Решение № 6068 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2176/2014. г.

Решение № 6068 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2176/2014. г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитрина Георгиева Авджиева, чрез проц. й представител адв. Петка Петрова, против Решение № 6154/11.10.2013 г., постановено по адм. д. № 4486/2010 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитрина Авджиева против заповед № РД-09-50-1042 от 25.07.2008 г. на главния архитект на Столична община в часта й, с която е одобрено изменение на ПР на в. з. "Манастира-Бистрица", кв. 8М-В, изменение на улица от о. т. 271-о до о. т. 271-н и ПР на в. з. "Манастира - Бистрица", кв. 8М-В и откриване на улица от о. т. 271-н - о. т. 371-а до о. т. 371-г. Съдът е прекратил производството по образуваната жалба като това определение е било отменено от ВАС и делото - върнато за продължаване на производствените действия и постановяване на съдебен акт в частта на искането за нищожност на процесната заповед. С обжалваното пред настоящия състав решение АССГ е отхвърлил жалбата касателно нищожността на атакувания административен акт, като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В резултат на извършената служебна проверка на обжалваното решение и в частност на атакувания акт настоящият съд намира, че не са налице основанията за твърдяната нищожност. Съгласно доктрината и константната съдебна практика нищожният административен акт не поражда целените от автора му правни последици. Нищожният акт не може да бъде годна правна основа на друг акт. Тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици, няма нужда да се отменя; може само да се обяви, прогласи, констатира нищожността и това има декларативно, а не конститутивно действие, в смисъл на отменително действие. За да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от важен, силен, тежък или съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган или акт, издаден при материална незаконосъобразност, до степен да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, а съществено засяга права на своите адресати. Обхватът на разработката сочи за приложимост на нормата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, тъй като оспорената заповед касае имоти само от един квартал в хипотезата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и компетентен е кмета на Общината, поради което административния акт не страда от порока материална некомпетентност. Обосновани са изводите на съда за надлежна делегация на правомощията при издаване на заповедта (заповед от 29.05.2008 г.), както и наличие на основанията визирана в чл. 128, ал. 3 от ЗУТ във връзка със съобщаването на заинтересуваните лица. Твърденията, че е приложим чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, което според жалбоподателката променя компетентността по издаване на обжалваната заповед, в такава на Общинския съвет, от което следва обявяване на нейната нищожност, са недоказани. Безспорно установено по делото е, че обхватът на плана е само един квартал - кв. 8М-В. Изложени са обосновани изводи за наличието на правните и фактически основания на оспорената заповед, спазване на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК, като в мотивите подробно е обсъдена фактическата установеност включително и приетата по делото СТЕ, с което правилно е потвърдена обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган при липса на съществени пороци водещи до нейната нищожност. Направено е своевременно искане за присъждане на разноски за един адвокат от Елза Борисова Дюлгерова, чрез адв. Сечанска, но доказателства в тази връзка не са представени, поради което настоящата инстанция не присъжда такива. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав