Решение № 11636 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пловдив против решение 2878 от 27.03.2024 г., постановено по адм. д. 129/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Парадайс Гардън Резидънс ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С определение 323 от 06.02.2023 г., първоинстанционният съд определя предмета делото, а именно решение 521, прието с протокол 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет-Пловдив, обнародвано в ДВ бр.101 от 20.12.2022г., по отношение наПИ с идентификатор 56784.506.1508 по КК и КР на гр. Пловдив, представляващ УПИ II-за обществено обслужване, кв. 570-стар по плана на Пета градска част, гр. Пловдив. С обжалваното решение съдът отменя административния акт за конкретния поземлен имот, като в мотивите обсъжда законосъобразността на решението на Общински съвет - Пловдив относно същия поземлен имот, който не е предмет на ОУП. Съгласно правилото на чл. 103 ЗУТ, ал. 2 ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, регламентира, че с ОУП на община се определят общата структура на територията - предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, защитените зони, санитарно-охранителни зони на водоизточници, нарушените територии за възстановяване, водните течения и площи и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение; общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1, който включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване, изграждане и развитие. Подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, съобразно чл. 103, ал. 3 ЗУТ. Следователно произнасянето на съда следва да е за определена територия, в която се намира имотът, собственост на жалбоподателя. Предмет на общия устройствен план не са конкретни имоти, а териториите на община, на част от община, на населено място, на селищно образувание с национално значение - чл. 105 ЗУТ, като с ОУП на община или на част от нея се определят общата структура на територията, предмет на плана и преобладаващото предназначение на съставните и структурни части, общият режим на устройството на всяка от териториите по т. 1, разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината, териториите с публична държавна и общинска собственост и режимът на тяхното устройство - чл. 106, т. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 107 от ЗУТ с ОУП на град с неговото землище или селищно образувание с национално значение се определят общата структура на територията, предмет на плана: жилищни територии, производствено-складови територии, територии за паркове и градини и др., изрично посочени в чл. 107, т. 1 от ЗУТ. Съгласно § 5, т. 8 ДР ЗУТ "територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. В случая съдът не се произнася за съответната територия, предмет на ОУП, в която се намира ПИ с идентификатор 56784.506.1508, а мотивите му са относими само за конкретния имот, който не е предмет на ОУП. След като конкретният поземлен имот не е предмет на ОУП, съответно на оспорения административен акт, то съдът се произнася извън предмета на ОУП. Следователно обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, които следва да определи предмета на делото съобразно мотивите, изложени по-горе. Следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд приема жалбата за допустима. От събраните по делото доказателства е установено, че по действащия ОУП на община Пловдив от 2007 г. западната част на имота, попада в То Социална инфраструктура образование и Тз-терен за социална инфраструктура здравеопазване, а източната част попада в Тзо паркове и градини. С оспорения ОУП имотът попада изцяло в устройствена зона Оз. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че по предходния ОУП за частта от имота, която попада в терени за социална инфраструктура е предвидено изграждане на обекти публична собственост на държавата или общината, поради което и с определяне на новата устройствена зона за дружеството е налице правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 127, ал. 12 вр. ал. 13 ЗУТ. Предвид изхода на спора разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,