Решение № 16735 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2013 г.

Решение № 16735 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура София срещу решение № 379 от 09.04.2013 г. по адм. д. № 253/2013 г. на Административен съд София област, с което е отменен изричен отказ № 1385 от 25.02.2013 на началника на РУ Полиция Сливница, с което е отказано издаване на разрешение за придобиване на ловно гладкоцевно оръжие от Антон Тодоров Асенов и преписката е върната на административния орган с указания по приложението на закона. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, тъй като на административния орган е предоставена дискреция за извърши преценка, която в конкретния случай е извършена правилно. Процесуалният представител на началника на РУ Полиция Сливница счита, че протестът е основателен. Процесуалният представител на Антон Тодоров Асенов, счита, че протеста следва да се остави без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че протестът е допустим, но неоснователен. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира протестът за процесуално допустим, подаден от страна взела участие в съдебното производство, в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок за обжалване. Съобщението за решението е получено на 09.04.2013 г., протестът е подаден на 16.04.2013 г. Прокурорът е взел участие като страна в съдебното производство пред административния съд, поради което има право да подаде протест, с оглед разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и ал. 2 АПК Разгледан по същество протестът е неоснователен. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че спрямо заявителя не е налице пречката по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешение, тъй като е настъпила реабилитация, осъждането е заличено и последиците от него са отменени. Позовал се е на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 НК, съгласно която реабилитацията настъпва по право когато лицето е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер. Изложени са мотиви, че съгласно приложената справка за съдимост на РС Сливница, осъдителната присъда по нохд № 663/2003 г. е влязла в сила на 21.11.2003 г. и до 15.06.2012 г., датата на подаване на искането за издаване на разрешение за придобиване на гладкоцевно ловно оръжие няма други досъдебни производства или влезли в сила присъди, поради което са изпълнени условията по чл. 86, ал. 1 НК и лицето е реабилитирано по право. Приложена е разпоредбата на чл. 85, ал. 1 НК, тъй като в специалния закон липсва правна уредба, изключваща общото правило и към датата на издаването на заповедта 25.02.2013 г. последиците на осъждането са заличени и лицето се счита за неосъждано. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ изчерпателно са посочени изискванията, които следва да са налице, за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които е изискването лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него да не е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Доводът в подаденият протест, че условието на закона за осъждане на лицето за престъпление от общ характер при нормата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ не следва да се тълкува разширително, е неоснователен. Съгласно изричната разпоредба на чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В специалния закон ЗОБВВПИ липсва изключваща от общото правило уредба, поради което реабилитацията на Асенов, го приравнява на неосъждано лице. Към датата на издаване на заповедта - 25.02.2013 г., последиците от осъждането са заличени и лицето се счита неосъждано. Ето защо, правилно е прието в протестираното решение, че спрямо жалбоподателя не е налице забраната по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ и отказът на компетентния административен орган е незаконосъобразен. В оспорения пред съда административен акт е посочено, че при извършена справка в "ИИС" на МВР е установено, че лицето има регистрация за криминална проява в РУП Сливница за деяние по чл. 325, ал. 1 НК - хулиганство. Действително няма данни откога е посочената регистрация, не е посочено, че след осъждането е регистрирана нова проява, поради което следва да се приеме, че регистрацията не е заличена след осъждането. Доколкото в отказа за издаване на искания административен акт не са изложени други съображения относно липсата или наличието на основания, явяващи се пречка за издаването на искания акт с положително съдържание, правилно преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането на лицето, при което административният орган следва да прецени дали са налице всички останали законови предпоставки за издаването му. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният администативен съд, Седмо отделение