Решение № 8176 от 2.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 207/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. И. К. от гр. Пловдив срещу решение 1765 от 19.10.2023 г., постановено по адм. д. 1650/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопрозводствените правила и в противоречие с материалния закон касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него , ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от Р. К. иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Р. И. К. от гр. Пловдив, не се явява. Представлява се от адв.Д.Йорданов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, община Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез юриск. Ангелова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба и становище по същество с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството по адм.д. 1650/2023г. по описа на АС- Пловдив е образувано, след като с Решение 7192/28.06.2023г. по адм.д. 2944/2023г. по описа на ВАС е отменено Решение 123/20.01.2023г., постановено по адм.д. 1701/2022г. по описа на АС-Пловдив и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд. С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил предявения от Р. И. К. от гр. Пловдив срещу община Пловдив иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, дължащи се на незаконосъобразно бездействие на административни органи в община Пловдив, изразяващо се в неплащане на дължимо парично задължение за законната лихва върху размера на забавено изплатено присъдено обезщетение за отчуждаване на имот, определен в Заповед 21ОА-2498/10.09.2021г. на кмета на община Пловдив, в размер на обезщетението: 3519,46 лв, изчислено за периода :29.11.2021г. 05.05.2022г. За да стигне до този правен резултат, АС- Пловдив, след подробен анализ на доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, е приел ,че не са налице поне две от задължителните, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие за изпълнение на задължения, пряко произтичащи от закон , както и реално настъпила за ищцата вреда от вида на твърдяната. След като е приел за установени неоспорените от страните по делото факти : наличието на издадена заповед за отчуждаване на общински недвижим имот 21ОА-2498/10.09.2021г. на кмета на община Пловдив, един от съсобствениците на който имот е ищцата, обстоятелството, че тази заповед е била обжалвана от Р. К. в частта за размера на определеното й обезщетение и с влязло в сила на 29.11.2021г. съдебно решение по адм.д. 2581/2021г. по описа на АС-Пловдив размерът на обезщетението е увеличен от 63 125.50 лв на 80 190 лв, съдът е заключил, че в конкретната хипотеза община Пловдив не дължи законната лихва върху така определеното обезщетение при отчуждаване на имота на основание чл.30, ал.16 от Закона за общинската собственост, както неправилно твърди ищцата. Според съда разпоредбата на чл.30, ал.16 от ЗОС намира приложение само в случаите, в които на заповедта за отчуждаване е придадено предварително изпълнение и още към издаването й общината е започнала да упражнява фактическо владение върху имота. Доколкото на Заповед 21ОА-2498/10.09.2021г. на кмета на община Пловдив не е придадено предварително изпълнение, разпоредбата на чл.30 от ЗОС с всичките му алинеи не се прилага. Приложими в случая са разпоредбите на чл.25 чл.29 от ЗОС, които, след отмяната на чл.27, ал.4 от ЗОС / ДВ бр.109/2013г./, не предвиждат задължение за административния орган да заплати увеличения след обжалване пред съд размер на присъденото обезщетение със законната лихва. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло така предявения иск като неоснователен, ведно с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени развитите от касационния жалбоподател доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилното приложение на материалния закон. Обосновано съдът е заключил, че по делото не се доказва наличието на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на община Пловдив за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е налице твърдяното от ищцата незаконосъобразно фактическо бездействие на административния орган да изпълни задължение, пряко вменено му от закон, от което се претендират вредите. На първо място според настоящата касационна инстанция евентуалното заплащане на дължима законна лихва и в хипотезата на чл.30, ал.16 от ЗОС следва да се извърши с издаването на нарочен административен акт, което изключва възможността неплащането й да съставлява незаконосъобразно фактическо бездействие. При първото разглеждане на делото пред АС-Пловдив е представена покана от Р. К. до кмета на община Пловдив за заплащане на лихвата по чл.30, ал.16 от ЗОС, на която кметът на общината е отговорил с писмо изх. 22П-5562/15.06.2022г., с която административният орган по същество е отказал изплащане на поиската лихва. Ищцата нито твърди, нито доказва този изричен отказ да е бил обжалван от нея по реда на АПК, още по-малко този отказ да е отменен като незаконосъобразен. На следващо място дори неплащането на лихва да съставлява фактическо бездействие да се изпълни задължение, пряко произтичащо от закон / каквото не е становището на настоящия касационен състав /, то и в този случай такова фактическо бездействие не е налице, тъй като за кмета на общината не съществува задължение да изплати на ищцата размера на увеличеното по съдебен ред обезщетение за отчужден имот, ведно със законната лихва. Правилно административният съд е заключил, че в конкретната хипотеза разпоредбата на чл.30, ал.16 от ЗОС, на която се позовава ищцата, не намира приложение. Настоящия касационен състав споделя всички развити от административния съд доводи за това и приложимостта на разпоредбите на чл.25-29 от ЗОС в случая, които не предвиждат задължение за заплащане на обезщетението с лихвите, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Безспорно в конкретната хипотеза приложение намират текстовете на чл.25-29 от ЗОС, а не разпоредбата на чл.30 от същия закон, приложима само в случаите на придадено на заповедта за отчуждаване предварително изпълнение. Обстоятелството, че със ЗИД на ЗОС /ДВ бр.109 от 2013 г./ е отменена разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗОС, предвиждаща аналогично на текста на чл.30, ал.16 от същия закон задължение за административния орган да заплати обезщетението за отчуждаване ,ведно със законната лихва, указва на изричната воля на законодателя в случаите, в които на заповедта за отчуждаване не е придадено предварително изпълнение / какъвто е конкретния случай/ да не се дължат законни лихви върху определеното / съответно увеличено впоследствие по съдебен ред/ обезщетение. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изхода от спора касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на община Пловдив съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение