Решение № 17273 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2853/2011 г.

Решение № 17273 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2853/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по четири касационни жалби: Жалбата на Капка Тодорова Иванова против решение № 2426 от 24.11.2010 г., постановено от Варненския административен съд, трето отделение, по адм. д. № 2085/2008 г. в частта, с която е уважена жалбата относно новообразуван имот № 995. Касационната жалбоподателка излага възражения, че не са съобразени влезлите в сила решения на гражданските съдилища относно бившата собственост на Георги Иванов Георгиев, Иван Минков Николов и Еленка Иванова Минкова и твърди, че тези лица притежават само 210 кв. м. от разликата от 250 кв. м., а останалата площ е на други стари собственици, както и оспорва тройната съдебно-техническа експертиза, която била изготвена от лица, непритежаващи лиценз за дейности по кадастъра по чл. 16 от ЗКИР. Втората касационна жалба е подадена от Ивелина Христова Иванова и София Маркова Колева, чрез упълномощен адв. Желев срещу срещу горепосоченото съдебно решение в частта досежно НИ № 995 и № 996. В тази касационна жалба са развити доводи, че в приключилите граждански производства е приета СТЕ, с която са оборени собственическите права на първоначалните жалбоподатели, заявява се, че в новообразуваните имоти попада част от държавна гора и се възразява, че административният съд не е съобразил изградени водопроводни и ел. захранващи мрежи и трайни насаждения. Третата касационна жалба е предявена от Иван Александров Комитов срещу съдебното решение в частта, с която е уважена жалбата относно НИ № 997. Касационният жалбоподател излага оплакване, че атакуваното съдебно решение не е съобразено с целта на закона, която е правилното устройство на територията. Касаторът твърди, че са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Четвъртата касационна жалба е подадена от Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов против горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата им от първоинстанционния съд. В касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Георгиева се излагат съображения, че от изготвените по делото съдебно-технически експертизи е видно наличие на техническа възможност за обособяване на разликите от имотите на ползвателите над 600 кв. м. до пълната площ, която владеят, за да могат тези разлики при спазване на разпоредбите на чл. 28 ППЗСПЗЗ, да бъдат възстановени на бившите собственици. Всички касационни жалбоподатели релевират отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и претендират отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно в обжалваните части. Ответникът - областният управител на област с административен център Варна оспорва касационната жалба на Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов с писмен отговор чрез упълномощен юрисконсулт Георгиева, в който се заявява, че възраженията на тези жалбоподатели са ирелевантни към настоящия момент с оглед решения спор за материално право. С писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт Василев се пледира за уважаване на касационните жалби на Капка Тодорова Иванова, Ивелина Христова Иванова, София Маркова Колева и Иван Александров Комитов и за отмяна на съдебното решение в частите относно НИ № 995, № 996 и № 997. Заинтересованата страна - Иван Илиев Атанасов с писмен отговор и с писмена защита, представени чрез упълномощен адв. Рачева, изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение в частта му относно НИ № 999, за който съдът правилно е съобразил влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 9300/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен ревандикационния иск на наследниците на Иван Георгиев Ганев. Заинтересованите страни - Васил Георгиев Великов, Милка Илиева Великова и Бисер Димитров Стоянов оспорват касационната жалба на Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов, чрез упълномощен адв. Ралчев, който с писмено становище и в съдебно заседание изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано, защото е налице приключил спор за материално право, развил се между касаторите и заинтересованите страни, в който е прието, че касаторите не са собственици на имот № 993. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Заинтересованите страни - Свилен Христов Иванов, Христо Димов Димов, Димитър Христов Димов, Велина Христова Димова, Мария Николова Младенова, Марко Светославов Младенов, Валентин Светославов Младенов, Анна Георгиева Стоянова и Янко Георгиев Михайлов не изразяват мнение по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че четирите касационни жалби са допустими и неоснователни - решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за спора обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Правилно е изградил изводите си върху заключенията на единичните и тройните съдебно-технически и съдебно-графологични експертизи, назначени по делото, които са обективни, правилни и съобразени с доказателствата по делото. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество всички касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 2426 от 24.11.2010 г. е отменена заповед № РД-08-7706/178/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна в частта относно имоти пл. № 995, 996 и 997 и преписката е върната в тази част на административния орган за издаване на нова заповед съобразно дадените указания. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов срещу заповед № РД-08-7706/178/05.06.2008 г. на областния управител в частта за имоти № 993, 994, 999 и 1000. За да достигне до този резултат Варненският административен съд е преценил въз основа на приети основна и тройна съдебно-технически експертизи, че съществува техническа възможност за обособяване на нови самостоятелни имоти в полза на бившите собственици, образувани от разликите на 600 кв. м от имоти № 997 и 996, обозначен от вещите лица в тройната СТЕ и скицата към нея като имот № 3, както и от остатъка над 600 кв. м. от имот № 995, отразен от експертите, представили СТЕ като имот № 2. Относно тези нови имоти изслушаните експерти са дали заключение, че съответстват на изискванията за необходима площ 250 кв. м, за лице и са с осигурен достъп за останалите имоти по одобрения ПНИ. По отношение на новообразувани имоти № 994 и 999 Варненският административен съд е съобразил влезлите в сила решения на гражданските съдилища, с които са отхвърлени ревандикационни искове относно посочените имоти, заведени от бившите собственици срещу ползвателите на имотите. Първоинстанционният съд е приел, че съдебните решения, с които са разрешени материалноправните спорове са задължителни в съдебно-административното производство, поради което е отхвърлил жалбата в тези части. Спрямо новообразувани имоти № 933 и 1000 в мотивите на обжалваното решение е отразено, че от тях могат да се образуват нови имоти само, ако се добавят разликите над 600 кв. м от имоти № 933 и 999, но това не може да се осъществи, защото за последните имоти бившите собственици са загубили гражданските дела, в които правата им са отречени. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с изискванията на материалния закон. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Относно първите две касационните жалби, подадени от Капка Тодорова Иванова, Ивелина Христова Иванова и София Маркова Колева, с които се обжалва съдебното решение в частта относно НИ № 995 и № 996, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. Изслушаните вещи лица са посочили, че от имот № 995 може да се отдели площ от 250 кв. м, тъй като по ПНИ, същият е с площ от 858 кв. м и достъпът до него следва да се осъществи чрез "тупик". Неоснователно е твърдението, че площта на имота няма да съответства на изискванията на ЗУТ, тъй като по ЗСПЗЗ не е поставено такова изискване за законосъобразност на ПНИ. Съгласно § 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържанието на ПНИ и реда на тяхното изработване се определят от ППЗСПЗЗ и най-вече от разпоредбата на чл. 28. В жалбата на Капка Тодорова Иванова е развито оплакване, че не са съобразени влезлите в сила решения на гражданските съдилища относно бившата собственост на Георги Иванов Георгиев, Иван Минков Николов и Еленка Иванова Минкова. Това становище не може да се възприеме, защото пред административният съд са представени влезли в сила решения на Варненския районен съд по гр. д. № 9300/2007 г. и гр. д. № 9317/2007 г., в които съдебни производства касаторката не е страна и в тях изрично е вписано, че касаят имоти с № 994 и № 999. С оглед на това в обжалваното решение правилно е счетено, че горепосочените решения по гражданските дела не се отразяват върху административните правоотношения между бившите собственици и ползвателите на имоти № 995 и № 996. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с императивната норма на чл. 298, ал. 1 от ГПК, според която решението има сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В конкретния случай изискуемата идентичност не е налице - страните са различни и имотите, които са били предмет на исковете с основание чл. 108 от ЗС също са различни, поради което законосъобразно е преценено, че горепосочените съдебни решения не са относими към споровете за имоти № 995 и № 996. В касационната жалба на Капка Тодорова Иванова се заявява, че Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов притежават само 210 кв. м от разликата от 250 кв. м, а останалата площ е на други стари собственици, но това твърдение е голословно и не е подкрепено с доказателства. Касаторката възразява и срещу приетата тройна съдебно-техническа експертиза и твърди, че тя е изготвена от лица без лиценз за дейности по кадастъра по чл. 16 от ЗКИР. Това оплакване също е неоснователно, доколкото в специалния приложим закон - ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение не е регламентирано изискване за притежаване от вещите лица на лиценз по чл. 16 от ЗКИР и цитирания от касационната жалбоподателка закон е неприложим към настоящия правен спор. Във втората касационна жалба на Ивелина Христова Иванова и София Маркова Колева, подадена чрез упълномощен адв. Желев, е изложено твърдение, че в приключилите граждански производства е приета СТЕ, с която са оборени собственическите права на Еленка Иванова Минков, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов. Така развитото възражение следва да се отхвърли по посочените по-горе съображения - касаторите Ивелина Христова Иванова и София Маркова Колева са извън субективните и обективните предели на влезлите в сила решения по гр. д. № 9300/2007 г. и гр. д. № 9317/2007 г., постановени от Варненския районен съд. Изслушаната СТЕ по тези граждански дела не може да бъде ползвана и противопоставена в настоящия процес и с нея не се опровергават приетите експертизи по адм. д. № 2085/2008 г. Според касаторите Ивелина Христова Иванова и София Маркова Колева в новообразуваните имоти попада част от държавна гора. Това оплакване също са неоснователно, доколкото в регистъра към ПНИ за процесните имоти не е отразен като собственик държавата, съответно горско стопанство или лесничейство, които да стопанисват държавна гора. Освен това касаторите не разполагат с процесуалната възможност да претендират и защитават чужди права, поради което е недопустимо да се позовават на правата на държавата. Касаторите излагат твърдение, че в частите от имоти № 995 и 996, които се отделят за образуване на имоти в полза на бившите собственици, се намират водопроводни и ел. захранващи мрежи и трайни насаждения. Възражението е неоснователно, защото посочените съоръжения и насаждения имат характер на подобрения, които са предмет на надлежно обезщетение по реда на § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и определяне на оценка от кмета на съответната община. Неоснователна е и третата касационна жалба, подадена от Иван Александров Комитов срещу обжалваното решение в частта, с която е уважена жалбата относно НИ № 997. Основното твърдение на този касатор е, че съдебното решение не е съобразено с целта на закона, която е правилното устройство на територията. На първо място следва да се има предвид факта, че несъобразяване с целта на закона не е касационно основание, предвидено от законодателя в текста на чл. 209 от АПК. Въпреки това за пълнота на изложението възражението на касатора следва да бъде обсъдено - оплакването му е, че са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Варненският административен съд правилно е счел, че в закона не е предвидена забрана за ограничаване на имота до законоустановените 600 кв. м, ако част от съоръженията в него остават извън границите му. Невъзможността за обособяване на имот в полза на старите собственици е закрепена в разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и то е само в хипотезата, когато разликата между действително ползвания и нормативно определената площ от 600 кв. м е по-малка от 250 кв. м, което в конкретния случай не е налице. От значение е и обстоятелството, че цитираният чл. 108 от ЗУТ регламентира изискванията относно предвижданията при изработване на подробни устройствени планове, а в случая предмет на проверка е законосъобразността на одобрения план на новообразуваните имоти, а не неговата целесъобразност. Настоящият съдебен състав счита, че четвъртата касационна жалба, подадена от Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов против горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата им от първоинстанционния съд, също е неоснователна. Тези касатори излагат доводи, че от приетите по делото съдебно-технически експертизи е видно наличие на техническа възможност за обособяване на разликите от имотите на ползвателите над 600 кв. м до пълната площ, която владеят, за да могат тези разлики при спазване на разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да бъдат възстановени на наследниците на Иван Ганев, по отношение на имоти № 993, 994, 999 и 1000. Варненският административен съд правилно се е съобразил с влезлите в сила съдебни решения на Варненския районен съд по гр. д. № 9300/2007 г. и гр. д. № 9317/2007 г., с които са отхвърлени исковете на Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов, предявени с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ползвателите с преобразувано право на ползване в право на собственост относно имоти № 994 и 999. Посочените съдебни решения са задължителни за всички съдилища, включително и административните, по силата на чл. 287 от ГПК. В хода на касационното производство, в което са допустими писмени доказателства, е представено и решение № 257 от 20.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1369/2010 г., с което Върховният касационен съд се е произнесъл по отношение на имот № 993 и е оставил в сила решение по гр. д. № 614/2009 г. на Окръжен съд - Варна, с което е оставено в сила решението, постановено по гр. д. № 9333/2007 г. от Районен съд - Варна за отхвърляне на предявения от Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов против Бисер Димитров Стоянов иск за предаване владението върху реална част с площ 975 кв. м от ПИ № 933 по КП на м. "Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски ред", целият с площ 984 кв. м. Касаторите развиват тезата, че посочените съдебни решения по гражданските дела не са били постановени към момента на издаване на оспорената заповед на областния управител на област Варна. Съдът в решаващият състав не възприема това становище, защото процесната заповед и атакувания ПНИ не са влезли в сила и те задължително следва да съответстват точно на установените собственически права по реда на общия исков процес. Ако не се съобразят посочените по- горе решения по гражданските дела, те ще съставляват основания за изменение на ПНИ по смисъла на § 4к, ал. 8, т. 1, предложение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, което ще предизвика излишно нова процедура и ще натовари всички страни с нови разноски при наличие на влезли в сила решения по материалноправни спорове. Относно имоти № 993 и 1000 първоинстанционният съд правилно е приел, че след като от тях не може да се отдели площ не по-малко от 250 кв. м и да не се пречи на достъпа до другите имоти, то искането на жалбоподателите, предвид нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е без правно основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето на всички касационни жалби. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касаторите Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов следва да заплатят на заинтересованата страна, за която актът е благоприятен - Бисер Димитров Стоянов, направените по делото разноски в размер на 500 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Разноските са своевременно претендирани, представен е списък за тях и не са оспорени по размер по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение