Решение № 7885 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2014 г.

Решение № 7885 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново и на "Аймек Инженеринг" ЕООД, представлявано от управителя Ваид Сюлейманов, чрез адв. Галина Петрова против решение № 92 от 24.03.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм дело № 558/2013 г.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 04251200061/21.02.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 231/21.05.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. В. Търново относно отказът на правото на данъчен кредит в размер на 338 648.40 лева по фактури, издадени от "Валдо-Транс" ЕООД за данъчни периоди от м. 05 до м. 11.2007 г. и за данъчни периоди м. 01., м. 03., м. 04., м. 06 и м. 09.2008 г. и отказът на правото на данъчен кредит в размер на 191 211 лева по фактури, издадени от "НИ МА Консултинг" ЕООД за данъчни периоди м. 05 - м. 11.2007 г. и данъчни периоди м. 01, м. 03 и м. 04.2008 г., както и в частта по ЗКПО относно увеличението на финансовия резултат с разходи по фактурите, издадени от "Валдо - Транс" ЕООД и "НИ МА Консултинг" ЕООД за 2007 и 2008 г., в резултат на което на "Аймек Инженеринг" ЕООД са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 123 391 лева и корпоративен данък за 2008 г. в размер на 141 899.47 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по преценката на фактите и доказателствата, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Конкретните оплаквания се отнасят до нарушение на чл. 193 от ГПК във връзка със своевременното оспорване автентичността на актовете обр. 19. Този касационен жалбоподател, счита, че с оглед характера на данъчния процес и допустимостта само на писмени доказателства, свидетелските показания за установяване автентичността на оспорените документи са недопустими.

Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд за доказана кадрова обезпеченост на доставчиците, изводите във връзка с липсата на доказателства за вида и начина на калкулиране на фактурираните услуги и кредитирането на приетите по делото експертни заключения по назначените съдебно - икономическа и съдебно - техническа експертизи. Твърди, че заключенията на вещите лица не установяват нови факти по спора. В тази връзка уточнява, че спорът в процесния случай не е за това съществуват ли действително СМР, изграден ли е конкретният обект, за който са издадени процесните фактури, а кой е действителният извършител на услугите. Счита, че този факт е останал недоказан в процеса. Всички представени в хода на съдебното обжалване документи касаят доставките от "Аймек Инженеринг" ЕООД на възложителите, не и процесните доставки, по които дружеството е получател.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, както и в частта, в която администрацията е осъдена за разноски и спорът да се реши по същество като се отхвърли жалбата. Претендират се разноски в конкретно посочен размер за всяка инстанция поотделно.

Ответното по тази жалба дружество, чрез процесуалния си представител адв. Галина Петрова я оспорва и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, подробно изложени в представените по делото писмен отговор и писмени бележки.

"Аймек Инженеринг" ЕООД, чрез адв. Галина Петрова обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 04251200061/21.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 231/21.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново относно отказът на правото на данъчен кредит в размер на 228163.18 лева и съответните лихви по фактури издадени от "МИК 5" ЕООД за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2009 г., в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2009 г. с разходите по фактурите, издадени от "МИК 5" ЕООД и определените в резултат на това преобразуване допълнителни задължения за корпоративен данък за 2009 г. и съответните лихви, както и в частта, в която дружеството е осъдено за разноски.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на съда във връзка с непредставянето на оригинали на приемо - предавателните протоколи от прекия доставчик. Твърди се, че дружеството е представило оригиналите на тези документи, като от съда е констатирано съответствието им с приложените от доставчика преписи на същите. Поради това касаторът счита, че от факта на непредставяне на оригиналите на приемо - предавателните протоколи от доставчика, не следва изводът, направен от съда за липса на документите и за липса на реални доставки на строителни материали.

Оспорват се фактическите и правни изводи на съда по отношение заключението на СТЕ, което е констатирало влагането на процесните стоки в изграждането на обект Гранд Мол Варна. Изложени са аргументи за неправилност на решението с оглед тълкуването на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт в оспорената част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната отхвърлителна част, са изложени в представените по делото писмени бележки на процесуалния представител на дружеството - адв. Галина Петрова.

Ответникът по тази жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Елмира Ушилова я оспорва като неоснователна, по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК и чл. 218 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в предвидения от закона преклузивен срок. При разглеждането им по съществото на спора, съдът съобрази следното:

С обжалваното решение административният съд е отменил частично издаденият на "Аймек Инженеринг" ЕООД ревизионен акт по отношение на установените задължения по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните периоди на 2007 и 2008 г. както следва:

• в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 338 648.40 лева и съответните лихви, по фактури, издадени от "Валдо-Транс" ЕООД за данъчни периоди от м. 05 до м. 11.2007 г. и за данъчни периоди м. 01., м. 03., м. 04., м. 06 и м. 09.2008 г.;

• в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 191 211 лева и съответните лихви, по фактури, издадени от "НИ МА Консултинг" ЕООД за данъчни периоди м. 05 - м. 11.2007 г. и данъчни периоди м. 01, м. 03 и м. 04.2008 г.;

• в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. и 2008 г. с разходите по фактурите, издадени от "Валдо-Транс" ЕООД и "НИ МА Консултинг" ЕООД и установените в резултат на това преобразуване допълнителни задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 123 391 лева и корпоративен данък за 2008 г. в размер на 141 899.47 лева и съответните лихви върху посочените суми;

• в частта, в която е определен допълнително корпоративен данък върху суми, представляващи неотчетени приходи от лихви от предоставен паричен заем за 2008 г. - за сумата над 4410.24 лева, до посочения в ревизионния ак размер на данъка от 4771 лева, за 2009 г. - за сумата над 1735 до пълния определен в ревизионния акт размер на данъка и за 2010 г. за сумата на 185.56 лева до определения в акта размер на данъка.

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, в частта на установените по ЗДДС и ЗКПО задължения както следва:

• в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 228 163.18 лева и съответните лихви за данъчни периоди м. 07. и м. 08.2009 г. по фактури, издадени от "МИК 5" ЕООД;

• в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2009 г. с разходите по фактурите, издадени от "МИК 5" ЕООД и установените в резултат на това преобразуване задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 141 538.70 лева и съответните лихви;

• в частта по ЗКПО, в която е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството със суми, представляващи неотчетени приходи от лихви по предоставен заем и е определен корпоративен данък както следва: в размер на 2620.36 лева за 2007 г., в размер на 4410.24 лева за 2008 г., в размер на 1735 лева за 2009 г. и в размер на 18.56 лева за 2010 г. и съответните лихви върху тези суми.

С решение № 188 от 12.05.2014 г. по адм. дело № 558/2013 г., съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по отношение размера на корпоративния данък за 2009 г., резултат от преобразуването на финансовия резултат с разходите по фактурите, издадени от "МИК 5" ЕООД - който вместо 141 538.70 лева, следва да се чете в размер на 114081.50 лева и по отношение размера на корпоративния данък за 2010 г., резултат от увеличение на финансовия резулат на дружеството с неотчетени лихви по предоставен заем, за който ревизионният акт се отменя - вместо сумата от 185.56 лева да се чете 18.56 лева до определения с обжалвания РА размер. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано от страните.

От изложеното в обстоятелствената част и исканията на страните по двете касационни жалби, следва да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отменен ревизионния акт, съответно е отхвърлена жалбата на дружеството и са определени задълженията за корпоративен данък за периода 2007 - 2010 г., произтичащи от преобразуване на финансовия резултат на дружеството със суми, представляващи неотчетени приходи от лихви по предоставен заем.

Предмет на касационно обжалване в настоящото производство е решението в останалите му части, в които ревизионният акт е отменен, съответно е отхвърлена жалбата на "Аймек Инженеринг" ЕООД.

По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" град Велико Търново:

За да отмени ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Валдо - Транс" ЕООД и "НИ МА Консултинг" ЕООД, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния закон.

По доставките от "Валдо - Транс" ЕООД съдът е приел за доказано изпълнението на фактурираните СМР услуги. Този извод е мотивиран с представените при ревизията доказателства за кадрова обезпеченост на прекия доставчик - уведомления по чл. 62 от КТ, както и със заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза /СТЕ/, което според съда установява категорично, че всички видове и обем СМР по приложените актове обр. 19 съставени между ревизираното дружество и "Валдо - Транс" ЕООД, са изпълнени на място. Съдът е посочил, че експертното заключение е изготвено след проверка на документите по делото, допълнителна проверка на място и документи, предоставени от доставчика. Според съда експертът е категоричен, че е невъзможно без дейностите, изпълнени и актувани от "Валдо - Транс" ЕООД, които са предмет на спорните фактури към "Аймек Инженеринг" ЕООД, последният да изпълни целият обем работи, по договора сключен с "ТИ ДЖИ О-СРТТП" ООД за обект Марица Изток 1. Съдът е кредитирал заключението и в частта, в която е посочено, че няма дублиране на СМР, изпълнени от подизпълнителите към ревизираното дружество.

По отношение оспорване истинността на документи - протоколи и актове обр. 19 направено от директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, на основание чл. 193 ГПК, съдът е приел, че от обясненията на управителя на дружеството Ваид Сюлейманов, събрани по реда на чл. 176 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е установена автентичността на положените подписи от страна на възложителя - "Аймек Инженеринг" ЕООД,

Доводите на приходната администрация за неоткриване на прекия доставчик на адреса за кореспонденция, за липсата на доказателства по какъв начин е формирана стойността на фактурираните услуги, за последващата дерегистрация на прекия доставчик по ЗДДС, са отхвърлени като неоснователни, тъй като се отнасят до обстоятелства ирелевантни за предпоставките, при които възниква правото на данъчен кредит. По отношение разходите за извършване на спорните услуги съдът е посочил, че в хода на ревизията, доставчикът е представил доказателства. Възраженията на органите по приходите, че доставчикът не е представил отчетни регистри на сметка 501 "Каса" са отхвърлени като неоснователни. С тези мотиви съдът е приел, че ревизионният акт в тази част следва да бъде отменен.

По аналогични съображения, съдът е приел, че не са налице основания за отказ на правото на данъчен кредит по доставките на СМР услуги от "НИ МА Консултинг" ЕООД. По отношение на тези доставки съдът е установил, че касаят изпълнението на договор за същия обект Марица Изток 1, на идентични по вид работи, като тези фактурирани от "Валдо - Транс" ЕООД. От заключението на вещото лице е приел за доказано, че няма дублиране в изпълнените видове работи, а се касае за различен обем на едни и същи строително-монтажни работи /СМР/.

Решението в тази част по спора е неправилно постановено. Основателни са оплакванията в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" град В. Търново, че изводите на съда за изпълнение на спорните доставки са в противоречие с доказателствата по делото и имат за последица неправилно приложение на материалния закон.

В нарушение на чл. 193 ГПК съдът е приел, че е доказана автентичността на документите, удостоверяващи изпълнението на фактурираните услуги по доставка, изграждане и монтаж на ОВИ и противопожарни системи, монтаж на кабели и въздухопроводи, а именно протоколи и актове обр. 19, съставени между преките доставчици "Валдо - Транс" ЕООД, "НИ МА Консултинг" ЕООД и ревизираното дружество. В мотивите на решението съдът е приел за доказана автентичността на подписа на възложителя от събраните по реда на чл. 176 ГПК обяснения на управителя на "Аймек Инженеринг" ЕООД - Ваид Сюлейманов. По отношение автентичността на подписите, положени за доставчика, съдът не е изложил съображения. Автентичността на тези подписи не е доказана чрез допустимите по чл. 194, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствени средства - сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез заключение на вещо лице. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на свидетелските показания за установяване истинността на оспорените документи. Събирането на гласни доказателства е допустимо по силата на чл. 194, ал. 1 от ГПК. В случая в изпълнение на доказателствената си тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК жалбоподателят е поискал и са му допуснати четирима свидетели при режим на довеждане, но видно от протокола от с. з. на 25.02.2014 г. той се е отказал от показанията на двама от свидетелите. Показанията на другите двама свидетели - св. Димитрова и св. Хасанов касаят установяване автентичността на документи, свързани с доставките от "МИК 5" ЕООД и изграждането на Гранд Мол Варна, не и тези съставени за изпълнението на СМР на обект ТЕЦ Марица Изток 1. Съдът е указал изрично последиците от неизпълнението на доказателствената тежест по чл. 193 ГПК, но напрактика не ги е приложил при решаването на тази част от спора.

След като не е установена автентичност на протоколите и актовете обр. 19, съставени между страните по преките доставки, неправилно съдът е кредитирал заключението на съдебно - техническата експертиза /СТЕ/, което е изготвено въз основа на посочените документи. Освен това вещото лице по СТЕ е дало отговор на въпроси, които касаят изпълнението на СМР, отчетени като извършени от ревизираното дружество на обекти ТЕЦ Марица Изток 1 и Гранд Мол Варна и е изследвало дали актуваните и описани по вид и количество СМР в актовете за изпълнение между "Валдо - Транс" ЕООД и "Аймек Инженеринг" ЕООД дублират видовете и количествата СМР, актувани и описани в актовете с другия подизпълнител - "НИ МА Консултинг" ЕООД, предвид възраженията на приходната администрация, че договорите за възлагане на работата са с идентичен предмет. СТЕ не е имала за задача и не е изследвала изпълнението на конкретните видове СМР от страна на преките доставчици. В противоречие с така даденото заключение съдът е приел, че всички видове и обем СМР по приложените актове обр. 19 са изпълнени на място. Видно от обясненията на вещото лице в с. з. на 29.10.2013 г. не са изследвани документи между ревизираното лице и неговите подизпълнители, а е установено това, което е изпълнено на място и актувано между "Аймек Инженеринг" ЕООД и неговите възложители. В тази връзка е посочено и наличието на протоколи за контрол на вентилационни инсталации, които са проверени при изготвянето на експертизата. Протоколите за контрол, подробно описани в т. 10 до т. 23 в съдебния протокол от с. з. на 29.10.2013 г., са представени като писмени доказателства по делото, но от съдържанието на тези протоколи, съставени през 2010 г. не се установяват обстоятелства, свързани с изпълнението на процесните услуги през 2007 г. и 2008 г. от "Валдо - Транс" ЕООД и "НИ МА Инженеринг" ЕООД, като част от изграждането на обекта.

От изложеното следва, че по делото не е доказано извършването на услугите, предмет на спорните доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Последното е юридическият факт, който съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС поражда настъпването на данъчно събитие по доставките на услуги и изискуемостта на данъка, респективно възникването на правото на данъчен кредит - чл. 68, ал. 2 ЗДДС. След като този факт не е установен по делото, неправилно съдът е приел, че за "Аймек Инженеринг" ЕООД са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по тези фактури.

За пълнота следва да се посочи, че съдът е изложил мотиви по останалите доводи на страните във връзка с реалното изпълнение на процесните доставки - относно кадровата обезпеченост на доставчиците, относно липсата на доказателства за формиране себестойността на фактурираните услуги и значението на това обстоятелство за възникването и признаването на правото на данъчен кредит, относно разплащането по фактурите, относно последващата дерегистрация на преките доставчици по ЗДДС. Фактическите и правните му изводи по тези спорни въпроси следва да бъдат споделени, тъй като се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон, но не променят изложеното по - горе относно липсата на годни доказателства за осъществяването на релевантния за спора факт - изпълнението на услугите по смисъла на чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 9 от ЗДДС. Този факт не се установява и от приложените по делото многобройни писмени доказателства, които касаят изпълнение на услуги от страна на ревизираното лице към неговите възложители. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" град Велико Търново.

По тези съображения настоящият състав намира, че решението в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Валдо - Транс ЕООД" и от "НИ МА Консултинг" ЕООД е неправилно и следва да се отмени.

Неправилните изводи на съда относно извършването на процесните услуги, имат за последица нарушение на материалния закон и при отмяната на ревизионния акт в частта по ЗКПО - относно извършеното увеличение на финансовия резултат с разходите, отчетени от "Аймек Инженеринг" ЕООД по фактурите, издадени "Валдо - Транс" ЕООД и от "НИ МА Консултинг" ЕООД и установените в тази връзка допълнителни задължения за корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. Неправилно в тази връзка съдът е приел, че разходите са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и че при издаването на ревизионния акт е нарушена разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО.

Решението и в тази част следва да отмени. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество като се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в тази част.

Касационната жалба на "Аймек Инженеринг" ЕООД е неоснователна, по следните съображения:

За да потвърди ревизионния акт в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2009 г. по фактурите, издадени от "МИК 5" ЕООД, съдът е приел, че въпреки ангажираните по делото доказателства, дружеството не е успяло да докаже реалното осъществяване на доставките на стоки - строителни материали, поради което не са налице предвидените в чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС предпоставки за признаване правото на данъчен кредит.

Този извод е мотивиран със следното: фактурите, представени от прекия доставчик при извършената му насрещна проверка, са в гриф "оригинал" т. е. това е екземплярът, който следва да се намира при получателя; представените приемо-предавателни протоколи не съдържат информация за получателя на стоките; доставчикът не разполага с оригиналите на тези документи и не представя в съдебното производство своя екземпляр от протоколите, а оригиналите на тези документи се представят от жалбоподателя; истинността на приемо - предавателните протоколи е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, като чрез ангажираните свидетелски показания на св. Савина Димитрова - главен счетоводител на дружеството е установено единствено, че тези документи са подписани от нея за приел стоката. Въпреки дадените от съда указания, дружеството не е ангажирало доказателства за установяване автентичността на подписа, положен за предал стоката, както и такива за достоверността на датата и съдържанието им.

Допълнителен аргумент за законосъобраност на отказа на правото на данъчен кредит по тези доставки, съдът е почерпил от обстоятелството, че прекият доставчик не е разполагал с цялото фактурирано количество стоки Като пример е посочена доставката на рапиди 35 Б 1000 бр/кутия - фактурирани са 3100 кутии, а доставчикът е разполагал с 1873 кутии, по фактура, издадена от "Иванекс" ЕООД. Наред с това съдът е установил, че според счетоводния регистър на сметка 304, водена от доставчика, придобитите от предходен доставчик стоки са изписани в края на м. 06.2009 г., докато процесните доставки на стоки се отнасят за м. 07 и м. 08.2009 г.

Съдът не е кредитирал като годни доказателства за осъществяване на доставките и представените при ревизията товарителници, за които документи е посочил, че не съдържат подпис на изпращач и превозвач. По отношение на събраните свидетелски показания на св. Димитрова и св. Хасанов съдът е посочил, че не установяват конкретни факти и обстоятелства във връзка с изпълнението на процесните доставки. От съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства, съдът е обосновал извод, че не се доказва индивидуализирането на строителните материали, което е от значение за момента на прехвърляне на правото на собственост.

Съдът е обсъдил и заключението на съдебно - икономическата експертиза и на съдебно - техническата експертиза и е приел, че въз основа на тях не се установяват нови факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на спорните доставки от "МИК 5" ЕООД.

При тези фактически установявания, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази част, както и в частта на извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и установения на това основание корпоративен данък.

Решението в тази част е правилно постановено.

Правилно съдът е приел, че при доставките на стоки основният факт, пораждащ правото на данъчен кредит е осъществяването на доставките по смисъла чл. 6 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. От посочената правна уредба следва, че при спор за реалност на доставките на стоки, какъвто е и процесният случай, съдът дължи проверка преди всичко на фактите по предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. Тази проверка съгласно решението на СЕС по дело С-285/11 се извършва чрез допустимите от националния закон процесуални средства.

В конкретния случай съдът е съобразил, че оспорването на представените по делото приемо - предавателни протоколи по реда на чл. 193 ГПК не е доказано от страна на Аймек Инженеринг ЕООД, който носи доказателствената тежест съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК и по-конкретно, че не е доказана автентичността на подписа, положен за предал стоката. Поради това правилно е приел, че не е доказано предаването и получаването на процесните строителни материали и за ревизираното лице не е налице право на данъчен кредит по спорните фактури съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Съдът е обсъдил и останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства във връзка със експертните заключения по СИЕ и СТЕ и изводите му, че от съвкупната преценка на тези доказателства не се установяват конкретни факти и обстоятелства по доставката на стоките, следва да бъдат споделени.

Възраженията в касационната жалба, че изводите на съда за липса на реални доставки се градят на факта на непредставяне на оригинали на приемо - предавателните протоколи от страна на доставчика, са неоснователни. Принципно вярно е становището на този касационен жалбоподател, че тези документи са представени в оригинал от страната по делото, каквото е изискването по чл. 183 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и не са налице основания за изключването им от доказателствата. В случая непредставянето на оригиналите от доставчика е коментирано в мотивите на решението, но не това е основният аргумент на съда за липса на реални доставки. Съдът е изградил изводите си за недоказано предаване и получаване на процесните строителни материали, след като е обсъдил всички доказателства по делото, а не само върху фактическите установявания, че доставчикът не разполага с оригинален екземпляр от приемо - предавателните протоколи.

Неоснователни са възраженията относно преценката на заключението на СТЕ. Правилно съдът е приел, че заключението на експерта не променя изводите за липса на реално осъществени доставки. Заключението по т. 2 от задачите, че доставените от "МИК 5" ЕООД материали са вложени от ревизираното дружество при изпълнение на СМР, отчетени като завършени от него на обект Гранд Мол Варна и приети "Афкон Електромеканикъл Уъркс" ЕООД не е подкрепено от годни писмени доказателства за предаването и получаването на стоките между страните по преките доставки. Събраните в съдебното производство свидетелски показания на св. Димитрова и св. Хасанов също не установяват конкретни данни за осъществяването на доставките. Поради това неоснователно в касационната жалба на дружеството се твърди, че правото на разпореждане върху процесните стоки е прехвърлено от "МИК 5" ЕООД на "Аймек Инженеринг" ЕООД по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО.

По тези съображения, настоящият състав преценява, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице относно отказът на правото на данъчен кредит е постановено при изяснен от фактическа страна спор и в съответствие с материалния закон.

Предвид липсата на доказателства за реално осъществени доставки на строителни материали, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. с разходите, отчетени по фактурите от "МИК 5" ЕООД. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Документалната обоснованост на разходите се установява съгласно чл. 10 от ЗКПО - чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая правилно съдът е приел, че процесните фактури не отговарят на условията по чл. 10, ал. 1 ЗКПО, тъй като не отразяват действително осъществени доставки на стоки.

Решението и в тази част е правилно и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

С оглед основателността на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на "Аймек Инженеринг" ЕООД разноски за сумата над 37.72 лева.

Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на приходната администрация разноски в размер на 10481.50 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК въ връзкас чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно материалния интерес, за който се отменя първоинстанционното решение и се отхвърля жалбата.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,