Решение № 6921 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3303/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) -Кюстендил, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт А. Дончева, срещу решение 329/26.02.2025 г. по адм. дело 581/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменено решение 2153-09-32/08.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил и потвърденото с него разпореждане [номер] от 17.09.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кюстендил, като преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените от съда указания. В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Поддържа се липса на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО от ответника К. Е. А., както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради ненавършване на изискуемата за 2024 г. възраст от 54 години и 2 месеца, съгласно чл. 69, ал.2 и ал.9 КСО. Изтъква се, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от ответника длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. Е. А. от гр. Кюстендил чрез пълномощника си поделото адвокат А. Тошев оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Кюстендил е решение 2153-09-32/08.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на К. Е. А. против разпореждане [номер] от 17.09.2024 г на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл.69 и чл.69б от КСО. От фактическа страна съдът приема, че със заявление вх. 2113-09-799 от 02.09.2024 г. К. Е. А. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по о чл. 69б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО, като към заявлението си е приложила документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че тя има прослужено време в структурите на ГДИН на длъжности за държавен служител по ЗМВР за времето от 02.07.2009 г. до 02.09.2024 г. 15 години, 01 месец и 10 дни, като продължава да работи. Към датата на подаване на заявлението - 02.09.2024 г., е навършила [възраст], като сборът от осигурителния й стаж и възраст е 94 точки. Тъй като заявителката е държавен служител в структурите на МВР и попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този по чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на Министерския съвет Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП-отм), действал до 31.12.1999 г. и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране - (НКТП) - в сила от 01.01.2000 г., длъжностното лице по пенсионно ОСВ стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. След като е констатирано, че жалбоподателката не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО (няма навършени [възраст]) и няма недостигащ стаж, като държавен служител по ЗМВР, е прието, че не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС за отпускане на исканата пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО. С разпореждане [номер] от 17.09.2024 г, издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване, на заявителката е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69, ал.1 и чл. 69б, ал. 1 КСО и чл. 18, ал. 4 от НПОС. Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с решение 2153-09-32/08.11.2024. на директора на ТП на НОИ Кюстендил. Административният орган намира, че не са налице предпоставките на чл.69, ал.1 КСО, тъй като от лицето не е навършена изискуемата възраст от [възраст]. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл.69б КСО е приложима единствено по отношение на лица, които не са придобили право на пенсия по реда на чл.69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, с оглед изричната разпоредба на чл.18, ал.4 НПОС. Понеже К. Е. А. има изискуемия стаж, но не и навършена възраст, е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Изложени са доводи относно наличието на съществена разлика в изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 КСО и тези по чл. 69, ал. 1 КСО, доколкото законодателят изисква реално полагане на труд при условията на първа категория, която се признава за конкретно определени с акт на Министерски съвет длъжности, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че А. отговаря на законовото изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 1, т. 2 от КСО, което съгласно съдържанието на посочените разпоредби, за 2024 г. за жените следва да е 50 г. и 8м, освен това изпълнява изискванията за осигурителен стаж като има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 41 години, 01 месец и 27 дни, от които 15 години, 01 месец и 10 дни като държавен служител по ЗИНЗС, т. е. от първа категория. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, която е обосновала оспорения отказ, противоречи на с чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО и на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Според съда цитираната норма от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж, на което така постановения отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие с приложимите законови разпоредби. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в разпоредбата категория лица, включително държавни служители по ЗМВР, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месецаи за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024г за жените е 50г и 8 месеца. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (02.09.2024 г.) за отпускане на пенсия К. Е. А. има навършени [възраст], както и че към този момент е държавен служител в структурите на МВР, т.е. такъв по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. Съгласно чл.183 от ЗМВР (изм., бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г), само трудът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 ЗМВР при пенсиониране се зачита като първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.).