Решение № 4111 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 737/2015 г.

Решение № 4111 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 737/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Евгени Йорданов Бончев с адрес гр. Русе против решение № 38/21.11.2014 г. на Административен съд Русе по адм. дело № 347/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение ПЕО № 93/01.09.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе постановено по жалбата му срещу разпореждане № ИП-4500/17.07.2014 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Русе не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение което подлежи на обжалване и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на Бончев срещу цитираното решение и разпореждане. За да постанови този резултат е прието, че жалбоподателят не отговаря на условията по чл. 68 КСО. Установено е, че размера на действителния осигурителен стаж е 33 години, 10 месеца и 24 дни. Спорен е въпросът следва ли периодът от 10.03.2008 г. до 11. - 6.2014 г. през който жалбоподателят е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване да бъде зачетен за осигурителен стаж и следва ли на основание чл. 75, ал. 2 КСО този период да бъде зачетен за осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 2, във вр. с чл. 9а КСО. Съдът е приел, че чл. 75, ал. 2 КСО е само инструмент за изчисляване на пенсията за инвалидност а трудов и осигурителен стаж се придобиват само при полаган труд. Трайно намалената работоспособност не е включена в обхвата на чл. 9 КСО и периодът през който лицата получават лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване не следва да бъде зачитан за осигурителен стаж. Решението е правилно. Основният спорен въпрос по делото е останал следва ли периодът от 10.03.2008 г. до 11.06.2014 г. през който жалбоподателят е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване да бъде зачетен за осигурителен стаж и следва ли на основание чл. 75, ал. 2 КСО този период да бъде зачетен за осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 2 във вр. с чл. 9а КСО. Позоваването в касационната жалба на чл. 75, ал. 2 е неоснователно. Както правилно е приел съдът в мотивите на обжалваното решение правилото на чл. 75, ал. 2 КСО служи за изчисляване размера на пенсията за инвалидност но не е основание за зачитане на периода и за осигурителен стаж по чл. 68 КСО. Трудов и осигурителен стаж се придобиват само при полаган труд от съответната категория. Пенсията е обезщетението което се получава при невъзможност да се упражнява трудова дейност и замества трудовото възнаграждение. Поради това пенсионер, включително и по инвалидност може да бъде осигурено лице за всички осигурителни случай при условията на чл. 4 или 4а КСО ако едновременно с пенсията за инвалидност получава и доходи от трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Трайно намалената работоспособност не е включена в изчерпателното изброяване в чл. 9 КСО. По силата на закона се зачитат периоди за осигурителен стаж, в които не се полага труд по обективни причини, без да е включено в тези периоди и времето на трайно намалената работоспособност. Правилно съдът е извел изводите си в такъв смисъл каквато е и съдебната практика посочена от съда. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение