Решение № 1668 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 786/2018 г.

Решение № 1668 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 786/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Белоусова против решение № 1744 от 26.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1764/2017 г. от Административния съд-Бургас, в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на имуществените вреди за разликата над 300 лев до претендирания размер от 600 лева, както и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В касационната жалба се твърди, че в обжалваното решение е допусната и очевидна фактическа грешка относно пълния претендиран размер на имуществените вреди, който не е 900 лева, както е посочено в съдебното решение, а е 600 лева. Сочените касационни основания в касационната жалба са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се изменение на постановеното от административния съд решение, чрез присъждане на пълния размер на обезщетението за претендираните материални вреди и присъждане на обезщетението за неимуществените вреди. Иска се присъждане и на разноските за касационното производство. Ответникът – Община Бургас не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор пред административния съд и в срока за касационното обжалване на първоинстанционното решение. По съществото на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с два иска с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ, както следва – иск за присъждане на обезщетение в размер на 600 лева, ведно със законната лихва върху нея за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление (НП) № НП-4674/15.06.2016 г., издадено от заместник кмета на Община Бургас, както и иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 300 лева от същото наказателно постановление. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че със соченото в исковата молба НП, на ищцата е наложена глоба в размер на 50 лева във връзка с установено нарушаване на разпоредби от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Бургас. Наказателното постановление е отменено с влязло в сила на 29.10.2016 г. съдебно решение. Установено е, че във връзка с обжалването на НП, ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, в полза на адв. В. Стефанова, която от своя страна е осъществила процесуалното представителство на ищцата по делото. Въз основа на установеното, съдът е приел, че по отношение на иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди са налице и трите кумулативни предпоставки за уважаването му. По отношение на причинната връзка между незаконосъобразното НП и вредата, съдът се е позовал на приетото с тълкувателно решение № 1/17 г., постановено от ВАС по т. д. № 2/16 година. Съдът обаче е преценил, че искът следва а се уважи частично, за сумата от 300 лева, която е приел за съответна на размер на причинената вреда като за разликата до пълният предявен размер е преценил иска като неоснователен. Съдът е преценил като неоснователен и иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, приемайки, че ищецът не е доказал причинените му вреди. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка, тъй като е установил, че и тя има аналогично дело, на делото на ищцата, по което последната й е свидетелка. При тези обстоятелства, съдът е приел, че свидетелката има лична заинтересованост от изхода на делото. По твърдението за очевидна фактическа грешка, допусната от административния съд. Настоящият съдебен състав счита, че такава е налице в диспозитива на решението, в частта, в която съдът посочва пълния размер на предявения иск за обезщетяване на имуществените вреди. В обстоятелствената част на решението си, съдът правилно е посочил, че размерът на този иск е 600 лева, но в диспозитива е отхвърли този иск за разликата над 300 до 900 лева. Налице е очевидна фактическа грешка, която обаче може да отстрани единствено съдът, който я е допуснал, т. е Административният съд – Бургас. Това може да стане и след постановяване на решението от настоящата съдебна инстанция. Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 600 лева. Когато уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение съществено надвишава обичайния размер на дължимото възнаграждение за предоставената адвокатска услуга, то платеното в повече не може да се приеме, че е в причинна връзка с незаконосъобразното НП. Платеното в повече е по-скоро резултат от поведението на пострадалия. В конкретния случай с наказателното постановление е наложена глоба в размер на 50 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в този случай съгласно чл. 8, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лева, като в посочената разпоредба тази сума е посочена при интерес до 1000 лева. Предвид съвкупната преценка на следните обстоятелства - материалният интерес в конкретния случай е много под 1000 лева, както и че делото по обжалването на НП е приключило в едно единствено съдебно заседание, то размерът от 300 лева може да се определи като разумният размер на адвокатското възнаграждение за предоставената адвокатска услуга в конкретния случай. Именно този е размерът на вредата, който е в причинно-следствена връзка с незаконосъобразното наказателно постановление. За разликата над този размер до пълния платен-600 лева, вредата в патримониума на ищеца е настъпила в резултат именно на неговото поведение при договарянето на възнаграждението по договора за предоставената адвокатска услуга. Решението в тази част ката правилно следва да се остави в сила. Правилно е и решението на административния съд, в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Основателно съдът не е кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка, тъй като сочените от нея обстоятелства, а именно, че и на нея й е съставено НП, което е отменено и тя е завела дело за обезщетяване на вреди, я определят като заинтересована от изхода на спора. При това положение, искът се явява недоказан, поради което и неоснователен. Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че е налице хипотезата на чл. 221, ал. 2 АПК и решението в обжалваната му част следва да се остави в сила. По тези съображения и на посоченото правно основание, Съдът