Решение № 4063 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6286/2012 г.

Решение № 4063 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6286/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от ЕТ "Технооптик" - Петър Чанев, гр. София срещу решение № 1346 от 13.03.2012 г. по адм. дело № 6501/2011 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - областният управител на област София-град прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Технооптик" - Петър Чанев, гр. София, срещу заповед № РД 15-068 от 068 от 7.04.2011 г. на областния управител на област София-град, с която е било разпоредено изземване на имот - публична държавна собственост, представляващо помещения, с полезна площ от 34,90 кв. м., разположено в мазето на корпус "Б" от сградата на Физическия факултет на СУ "Климент Охридски", с административен адрес бул. "Джеймс Баучер" № 5, по реда на чл. 80 от ЗДС. Съображенията за това са били, че срокът на сключеният договор за наем № 85 от 15.02.2002 г., е изтекъл с изтичане на срока на едномесечното предизвестие, на основание чл. 238 от ЗЗД, във вр. чл. 24 от ЗДС. Допълнително съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства е установено, че договорът за наем е бил продължен в нарушение на императивната норма на чл. 16, ал. 2 ЗДС /ред. приложима в изм. ДВ, бр. 124/1998 г./, която предвижда, че обекти-публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение за срок повече от три години. В мотивите на решението са развити доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона пълномощия и при съобразяване с целта на закона - чл. 80, ал. 1 ЗДС. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав на ВАС напълно възприема и споделя изводите направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административно - правен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Основното в конкретния случай е, че областният управител е издал обжалваната заповед на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС. В това производство този административен орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за последния възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като са били налице: акт за публична държавна собственост за имота, № 06004 от 18.04.2006 г., вписан в Службата по вписвания - София при Агенция по вписвания на 02.06.2006 г., данни за изтекъл срок на сключен между страните наемен договор за процесния имот, то е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Като се изхожда и от обстоятелството, че касаторът нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство е представил доказателства за правното основание, на което държи имота, или такива, които да оборят акта за държавна собственост, то издадената заповед за изземване е законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил едно законосъобразно решение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,