Решение № 6839 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1756/2012 г.

Решение № 6839 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1756/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Кукуш" № 1, представлявано от юрк. Радкова, против решение от 28.11.2011 г., постановено по адм. дело № 686/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата им с искане за обявяване нищожността на решение № 353/8.04.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Сулев, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, счита подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Тричленният състав на ВАС е установил, че с решение № 353 от 8.04.2009 г., постановено на основание § 9, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕС, чл. 30, т. 10 ЗЕС, както и на основание § 7 от ПЗР на ЗЕС, КРС е постановила издаването на "Мобилтел" ЕАД на Разрешение № 01395 от 8.04.2009 г. за ползване на ограничен честотен ресурс - номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна мрежа, с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга и всички услуги, включени в стандарта GSM и/или UMTS. С влязло в сила решение № 3670/19.03.2010 г., постановено по адм. дело № 9346/2009 г. състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на "Мобилтел" ЕАД срещу т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 на Разрешение № 01395 от 8.04.2009 г. на Комисията, издадено на основание същото нейно решение № 353 от 8.04.2009 г. При така установените факти, са обосновани правни изводи за действителност на оспореното решение на КРС, като е обсъдил разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС на операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение, КРС служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането му в сила. До издаване на разрешението електронните съобщения се осъществяват въз основа на издадените им индивидуални лицензии. Първоинстанционният съд е приел, че са налице релевантните за приложението на § 9, ал. 3 ПЗР на ЗЕС юридически факти, както и е спазена установената процедура по издаването на административния акт, поради което същият е законосъобразен. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Установено е безспорно по делото, че търговското дружество - жалбоподател е оператор, който към влизане в сила на ЗЕС извършва дейност въз основа на индивидуална лицензия № 110-01054/4.11.2004 г., за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM с национално покритие и предоставяне на далекосъобщителни услуги, издадена по реда на Закона за далекосъобщенията (ЗД, отм. 41/22.05.2007 г.) и № 111-03081/25.04.2005 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт UMTS с национално покритие, издадена също по отменения ред на ЗД. Няма спор също така и относно обстоятелството, че с решение № 353 от 8.04.2009 г. на КРС, издадено на основание § 9, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕС, на "Мобилтел" ЕАД е издадено разрешение № 01395 от 8.04.2009 г. с приложения, който акт е влязъл във формална законна сила и не е предмет на съдебен контрол. С разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС законодателят е предоставил правомощия на КРС да издаде служебно разрешения в 6-месечен срок от влизане в сила на закона на тези оператори, които до този момент извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия. С тази разпоредба се уреждат заварените случаи, като се предвижда улеснена процедура спрямо тези оператори за издаване на разрешение, като достатъчно основание за издаването му е наличието на относимите за приложението на § 9, ал. 3 ПЗР на ЗЕС юридически факти. По отношение на касатора тези предпоставки са били налице. Поради това правилно е прието от съда, че оспореното решение на КРС, не е нищожно. Същото е прието от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, формулирани в чл. 30, т. 10, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗЕС, в изпълнение на разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС. Взето е с необходимото мнозинство на гласове, съгласно изискването на чл. 13, ал. 2 от Правилника за устройството, дейността, организацията на работа на КРС, видно от представеното извлечение от протокол № 20 от заседанието на регулаторния орган, проведено на 8.04.2009 г. Оплакването, че в представеното извлечение от протокол № 20/8.04.2009 г. на КРС не са посочени участвалите при вземането на решението членове на Комисията също е неоснователно. Извлечението, приложено по делото е само заверено копие от протокола, поради което е подписано от председателя на КРС и неговия секретар. В него са отразени резултатите от гласуването. При представянето на този документ, жалбоподателя не е направил възражение и не поискал целият протокол, подписан от участвалите на заседанието членове на Комисията, а този довод се прави едва в касационната жалба. Процесното решение на КРС е постановено в законоустановената форма - мотивирано, с посочени фактически и правни основания. Обосновано е прието от съда, че изричното непосочване в мотивите на решението на КРС на индивидуална лицензия № 111-03081/25.04.2005 г. не е основание за опорочаване на акта до степен на нищожност, тъй като тази лицензия е издадена в полза на касатора, и същата има действие съгласно условията в нея. Поради това непосочването й в разрешението не засяга правата на притежателя й и не опорочава решението. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,