Решение № 9426 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2012 г.

Решение № 9426 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. К. Кавръков и адв. Д. Григоров, в качеството им на процесуални представители на Петър Рашков Петров, срещу Решение № 4656 (погрешно е посочен номера в жалбата) от 27.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1644/2011 г. (номерът на делото също е сгрешен в жалбата) от Административен съд София-град, в която се релевират отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт. Ответната страна - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА или Комисията), чрез пълномощника си юрк. Петкова поддържа становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването на Петър Р. Петров срещу Решение № 180 (в кас. жалба номерът на решението също е сгрешен) от 26.01.2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта му, в която е установена и обявена принадлежността на Петров към органите по чл. 1 на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултата съдът е приел за установено, че в периода от 30.11.1999 г. до 02.08.2002 г. жалбоподателят е заемал длъжността "началник сектор" в Министерството на отбраната и попада в кръга на лицата по чл. 26, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 26 от Закона, за които се изисква задължителна проверка относно принадлежността им към органите по чл. 1 на същия закон. От доказателствата по административната преписка - регистрационен дневник, картон обр. 6, протокол № 79/1990 г. за унищожаване на дело... съдът е установил още, че Петров е бил вербуван и регистриран в ДС през 1988 г., управление III-Х-IV, като съдържател на явочна квартира - неговата канцелария в подел. 38980, и през същата година е бил снет от отчет. За тази дейност бил дал устното си съгласие на вербуващия го - св. Георги Иванов Тодоров, който ползвал канцеларията в отсъствието на Петров, от когото получил ключа, за нуждите на военното контраразузнаване. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентният административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на изискванията на процесуалния закон, материално-правните разпоредби и целта на закона. Петър Петров е действал като "секретен сътрудник" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а Комисията е действала в условията на обвързана компетентност и е бил в правомощията си по чл. 4 от Закона да установи принадлежността му към органите по чл. 1 само въз основа на съществуващите документи в съответните архиви, без да е овластена да изследва въпроса за тяхната достоверност. Наличието на протокол за унищожаване на делото на жалбоподателя е достатъчно основание за обявяване на неговата принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. В мотивите към решението си първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички възражения на г-н Петров, които пълномощниците му повтарят и в касационната си жалба. Настоящият състав споделя напълно правните изводи на решаващата инстанция, поради което не счита за нужно да ги повтаря. Установяването на принадлежността на г-н Петров към органите по чл. 1 на ЗДРДОПБГДСРСБНА е била задължителна, тъй като същият отговаря на условието на чл. 26, ал. 1, т. 2 на закона - заемал е публична длъжност след 10.11.1989 г. и до влизането в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА. В тази хипотеза не е необходимо неговото съгласие за извършване на проверката. Такова съгласие е изискуемо единствено в процедурата по чл. 27 от Закона, но тази норма засяга лицата, за които е постъпило искане от органите по ал. 1 на текста и същите предстои да заемат публични длъжности или са заели такива след влизане на специалния закон в сила, т. е. след 2006 г. Административното производство по установяване и обявяване на принадлежността на лицата, заемали и заемащи към 2006 г. публични длъжности или извършващи публични дейности към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА по своята правна природа представлява регистрационна дейност, извършвана с оглед констативно-охранителни функции на Комисията и в обществен интерес. По същността си Решението й няма конститутивен ефект, както правилно е приел съда, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето към орган по чл. 1 от Закона въз основа на наличието на някои, а не всички, от изброените от законодателя документи, съдържащи се в информационните масиви (чл. 25, т. т. 1-3). Правомощието на Комисията по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от Закона. Ето защо е правилен извода на съда, че Комисията действа при условията на обвързана компетентност - при наличие на визираните в закона предпоставки да издаде административен акт с предписано от закона съдържание. В случая, при установената наличност на документ от изброените в чл. 25, т. 3, Комисията е длъжна и е издала решение, с което се установява принадлежността на Петров към органите по чл. 1 от закона. Тя не е овластена да обсъжда въпроса извършвана ли е дейност като сътрудник или не. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение