Решение № 4568 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15598/2008 г.

Решение № 4568 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15598/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Николай Ненков Иванов от гр. Монтана, против решението на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 457/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 1713/3.07.2008 г. на Кмета на Община Монтана. Касаторът заявява, че не е доволен от горецитираното решение и счита, че са налице отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК - решението противоречи на материалния закон, при постановяването му са допуснати процесуални нарушения, същото е и необосновано. Единственото съображение, с което съдът е ангажирал правния си извод за неоснователност на жалбата му е отричане на доказателствената стойност на обуславяща материалното му право по параграф 4б от ЗСПЗЗ на удостоверение № 3139/1.07.1992 г. на Община Монтана. Твърди, че имота, предмет на процеса е получил като ползвател на основание нормативен акт на основание Решение на ИК на Общинския съвет Монтана и документиран със съответно удостоверение. В открито съдебно заседание пред ВАС жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си заедно с представеното с допълнителна молба (истинско според него) Удостоверение № 1728/21.ХII.1982 г. и моли да бъде уважена. Представя и писмена защита. Ответникът - Кмета на Община Монтана не взема отношение по жалбата. Заинтересованите страни - Димитър Георгиев Попмаринов, Диана Димитрова Попмаринова и Надя Младенова Георгиева също не заявяват становища. По делото е постъпило Възражение от Зоя Ангелова Кузманова против касационната жалба на Николай Ненков Иванов, но такова лице не е било страна в производството пред Административен съд - Монтана и не може да участва в настоящото касационно производство, поради което възражението и приложените към него доказателства не следва да се коментират. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. От допълнително представеното от касатора удостоверение (№ 1728/21.12.1982 г. на ИК на ОНС Монтана) е видно, че същият се легитимира като ползвател на земеделска земя, което право му е било предоставено въз основа на визираните актове в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно - ПМС № 1/7.01.1981 г. и съответното решение на ИК на ОбНС. Следователно, за същия са налице предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост върху предоставената му за ползване земеделска земя. При постановяване на оспореното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необосновани правни изводи с последица неправилно приложение на материалния закон. За изясняване на релевантните за предмета на делото факти и с оглед служебното начало по чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя или да прояви инициатива и сам да назначи СТЕ на основание чл. 171, ал. 2 АПК. Използването на това доказателствено средство е било необходимо както за извършването на документална проверка на общинските архиви, а така също и предвид посочената в съдебното решение констатация за наличие на съществени процесуални нарушения по издаване на оспорената заповед, касаещи действията на комисията, изготвила протокола в разрез с изискванията на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Жалбата следва да се уважи, а оспореното решение се отмени като незаконосъобразно и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение от 6.10.2008 г. по адм. дело № 457/2008 г., Административен съд - Монтана, I състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5 от АПК, отхвърля жалбата на Николай Ненков Иванов от гр. Монтана, ул. "Отец Паисий" № 10, с която е оспорена Заповед № 1713/3.07.2008 г. на Кмета на Община Монтана, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че жалбоподателят не е представил, както изисква разпоредбата на § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ годен документ, който да удостовери, че му е предоставено право на ползване по реда на актовете, изброени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, която липса води до непълнота на елементите от фактическия състав, даващ право на придобиване на собствеността върху имот, в случая по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел е, че представеното по делото удостоверение на лист 18 (което всъщност е Удостоверение № 3139/1.VII. 92 г.), няма характер на удостоверителен документ, защото е издадено след влизане на закона (ЗСПЗЗ) в сила, с който се прекратяват правата на ползвателите, а освен това е от ненадлежен орган и същото не удостоверява релевантните по делото обстоятелства. Не се доказа и наличие на валидна делегация за извършване на удостоверяването, а е видно, че документа не е подписан от физическото лице, заемащо длъжността Кмет на общината. Наведените в жалбата твърдения и доводи, касаещи факти и обстоятелства, свързани с владението и ползването на процесния имот, съдът е приел, че са извън кръга на тези, релевантни към предмета на делото и че нямат отношение към административната процедура по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е съобразено с константната съдебна практика, че първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Тъй като в ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. В конкретния случай и Кмета на Община Монтана и Административен съд - Монтана са се позовали на Удостоверение № 3139 от 1.VII.1992 г., което безспорно е издадено след влизане в сила на реституционния закон - ЗСПЗЗ и по-конкретно след приемането на новия текст на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. в "в, бр. 28 от 3 април 1992 година, поради което от него не могат да се черпят права. Освен това то е подписано вместо от кмета на общината, със запетая от неизвестно лице и няма данни за делегиране на правомощия или за заместване на титуляра поради отсъствие за определен период от време, което е допустимо, но не е доказано. Отделно от това, по адм. дело № 457/2008 г. се намират два екземпляра от това удостоверение с различно съдържание: на лист 6, в което е отразено, че на Николай Ненков Иванов е предоставено право на ползване върху празно място от 1000 кв. метра в землището на Михайловград, местност "Парта" и на лист 18 - с предоставено право на ползване върху 500 кв. метра в местността "Парта". В касационното производство, в което е допустимо приемането на писмени доказателства, жалбоподателят представя друго Удостоверение с № 1728 от 21.ХII.1982 година, за предоставяне право на ползване върху лозе и празно място в размер на 1.000 кв. м в местността северно от "Парта". Това удостоверение е перфектен от външна страна документ, но не е достатъчно за признаване на права направо от настоящата инстанция. Необходимо е напълно да бъде изяснена фактическата обстановка и да се съберат допълнителни доказателства, вкл. и гласни, чрез изслушване на вещо лице за установяване какво точно е било предоставено на жалбоподателя, в коя местност, с каква площ, на какво основание, в коя хипотеза попада случая по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - лозе, овощна градина или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място. Едва след напълно изясняване на спора от фактическа страна следва да се направи правния извод, дали жалбоподателя като заявител в административното производство с подадена в срок молба за оценка, има право на придобиване на собствеността върху имота. Постановеното съдебно решение ще трябва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на същия съд, който следва да изпълни задължението си по чл. 154, ал. 1 и чл. 162, ал. 2 от АПК и да конституира като заинтересовани страни в процеса освен наследниците на Методи Тасков Кръстев - Димитър Георгиев Попмаринов, Диана Димитрова Попмаринова и Надя Младенова Георгиева, още и наследниците на Мария Генчева Георгиева, които също са адресати на издадената от Кмета на Община Монтана заповед № 1713/3.07.2008 година, с която е отказано на ползвателя Николай Ненков Иванов правото да придобие собствеността върху 500 (а не 1000) кв. метра имот в местността "Парта", землище Монтана. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,