ. Същите не кореспондират с установената фактическа обстановка по делото и са изведени при спор относно елемент от фактическия състав за прилагане на процесната ПАМ- извършено от застрахователя на действие, което е могло да доведе или е довело до застрашаване интересите на ползвател на застрахователна услуга.

На следващо място, видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ, същата е твърде общо формулирана, а избора относно съдържанието на конкретните мерки е предоставен на административния орган съобразно посочените цели за предотвратяване или преустановяване допуснатите нарушения или отстраняване вредните последици от тях.

В процесния случая случай административния орган, прилагайки ПАМ с посоченото по-горе съдържание, фактически е задължил застраховащия/в случая Застрахователна компания "Уника" АД/, да заплати обезщетение на страна по застрахователния договор по щета, при наличие на правен спор относно застрахователното събитие и последиците от неговото настъпване.

По този начин органа е действал извън предоставените му правомощия на надзорен такъв по КЗ, като е упражнил субективни права на страна по застрахователния договор. По недопустим начин чрез държавна принуда под формата на принудителна административна мярка са упражнени субективни права на страна по договор, реализирането на които може да стане само по общия исков ред.

Не се кредитират изводите на тричленния на ВАС за съответствие на наложената ПАМ с целта на закона и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Оперативната самостоятелност на административния орган не може да се разпростира извън предоставените му правомощия по закон. Заместник-председателя на КФН не е съдебен орган или особена юрисдикция. Нещо повече, в конкретния случай с приложената ПАМ не само не се постигат заложените цели за прилагането и, но се поставя въпроса каква всъщност е преследваната от органа цел, след като същия е действал извън заложения в чл. 4, ал. 1 от АПК принцип.

Предвид изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, смята, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е неправилно -постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и, тъй като правният спор между страните е изяснен от фактическа страна, той следва да бъде разрешен по същество, като жалбата на Застрахователна компания "Уника"АД срещу решение № 869-ОЗ от 19.12.2016 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на осн. чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН и чл. 588, ал. 4, вр. чл. 587, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ, вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22 от ЗАНН, е приложил на ЗК "Уника"АД принудителна административна мярка, бъде уважена, а цитираната ПАМ отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора претенцията на касатора за заплащане на разноски за производството за две инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в общо в размер на 475 лв., представляваща заплатена ДТ в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,