Решение № 191 от 17.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 169/2014 г.

Решение № 191 от 17.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 169/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК.

Образувано е по касационни жалби на подсъдимия С. Д. К. и на назначения му служебен защитник адв. Г. против въззивно решение № 444/27.11.2013 г., постановено по ВНОХД № 646/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд.

В жалбите се поддържа наличието единствено на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изложени са доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо, като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се да се измени въззивното решение, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода и същото да бъде отложено за изпълнение при условията на чл. 66 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника му адв. Г. поддържат жалбите и молят те да бъдат уважени.

Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Гражданският ищец Н. С. Б. не се явява, но чрез повереника й адв. Т. моли да бъде изменено въззивното решение в частта, с която е определен размерът на присъденото обезщетение по предявения граждански иск.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

С Присъда № 18/17.05.2013 г., постановена от Окръжен съд - гр. Кюстендил по НОХД № 178/2013 г. подсъдимият С. Д. К. е признат за виновен в извършването:

• на престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1 от НК и вр. с чл. 58А, ал. 1 от НК е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

• и на две престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и вр. 58А, ал. 1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всяко едно от тях.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от "открит" тип при първоначален "общ" режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднат периодът на предварителното задържане по отношение на подсъдимия. С присъдата К. е осъден да заплати на дъщеря си - гражданския ищец Н. С. Б. сумата от 4 220 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл. 330, ал. 2 от НК, от които 4 005 лв. щети на жилищната сграда и 215 лв. за движими вещи, ведно със законната лихва, считано от инкриминираната дата - 28.07.2012 г. до окончателното й заплащане. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, приложени по делото.

По жалби на подсъдимия и на защитника му единствено относно размера на наказанието лишаване от свобода е било образувано ВНОХД № 646/2013 г. на Апелативен съд гр. София, н. о. - 8 състав. С Решение № 444/27.11.2013 г. постановено по същото дело въззивният съд е изменил присъдата като единствено е намалил присъденото обезщетение за имуществени вреди от 4 220 лв. на 215 лв., както и присъдената дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 192,80 лв. на 50 лв. В останалата част присъдата е потвърдена.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът правилно е определил наказанията при условията на чл. 58а ал. 1 от НК. Изложените в касационната жалба доводи за намаляването им са напълно идентични с тези от въззивната жалба и на тях апелативният съд е дал задълбочен и изчерпателен отговор, който се споделя изцяло и от касационния състав. И двете предходни инстанции са отговорили подробно на доводите на защитата защо считат, че определените наказания в този размер са съответни на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и ще съдействат за постигане целите на наказанието. Не са пренебрегнати смекчаващите вината обстоятелства като чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата му възраст и изразеното съжаление, които обаче не са достатъчни за приложените на чл. 55 от НК, тъй като не са нито многобройни, нито изключително/и. Правилно са ценени като отегчаващи вината обстоятелства - завишената обществена опасност на престъплението по чл. 330, ал. 2 от НК, произтичаща от наличието на повече от един квалифициращ признак на деянието и начинът на осъществяване на самия палеж и заканите за убийство. В този смисъл законосъобразно на К. е определено наказание лишаване от свобода за всяко едно от трите извършени от него престъпления при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК са редуцирани с една трета.

ВКС напълно споделя извода на въззивната инстанция, че последващо намаляване размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия ще бъде несъответно на тежестта на извършеното и няма да съдейства за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция. При така определения размер на общото най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години не са налице основанията за отлагане на изпълнението му по чл. 66 от НК. В този смисъл исканията на защитата и на подсъдимия за намаляване на наложените наказания лишаване от свобода, а от там и на определеното общо най-тежко такова се явява неоснователно.

Предвид липсата на касационна жалба от гражданския ищец не могат да бъдат разгледани исканията на повереника за изменение на въззивното решение, в частта относно определения размер на присъденото обезщетение по предявения граждански иск.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение