Решение № 8277 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15024/2010 г.

Решение № 8277 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15024/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Ерай Вели Хайрула от село Богатино, община Ардино, област Кърджали, подадена чрез упълномощения адв. Димитър Христов Чакъров, против решение № 104 от 20.10.2010 г., постановено по административно дело № 110 по описа за 2010 г. на Административния съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № ТЗ-1 от 27.07.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали.

Оплакванията са за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кърджали, не ангажира становище по касационната жалба.

Ответникът "Титан - Строй" ЕООД - гр. Кърджали, също не изразява становище.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Кърджали, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Ерай Вели Хайрула решение № ТЗ-1 от 27.07.2009 г. на директора на РУСО - Кърджали, с което е отменено разпореждане № 12 от 08.06.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. С последното въз основа на констатациите от извършеното разследване на комисията, назначена от директора на РУСО - Кърджали, обективирала резултатите в протокол № 49 от 16.05.2009 г., е била приета за трудова злополуката, станала на 29.04.2008 г. с Ерай Вели Хайрула при извършване на действия и проби на турбозолна машина на строителен обект, намиращ се в УПИ IV-968, 895, кв. 20, м. "Витоша ВЕЦ Симеоново" по плана на гр. София.

В последвалото оспорване от осигурителя "Титан - Строй" ЕООД по административен ред постановеният акт е бил отменен. Мотивите на директора на РУСО - Кърджали, за неприемане като трудова злополука на травматичното увреждане, причинено на настоящия касатор на 29.04.2008 г., са били, че наличието на увреждане на здравословното състояние не би могло да се приеме за трудова злополука, тъй като увреждането е следвало да стане през време на работа, а от събраните доказателства се установявало, че към датата на злополуката Ерай Хайрула се е водел в самоотлъчка.

Обжалваното решение на Кърджалийския административен съд е постановено при повторно разглеждане на делото след отмяната от Върховния административен съд на първоначалното решение № 112 от 1.12.2009 г. по административно дело № 135 от 2009 г. и връщането му на първоинстанционния съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК поради неизяснена изцяло фактическа обстановка и непълни мотиви. При новото разглеждане на делото са изпълнени задължителните указания на Върховния административен съд - шесто отделение, дадени с касационното решение № 7916 от 14.06.2010 г. по административно дело № 1153 от 2010 г.

Решението на Административния съд - Кърджали - предмет на настоящото производство, с което е отхвърлено оспорването на решение № ТЗ-1 от 27.07.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 55, ал. 1 от КСО. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че липсва функционална връзка на злополуката с извършваната работа, т. е., че тя не е настъпила по време и във връзка или по повод на извършваната работа.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки:

1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

От многобройните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за безспорно установено, че първите три признака са налице - касаторът е претърпял внезапно увреждане на здравето на 29.04.2008 г. около 16,00 ч. на строителен обект, намиращ се в гр. София, УПИ IV-968, 895, кв. 20, м. "Витоша ВЕЦ Симеоново", с възложител "Юнайтед менажерс интернейшънъл" ООД; резултатът от увреждането е неработоспособност; налице е и причинна връзка между увреждането и настъпилия неблагоприятен резултат. Съществото на съдебния спор е дали е налице четвъртият признак, който има решаващо значение за определянето на злополуката като трудова - увреждането да е във връзка с изпълнението на работа по трудово правоотношение.

Видно от приложения трудов договор № 9 от 26.03.2008 г., пострадалият е бил назначен на основание чл. 70, ал. 1 от КТ (срок на изпитване 6 месеца) на длъжност "зидаро-мазач" в "Титан - Строй" ЕООД - гр. Кърджали, на непълно работно време - 4-часов работен ден. Договорът е прекратен със заповед № 10 от 7.05.2008 г. на управителя на дружеството, считано от 7.05.2008 г. За сключването и прекратяването на трудовия договор работодателят е подал уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ в ТД на НАП от 26.03.2008 г. и от 7.05.2008 г.

От фактическа страна е установено, че злополуката е станала на 29.04.2008 г. при работа с турбозолна машина, вследствие на която при внезапно изваждане на маркуча, свързващ пистолета с машината, разтвор от гипсова мазилка попада в очите на Ерай Вели Хайрула и му причинява химично изгаряне на двете очи. По делото са представени от дружеството осигурител протоколи за неявяване на работа, в които е констатирано, че на датата на злополуката - 29.04.2008 г., и на 30.04.2008 г. две лица, сред които и касаторът, не са се явили на работа, поради което отсъствието му е оформено като самоотлъчка.

В доказателствения материал по делото (лист 102) се съдържа болничен лист (БЛ) № 2804284, издаден от УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД, гр. София, за периода на временна неработоспособност на Ерай Вели Хайрула от 29.04.2008 г. до 16.06.2008 г., който БЛ се явява първичен, отнасящ се за деня на увреждането. Този болничен лист е с код за причина 04 - трудова злополука, издаден на 17.05.2008 г. от УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" ЕАД, гр. София. Наличието на болничен лист от дата 29.04.2008 г. доказва, че пострадалият не е бил в самоотлъчка, както неправилно твърди работодателят. Видно от показанията на Ерай Хайрула, същият е предал този болничен лист лично на управителката на "Титан-Строй" ЕООД, но дружеството не го е регистрирало в РУСО - Кърджали, тъй като в него е посочена причината за заболяването - трудова злополука. От данните по делото е видно, че при осигурителя са отразени следващите БЛ, явяващи се продължение на първичния. Това обстоятелство е установено при извършената от контролните органи на НОИ по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО проверка по спазване на нормативните актове по осигуряването за трудова злополука и професионална болест на "Титан - Строй" ЕООД и е отразено в точка 7 на констативния протокол вх. № 3 от 15.01.2009 г. (л. 73 и 74 на делото). В същата е посочено, че в регистъра, воден от осигурителя за представените болнични листове, за Ерай Хайрула са отразени следните БЛ:

1. БЛ № 1660510 - първичен, за периода от 16.06 до 17.07.2008 г., издаден на 16.06.2008 г. Не е отразена дата на представянето му от лицето при осигурителя. Последният го е представил в РУСО - Кърджали, на 6.08.2008 г. и е изплатен.

1. БЛ № 1669044 - продължение, за периода от 17.07 до 16.08.2008 г. Също липсва дата на представянето му от лицето при осигурителя, издаден е на 23.07.2008 г. Последният го е представил в РУСО - Кърджали, на 6.08.2008 г. и е изплатен.

1. БЛ № 1669048 - продължение, за периода от 16.08 до 15.09.2008 г., издаден на 27.08.2008 г. Отразената дата на представяне от лицето при осигурителя е на 17.09.2008 г. Последният го е представил в РУСО - Кърджали, на 11.11.2008 г. и е изплатен частично за август за 10 работни дни (до 75 дни след прекратяване на трудовия договор).

1. БЛ № 1669049 - продължение, за периода от 15.09 до 15.10.2008 г. Посочената дата на представяне на болничния лист от лицето при осигурителя е 17.09.2008 г. Последният го е представил в РУСО - Кърджали, на 11.11.2008 г. и по него няма плащане.

Във ведомостите на "Титан - Строй" ЕООД за трудови възнаграждения са отразени осигурителен доход и отработени дни по месец, както следва: за м. март 2008 г. - 3 отработени дни с осигурителен доход 31,50 лв.; м. април 2008 г. - 19 отработени дни с осигурителен доход 190,00 лв. и 2 дни самоотлъчка с доход 0,00 и за месец май 2008 г. - 0 отработени дни и 0,00 лв. осигурителен доход.

От изисканата от ТД на НАП - Пловдив - офис Кърджали, справка и от повторно изисканата такава в текстови вид (л. 29 по първоинстанционното дело) съдът е установил, че осигуряването на жалбоподателя е било до 28.04.2008 г. В писмените обяснения на управителя на дружеството се посочва, че поради неявяване на работа е наредил на счетоводителя трудовият договор на Ерай Хайрула да бъде прекратен, което е извършено със заповед № 10 от 7.05.2008 г. Поддържаното от осигурителя становище, че в разглеждания случай пострадалият работник не само не е бил командирован от работодателя си на датата, на която е станала злополуката, но дори е бил в самоотлъчка на 29 и 30.04.2008 г., влиза в противоречие с доказателствата по делото. От устните показания на разпитани свидетели очевидци и от писмените им обяснения става ясно, че същите лица са работили на въпросния обект в гр. София пет-шест дни преди датата на злополуката - 29.04.2008 г. Установено е, че изпратените от осигурителя работници на обекта в гр. София са пътували на 23.04,2008 г. и са работили на този обект пет дни преди настъпването на събитието, като за тези дни до датата на злополуката им е начислено и изплатено трудово възнаграждение, а осигурителните вноски на Ерай Хайрула са били внесени от "Титан - Строй" ЕООД до 28.04.2008 г. От това следва логичният извод, че макар командироването да не е било оформено документално, Ерай Хайрула и другите работници действително са били изпратени от работодателя си на процесния обект в резултат на проведените преговори с фирмата възложител "Юнайтед менажерс интернейшънъл" ООД и пет дни са работили на този обект. В този смисъл не се подкрепя от доказателствата по делото и не се възприема за основателно твърдението на дружеството, че в деня на злополуката работниците, сред които и пострадалият, самоволно след работно време са навлезли в обекта.

С протокол № 49 от 16.05.2009 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 29.04.2008 г. (л. 69-71 на делото), комисията е констатирала, че злополуката е настъпила по време на работа по описания начин на 29.04.2008 г. Независимо от това, че злополуката не е станала на обект на "Титан - Строй" ЕООД, всъщност увреждането е настъпило на обект, с който фирмата - работодател на пострадалия, е в договорни отношения, и извършваната от него работа е била в интерес на "Титан - Строй" ЕООД. Това се установява и от показанията на свидетелите - тримата еднакво и правдоподобно обясняват, че са работили на строителния обект - многоетажна жилищна кооперация - на "Титан - Строй" ЕООД в гр. Кърджали, на пазара, където са нанасяли бяла мазилка със същата машина в продължение на един месец, и при изпълнение на устна заповед от управителката на фирмата са били изпратени на обекта на "Юнайтед менажерс интернейшънъл" ООД в гр. София, ул. "Братя Миладинови" 3, кв. "Витоша", където е следвало да работят около десет дни, но са работили само пет дни - до злополуката с Ерай Хайрула. Тези данни са достатъчни да обусловят извода, направен от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, че злополуката е станала по време на работа, извършвана от пострадалия работник за осигурителя.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване придава задължителна доказателствена сила на констатациите, изложени в протокола за разследване на злополуката. При наличието на безспорни писмени доказателства касационната инстанция намира, че следва да се кредитират тези доказателства като ползващи се с по-голяма доказателствена стойност от обясненията на заинтересованото лице Сюзан Бюрхан Мехмед - управител на дружеството работодател.

От обстоятелството, че липсва документално оформяне на командироването, не следва друг извод. Отрицателният факт - липсата на издадена заповед за командироване, не може да служи като надлежно доказателство за твърдението, че работникът не е изпълнявал възложена работа от фирмата.

Следва да бъдат споделени възраженията в касационната жалба относно обстоятелството, че липсата на осигуряване за дните от 29.04 до 7.05.2008 г. не следва да ангажира неблагоприятни правни последици за добросъвестно осигуреното лице, още повече, че в случая е установено, че точно в тези дни пострадалият е бил на лечение заради полученото увреждане.

Съгласно чл. 4, ал. 2 КСО работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 4 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт, както и за трудова злополука и професионална болест. В случая е налице хипотезата на чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, в която осигурителят "Титан - Строй" ЕООД - гр. Кърджали, е имал задължение по закон да внася в бюджета на ДОО задължителни осигурителни вноски за трудова злополука на наетия на работа зидаро-мазач Ерай Вели Хайрула до прекратяването на трудовия договор - 7.05.2008 г. Неизпълнението на това задължение за дните от 29.04 до 7.05.2008 г. не изключва последния от кръга на осигурените лица и не може да бъде пречка за реализиране на осигурителното правоотношение при настъпилия осигурителен случай.

От изложеното в настоящите мотиви се налага изводът, че на 29.04.2008 г. на обект, на който е бил изпратен от своя работодател, с Ерай Хайрула е станала злополука, при която той е претърпял внезапно увреждане на здравето, изразяващо се в изгаряне на очите вследствие попаднала гипсова мазилка в двете очи по време на работа - едното око е 88 % поразено, а другото 20 %. Увреждането е настъпило вследствие на действия, предприети в интерес на предприятието. Следователно относно процесния случай са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 КСО и злополуката правилно е била приета от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО като трудова.

Като е направил различен извод и е отменил това разпореждане, директорът на РУСО - Кърджали, е издал незаконосъобразен административен акт, а като е отхвърлил жалбата срещу него по същите съображения, Кърджалийският административен съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което това решение следва да бъде отменено и да се постанови друго от касационния съд, с което оспореният административен акт да бъде отменен.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,