Решение № 14007 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 205/2020 г.

Решение № 14007 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 205/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община против решение № 7128/21 ноември 2019 г., постановено по адм. д. № 8529/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Дагер Инженеринг" ЕООД против мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община да издаде разрешение за строеж за жилищна сграда с М/Г+6+А и подземни гаражи, находяща се в УПИ V-15, кв. 518, м. Зона Г-14, район Оборище, СО, по заявление от 02 юли 2019 г. Съдът е уважил жалбата като основателна, отменил е мълчаливия отказ и е изпратил делото на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Мълчаливият отказ подлежи на контрол за законосъобразност по предвидения в съответния закон, в случая ЗУТ, ред. Преценката е за съответствие с материалните норми и съответствие с целта на закона, т. е. наличието на фактически и правни предпоставки, обуславящи съществуването на претендираното право. Заявлението за издаване на процесното РС е подадено на 31 май 2019 г. и към 09 юли е изтекъл срокът за произнасяне на административния орган, от която дата тече специалният, определен в ЗУТ, срок за обжалване на мълчаливия отказ на главния архитект да издаде искания акт. Жалбата е подадена в срок и е основателна. Решаващият съд е изложил правилни и законосъобразни мотиви като подробно и обосновано е разяснил защо са приложими нормите на ЗУТ, а не на АПК касателно фигурата "мълчалив отказ", защо не са отчетени специалните изисквания на ЗКН, каква е принципната разлика мужду процедурите по издавене на РС и премахване на съществуваща сграда в имот, за който се издава РС и предстои ново строителство. Този съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях, на осн. чл. 121, ал. 2 АПК. За пълнота на изложението и във връзка с касационен довод, в смисъл, че не може да се издаде РС за ново строителство, докато не е съборена съществуваща сграда за терена, на който се намира старата и ще бъде ситуирана новата - освен изложените мотиви от АССГ следва да се подчертае, че такава зависимост съществува единствено по отношение на незаконните строежи в имота (чл. 148, ал. 7 ЗУТ), каквато зависимост в процесния казус не е налице. Исканото РС - нито е повод, нито предпоставка за премахване на съществуващата с процесното УПИ сграда. В чл. 148 ЗУТ изчерпателно са посочени предпоставките за издаване на РС и евентуалното бъдещо определяне на статут на "културна ценност" на съществуващата сграда не е и не би могло да бъде пречка в производството по издаване на строителното разрешение. Административното производство по премахването на сградата е отделно от това по издавене на строителното разрешение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав