Решение № 912 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2018 г.

Решение № 912 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СНЦ "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права -МУЗИКАУТОР", чрез процесуален представител, против решение № 1828 от 21.03.2018 г. по адм. дело № 12304/2017 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу отказ за предоставяне достъп до обществена информация, обективиран в уведомление изх. № 94-00-52/4.10.2017 г. на главен секретар на Министерство на културата, по т. 1-4, 7, 8 и частично по т. 5 от подадено заявление вх. № 97-00-52/17.08.2017 г. за достъп до обществена информация. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- главен секретар на Министерство на културата, в писмено възражение чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е счел, че поисканата информация по т. 1 до т. 4 и частично по т. 5 от заявлението не е обществена и нейното предоставяне не е било дължимо по реда на ЗДОИ. Обосновал е извод, че по т. 7 от заявлението поисканата информация не може да се квалифицирана като официална или като служебна, а по т. 8 от заявлението поисканата информация не е създадена и не е съхранявана, което осъществява хипотезата на чл. 33 от ЗДОИ. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът е приел, че исканите от касатора данни по т. 1 до т. 4 и частично по т. 5 от подаденото заявление /подробно описани в първоинстанционното решение/, не попадат в легалната дефиниция на понятието "обществена информация" по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Предоставянето на информация относно: лицата/субекти –сигнализатори и инициатори за извършване на 95 бр. проверки от общо 253 бр. на министерството за 2016 г. в хотели, ресторанти и други заведения за спазване авторските права върху музика; субектите и броя правоносители, на които принадлежи музикалния репертоар при извършените 95 бр. проверки; членството на правоносителите в МУЗИКАУТОР; начина, източниците и поименен списък на субектите, въз основа на които е идентифициран репертоарът при извършените 95 бр. проверки; правните и фактически основания, с оглед на които МК не е изискало от МУЗИКАУТОР да идентифицира установения при извършените 95 бр. проверки музикален репертоар; поименна идентификация на субектите, подавали сигнали до министерство на културата/МК/ за проверки във вр. с публично изпълнение на музика, тяхната правноорганизационна форма и предмет на дейност, включително относно обектите, предмет на сигналите и района, в който тези обекти се намират, не може да формира мнение за дейността на задължения субект, а както правилно е отбелязал първоинстанционния съд цели събиране на сведения с оглед дейността и конкретния интерес на сдружението, т. е. получаване на сведения извън обхвата на ЗДОИ. С оглед съдържанието на понятието обществен живот, а именно живота на обществото като група хора, може да се приеме, че част от исканата в процесното заявление информация е свързана с живота на обществото като група хора т. е. има характер на обществена информация, но в случая предвид изложеното в заявлението за достъп и възприетото от законодателя разрешение следва заявената информация да е обвързана и да се съдържа в актове издадени във връзка с правомощията и дейността на органа, а това условие в конкретния случай не е налице. Следователно предвид легалната дефиниция на понятието обществена информация, не са налице в процесния случай двете кумулативно дадени изисквания в нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ- информацията да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Споделят се заключенията на АССГ и относно отказа по т. 7 и т. 8 от заявлението. Причините за неизвършване на проверки от МК не съставлява информация, съдържаща се в документ-акт на задължен субект по см. на ЗДОИ, а правните и фактическите основания не са обществена информация по см. на ЗДОИ/съответно не са от категориите официална или служебна информация по см. на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ/. Същевременно доколкото исканата информация в т. 8 от заявлението е обвързана с положителен отговор на задължения субект по т. 6 от заявлението, то дадения и неоспорен отрицателен такъв от органа по посочената т. 6 обосновава приложението на чл. 33 от ЗДОИ, което в процесния случай във вр. направеното искане по т. 8 е сторено от административния орган в обжалвания пред първостепенния съд акт. На следващо място не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. По процесното заявление вх. № 97-00-52/17.08.2017 г. е издаден изричен акт, засягащ правата на адресата, който акт е предмет на оспорване пред АССГ, и в който видно от съдържанието му е разгледано именно цитираното заявление по ЗДОИ, а не последващото идентично такова от касатора с изх. № 450/10.08.2017 г., независимо от отбелязването му в заглавната част на оспореното пред първата инстанция уведомление. Противно на тезата на касатора решението на АССГ е мотивирано. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт като решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след обсъждане на релевантните за спора факти, включително и доводите на страните. Не е налице и необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното, решението на АССГ като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение