Решение № 3603 от 4.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет срещу решение 6377/01.11.2022 г. по адм. дело 4439/2022 г. на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на разпоредбите на чл. 3а и чл. 3б от Наредбата за обществения ред на територията на Столична община, приети с решение 45 на Столичния общински съвет, обективирано в протокол 46 от заседание, проведено на 27.01.2022 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли, решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Ответникът - Национална асоциация на вносителите и търговците на пиротехнически изделия, в писмен отговор и открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски Ответникът - Енигма ЕООД, в писмен отговор и открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол са били разпоредбите на чл. 3а и чл. 3б от Наредбата за обществения ред на територията на Столична община, приети с решение 45 на Столичния общински съвет, обективирано в протокол 46 от заседание, проведено на 27.01.2022 г., които регламентират на подзаконово ниво режима на използване на открито на пиротехнически изделия фойерверки от категория F2 и F3 на територията на Столична община. С обжалваното решение е прогласена нищожността на атакуваните разпоредби от Наредбата за обществения ред на територията на Столична община. За да постанови атакувания съдебен акт, решаващият съд е съобразил нормите регламентиращи законодателната дейност на общинския съвет, а именно чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Съдът е обсъдил, че съгласно чл.8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. А разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т.23 от ЗМСМА овластява общинските съвети да решават въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, следователно материалноправната компетентност на общинския съвет е ограничена само до обществените отношения, които не са регулирани със закон и които са от местно значение. Съдът е обърнал внимание на наличието на подробна регламентация в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), относно фойерверките тип F2 и F3, както и относно режима на пиротехническите средства, правомощията за издаване на разрешителни за употреба, контрола и налагането на санкции. С оглед горното съдът е намерил, че разписаните норми излизат извън обхвата на законовата делегация, което води до липса на материалноправна компетентност. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Макар да е цитирал нормата на чл. 8 ЗНА, административният съд е направил нелогични и несъответстващи на нейния смисъл разсъждения. Разпоредбата ясно посочва, че наличието на уредба на законово ниво не е пречка за създаването на норми на подзаконово ниво в същата област на обществените отношения. Проверката на оспорения пред съда административен подзаконов нормативен акт следва да се извършва на всички основания по чл.146 АПК, като не се ограничава единствено от съждения за съществуването на най-тежкия порок - нищожност, поради липса на материална компетентност. Общинският съвет може да приема разпоредби с нормативен характер, които имат за цел да регулират обществените отношения по опазване и обезпечаване на обществения ред на територията на съответната община. Оспорените разпоредби са предвидени именно в Наредбата за обществения ред на територията на Столична община. От това следва, че с оспорените разпоредби, общинският съвет не е излязъл извън правомощието си да предвиди правила, които имат за цел защита на обществения ред на територията на общината и спокойствието на населението й. Следователно, целта на оспорените разпоредби е да гарантира защитата на обществения ред на територията на Столична община и спокойствието на населението й, извън уредбата и случаите предвидени със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Предвид изложеното налага се изводът, че оспорените разпоредби са приети от компетентен орган. Преценката, че оспорената част от наредбата е нищожна, е аргументирана с норми, които носят друго значение. Предписанието на чл. 8 ЗНА налага извод, че правомощието на общинския съвет да създава правни норми не произтича само от специален закон, както е счел първоинстанционният съд. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и разяснението, дадено в Тълкувателно решение 4/06.06.2008 г. на ВАС, че нарушение на обществения ред ще бъде налице когато се засягат обществени отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите. Съгласно чл. 168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. В нарушение на задължението си административният съд не е извършил проверка на законосъобразността на акта на всички основания. Не са изложени мотиви за материална незаконосъобразност на оспорените разпоредби. Първоинстанционният съд е констатирал единствено липсата на материалноправна компетентност и е обявил нищожността на оспорените разпоредби. Съдът е следвало да анализира по какъв начин чл. 3а и чл. 3б от наредбата уреждат въпросите за пиротехническите средства, които са от местно значение, и противоречат ли създадените правила на нормите от по-висок ранг в от гледна точка на материална законосъобразност, а не единствено в хипотезата на нищожност, с мотиви за липса на законова делегация. С оглед допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, произнасяне в частта на разноски сторени пред настоящата инстанция, дължи съдът при новото произнасяне. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение