Решение № 7834 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2015 г.

Решение № 7834 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. П. И. от гр. С. и В. И. К. от гр. Б. срещу решение № 396 от 23.03.2015 г. по адм. д. № 414/2014 г. на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателите срещу Заповед № 552 от 20.05.2013 г. на Кмета на община Б. в частта й по т. 2, с която е одобрен подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП - ПЗ) за новообразуван УПИ XVI, кв. 2, имот идентификатор № 04279.613.362 по кадастралната карта (КК) на гр. Б. за ново средно застрояване (М+2; 5 ет.) за офиси и магазини, свързано със застрояването в УПИ XI, кв. 2, имот идентификатор № 04279.613.365 и свързано с проход с одобрено застрояване от един етаж в УПИ V, кв. 2, имот идентификатор № 04279.613.361 и с което жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателите твърдят, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди допуснати съществени нарушения, а именно, че при постановяване на новото решение АС - Б. не се е съобразил с указанията, дадени в решение на ВАС по адм. д. № 2746/2014 г., с което делото е върнато за ново разглеждане. Твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие с фактическите установявания по делото за наличието на намалени отстояния и нарушение на разпоредбите за ослънчаване на собствената им сграда. Твърдят и противоречие с материалния закон на извода, че не е необходимо тяхното съгласие за изменение на ПУП, съответно за наличието на основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ за изменение на същия. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на кмета на община Б. в оспорената й част по т. 2. Претендират разноски за всички инстанции. О. К. на О. Б., чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателите в случай, че е по високо от минимално предвиденото по наредбата. О. Л. Х. Б. с представено писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни - адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящите касатори срещу заповед № 552 от 20.05.2013 г. на кмета на О. Б., в частта по т. 2, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП - ПЗ на УПИ XVI - 362 в кв. 2 по плана на Б., образуван след изменение на РП по т. 1 от заповедта с изменение на регулацията на УПИ I и образуване на нов УПИ XVI - 362. По т. 2 от заповедта е одобрен подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП - ПЗ) за новообразувания УПИ XVI, кв. 2, имот идентификатор № 04279.613.362 по кадастралната карта (КК) на гр. Б. за ново средно застрояване (М+2; 5 ет.) за офиси и магазини, свързано със застрояването в УПИ XI, кв. 2, имот идентификатор № 04279.613.365 и свързано с проход с одобрено застрояване от един етаж в УПИ V, кв. 2, имот идентификатор № 04279.613.361, в който последен имот идентификатор жалбоподателите имат ограничено вещно право. За да постанови оспореното решение АС - гр. Б. е приел, че е спазена процедурата по издаване на заповедта, компетентността на органа, издал акта и липсва нарушение досежно законово предвидените отстоянията към сградата в УПИ V - 361 във връзка с предвидената етажност и плътност на застрояване в УПИ XVI -362, като е прието, че не са допуснати нарушения на чл. 31 и чл. 35 от ЗУТ, тъй като независимо, че графично измерено отстоянието от сградата в УПИ V до новопредвидената сграда е по - малко от 10м., но близко до изискуемото, линиите на застрояване са препоръчителни, изчертани с пунктир и точните отстояния ще се определят с изработването на РУП, който е задължителен. Приел е и че с оглед посоченото правно основание на заповедта чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ са били налице законовите предпоставки за одобрение на плана, тъй като в този случай не е следвало да се иска съгласието на жалбоподателите. Приел е, че това е така, тъй като ниското тяло, отразено в имота на жалбоподателите по оспорената заповед, не е предмет на изменението, тъй като същото е предвидено по плана одобрен още през 1994 г. Приел е, че чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ дава право на собственика/носителя на ограничени вещни права на съседен имот, когато е предвидено свързано застрояване, да оспори административния акт, но разпоредбата не предвижда изискването за предварително съгласие за издаването му като условие за законосъобразност на акта. Решение е неправилно. Неправилен е изводът на АС - гр. Б., че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да достигне до извода за законосъобразност на заповедта АС - гр. Б. е приел, че липсва нарушение досежно законово предвидените отстоянията към сградата в УПИ V - 361 във връзка с предвидената етажност и плътност на застрояване в УПИ XVI - 362 (новосъздаден), като е прието, че не са допуснати нарушения на чл. 31 и чл. 35 от ЗУТ, тъй като независимо, че графично измерено отстоянието от сградата в УПИ V до новопредвидената сграда е по - малко от 10м., но близко до изискуемото, линиите на застрояване са препоръчителни, изчертани с пунктир и точните отстояния ще се определят с изработването на РУП. Този извод е в противоречие със закона. На първо място, видно от цитираното и съдът е приел, че е налице намалено отстояние, извън законовите норми, но същото било близко до предвиденото по закон. Дори минималното разминаване между предвидените в закона норми за отстояния, особено в случаите на предвидени намалени такива, навежда на липса на условия за одобряване на плана. От изложеното следва, че в оспорената й част заповедта по т. 2, с която е одобрено застрояване, е издадена в противоречие с чл. 31 и 35 от ЗУТ - ако се приеме, че е установимо отстоянието от съседната сграда в УПИ V чрез графично измерване по приложения чертеж. Т. е. ако се приеме, че отстоянията се определят по графичната част на заповедта при липса на посочено на чертежа отстояния, което е задължителен елемент - заповедта е незаконосъобразна, тъй като се установява, че са допуснати нарушения на нормите за отстояния дори корекцията за допустими намалени отстояния, както и са нарушени нормите за отстояния с оглед ослънчаване на имотите. Следва да се посочи и че е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като в оспорената заповед в оспорената й част не са посочени отстоянията, които следва да бъдат спазени и са такива, минимални по закон. Незаконосъобразен е и изводът в тази връзка на съда, че заповедта отговаря на законовите изисквания, тъй като отстоянията и котировките на височината на сградата ще бъдат дадени с РУП. Посочване на минималните отстояния и котировки е задължителен елемент от ПУП, а РУП не е задължителен и се изготвя само в изрично предвидени в закона случай. При липса на посочени параметри на плана от гледна точка на отстояния и съдът е препятстван да съобрази законосъобразността на предвиденото строителство, което пък представлява нарушение на административно производствените правила от категорията на съществените. Във връзка с гореизложеното оспорената заповед като противоречаща на закона е следвало да бъде отменена. Като е достигнал до обратен извод АС - Б. е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Във връзка с изложеното решението на АС - гр. Б. като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя Заповед № 552 от 20.05.2013 г. на Кмета на община Б.. Предвид изхода на спора е основателно искането на жалбоподателите за присъждане на разноски за всички инстанции. Искането на ответника Кмета на община Б. за присъждане на разноски е неоснователна, а направеното възражение за прекомерност на договорените в полза на процесуалния представител на жалбоподателите адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като за предходните инстанции договореното възнаграждение е 300 лв. под минималното, предвидено в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за настоящата инстанция е договорено възнаграждение в размер на 600 лв. в рамките на минималното възнаграждение за представителство по ЗУТ, предвидено в Наредба № 1 от 2004 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,