Решение № 8265 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Пъшев чрез процесуален представител срещу решение 161 от 23.03.2021 г., постановено по административно дело 925/2020 г. от Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121к-9719/08.10.2020 г. на Министъра на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Изложени са доводи за неправилност на изводите съда относно вида и характера на деянието, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, което според него неправилно е прието за нарушение на служебната дисциплина. Претендира заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител и в представено от последния писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Плевен е била заповед 8121к-9719/08.10.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на Пъшев е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във в. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е прекратено служебното му правоотношение на служител в МВР. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Противно на твърденията в касационната жалба, правилно в обжалваното решение прието, че посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина са осъществени, като Пъшев в качеството му на началник на РУ [населено място]. многократно е поръчвал и получавал продукти от обекти на фирма Г. Венциславов 2005 ЕООД, [населено място], които не е заплащал, макар да бил издаван фискален бон, на чиято обратна страна служител на фирмата записвал името на Пъшев и оставял на касиер счетоводител на фирмата със съобщение, че сумата по него не е платена от получателя на стоката. В края на деня, при наличие на такива бонове касиер - счетоводителя уведомявал Г. собственик на посочената фирма за това, при което той заплащал дължимите суми. Едва в хода на дисциплинарното производство след приключване на дисциплинарното разследване, Пъшев заплатил определена сума, за погасяване на задълженията му. Правилно първоинстанционният съд след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства не е кредитирал показанията на Г., дадени в хода на съдебното производство, като изолирани и противоречащи на останалите доказателства. Твърденията в касационната жалба, че в случая се касае до гражданско правни отношения между Пъшев и Г. не обосноват извод за поведение, съвместимо с морала и етичните правила, предвид установеното поведение на Пъшев, който не оспорва конкретните факти, установени от доказателствата. Обоснован и правилен е изводът му, че при проведеното дисциплинарно производство са спазени предвидените административнопроизводствени правила, като е проследил представената дисциплинарна преписка и е констатирал, спазване на предвидената в ЗМВР процедура по налагане на дисциплинарното наказание. При безспорно установените факти, посочени накратко по-горе обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че касаторът е извършил описаните в заповедта нарушения на Етичния кодекс на държавните служител в МВР, които по своя характер са несъвместими с тези правила и уронват престижа на службата, при което наложеното наказание е правилно определено. Правилна е направената преценка, че поведението на лицето е в нарушение на правилата по т. 19, т. 42 и т. 45 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и че същото съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, а с оглед длъжността, която е заемал - началник на Районно управление на МВР [населено място] и обстоятелството, че то е станало достояние и на лица извън системата на МВР, което е с негативни последици за доверието към МВР и престижа на институцията, правилно същото е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съгласно законовата разпоредба, това е безусловно основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение