Решение № 1792 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2020 г.

Решение № 1792 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма. Жалбата е срещу решение № 1503 от 19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1830/2020 г. от Административен съд - Варна. С него по жалба "Блексий проджект" ЕООД е обявена нищожността на заповед №Т-РД–16-201/30.06.2020 г. на министъра на туризма, в частта с която не е допуснат до участие в търга "Блексий проджект" ЕООД и е определен "Винъс консулт" ЕООД за спечелил проведения на 23.06.2020 г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост - обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж "Крапец-север", находящ се в община Шабла, обл. Добрич. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на оспорената заповед №Т-РД–16-201/30.06.2020 г. на министъра на туризма. Ответникът "Блексий Проджект" ЕООД с представени писмен отговор, писмена защита и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Антонова, излага становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Ответникът "Аура Трейдинг" ЕООД с представена молба счита касационната жалба за недопустима и неоснователна. Ответникът "Винъс Консулт" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, при което съдът да провери законосъобразността на акта на основанията по чл. 146, т. 2-5 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Неоснователни са възраженията на "Блексий Проджект" ЕООД и "Аура Трейдинг" ЕООД за недопустимост на касационната жалба. Същата е подадена и от министъра на туризма, който е бил страна в първоинстанционното производство, и е издател на оспорения в това производство административен акт. Затова и на основание чл. 210, ал. 1 от АПК той има право на касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е било образувано по жалба на "Блексий Проджект" ЕООД против заповед №Т-РД–16-201/30.06.2020 г. на министъра на туризма, в частта с която "Блексий проджект" ЕООД не е допуснат до участие в търга и е определен "Винъс консулт" ЕООД за спечелил проведения на 23.06.2020 г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост - обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж "Крапец-север", находящ се в община Шабла, обл. Добрич. С обжалваното решение № 1503 от 19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1830/2020 г. Административен съд - Варна е обявил нищожността на оспорената пред него заповед. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспорваната заповед е издадена от некомпетентен административния орган - в нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК. Административният съд е изложил мотиви, че оспорената пред него заповед №Т-РД–16-201/30.06.2020 г. на министъра на туризма е издадена от И. Г. – зам. –министър на туризма, при условията на заместване въз основа на заповед №Т-РД-32-39/30.06.2020 г. на министъра на туризма. Съдът е приел, че не са били налице условията за заместване по чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на туризма (УПМТ), тъй като министърът на туризма на 30.06.2020 г. не е отсъствала от страната и не е била в законоустановен отпуск. Затова съдът е счел, че при липса на предпоставки за заместване незаконосъобразно зам. -министъра на туризма е упражнила правата на министър на туризма при издаване на оспорената заповед. Освен това първоинстанционният съд е приел, че със заповедта за заместване правомощията на заместващия зам. –министър на туризма са били ограничени за разпореждане с държавно имущество. А с оспорената заповед било извършено разпореждане с държавно имущество – отдаване под наем. Обжалваното решение е правилно. В случая няма спор по фактите. Установява се, че на 30.06.2020 г. (когато е издадена оспорената пред административния съд заповед) министърът на туризма е била на среща във Велинград с представители на туристическия бранш и други длъжностни лица от различни ведомства - за обсъждане на летния сезон в условията на Covid–19. Процесната заповед №Т-РД–16-201/30.06.2020 г. е издадена от името на министъра на туризма - по заместване от зам. –министър на туризма И. Георгиева въз основа на заповед №Т-РД-32-39/30.06.2020 г. на министъра на туризма. Според посоченото в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на съдиите на ВАС по т. д. №ТР-4/2002 г. заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. От изложеното в посоченото Тълкувателно решение е видно, че за заместване на административния орган е необходимо титулярят на правомощията да е в обективна невъзможност да ги изпълнява и той да отсъства. В чл. 4, ал. 3 от УПМТ са посочени два такива случая – отсъствия от страната на министъра на туризма и ползване на законоустановен отпуск. Освен тях основания за заместване ще са налице и при неработоспособност на министъра на туризма. Независимо какви ще са конкретните основания обаче е необходимо титулярят на правомощията да е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си и да отсъства. Това е резултат от последиците от упражняване на правомощията - за периода на заместване заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В случая министърът на туризма не е била в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си и не е отсъствала. Напротив - на 30.06.2020 г. министърът на туризма е изпълнявала правомощията си като е била на среща във Велинград с представители на туристическия бранш и други длъжностни лица от различни ведомства - за обсъждане на летния сезон в условията на Covid–19. А в същото време и заместващият зам. –министър на туризма е упражнявал нейните правомощия като е издал процесната заповед. Това означава, че на една и съща дата две различни лица са упражнявали правомощията на министър на туризма. Това е несъвместимо с фигурата на заместване според посоченото Тълкувателно решение, което е задължително на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. С оглед на изложеното правилно административният съд е приел, че при издаване на процесната заповед не са били налице условията за заместване. Заповедта е издадена при липса на компетентност, което нарушение винаги води до нищожност на издадения административен акт. Неправилно административният съд е приел, че с оспорената пред него заповед било извършено разпореждане с държавно имущество. Процесната заповед касае отдаване под наем на обект държавна собственост. Отдаването под наем е действие по управление на собствеността, а не действие на разпореждане. Това обаче не се отразява на обжалваното решение като краен резултат. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че в нарушение на чл. 173, ал. 2 от АПК не била изпратена преписката на министъра на туризма, нито били дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното от първоинстанционния съд е в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК, в който са посочени три изключения, при които съдът не изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това са когато съдът решава делото по същество по реда на чл. 173, ал. 1 от АПК, когато актът е нищожен поради некомпетентност и когато естеството му не позволява решаването на въпроса по същество. В случая е налице второто изключение - актът е нищожен поради некомпетентност. При това изключение актът поради нищожността си не е произвел правно действие и затова не следва да се изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Последното обаче не ограничава административния орган да издаде акт, с който да приключи административното производство. Нещо повече – той е и задължен да направи това, защото в противен случай административното производство би останало висящо. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 3 АПК от процесуалния представител на ответника "Блексий Проджект" ЕООД, следва да бъде уважено. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е и реално платено. По същите мотиви е основателно и искането на "Аура Трейдинг" ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,