Решение № 11491 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Електроенергиен системен оператор ЕАД - гр.София против Решение 134 от 05.01.2024 г., постановено по адм. дело 9232/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение Ж-768/23.08.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ,вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Електроенергиен системен оператор ЕАД - гр.София, не изпраща представител. Ответникът, Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Петрова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, се представлява от адв. Тодорова, която намира касационната жалба за неоснователна и моли съдебният акт да бъде оставен в сила като правилен по съображения, развити устно в хода по същество. Претендира разноски. Ответникът, Солана КМ ЕООД гр. Търговище, редовно призован, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съ- дебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: АССГ е сезиран с жалба на Електроенергиен системен оператор ЕАД срещу Решение Ж-768/23.08.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/. Административният акт на КЕВР е постановен в образувано по жалба на Солана КМ ЕООД гр. Търговище срещу Електроенергиен системен оператор ЕАД /ЕСО ЕАД/ и "Електроразпределение Север" АД /ЕРП Север АД/ във връзка с поисканата му цена от 7848 лв. за услуга проучване на условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с инсталирана мощност 0,2 MW, предвидена за изграждане [населено място], ПИ 53223.30.268, от Солана КМ ЕООД административно производство. С обжалваното решение КЕВР на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал.2 от Наредба 3 Комисията разпоредила следното : 1. В тридневен срок от получаване на решението ЕСО ЕАД да възстанови сумите, заплатени от ЕРП Север АД, за съгласуване на условията за присъединяване на ФЕЦ с мощност 0,2 MW, предвидена за изграждане [населено място], ПИ 53223.30.268, от Солана КМ ЕООД, заявено с искане за съгласуване с вх. ЦУ-ЕСО-7972/08.08.2022 г., съответно изх. на ЕРП Север 21001/04.04.2022г.; 2. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 ЕСО ЕАД да предостави на КЕВР доказателство за изпълнението им; 3. В тридневен срок от получаване на сумите по т. 1 от ЕСО ЕАД ЕРП Север АД да възстанови на Солана КМ ЕООД заплатените суми за съгласуване; 4. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 3 ЕРП Север АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното съдебно решение жалбата на ЕСО ЕАД срещу решение Ж-768/23.08.2023 г. на КЕВР е отхвърлена и жалбоподателят е осъден да заплати на КЕВР и ЕРП Север АД сторените от тях по делото разноски за юрисконсултско и адвокатско възнаграждения. За да стигне до този резултат, АССГ, след анализ на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е стигнал до извод за неоснователност на жалбата на електропреносното дружество, съответно за законосъобразност на решението на КЕВР. Според съда административният акт е издаден от законово оправомощен административен орган в рамките на материалната му компетентност по чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ, отговаря на изискванията за форма и задължителни реквизити, постановен е в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Базирайки се на разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи / отменена понастоящем, но действала към датата на постановяване на оспореното решение/, АССГ е приел за правилен решаващия извод на КЕВР за това , че предвиденото съгласуване между операторите на разпределителните мрежи и оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно напрежение не представлява проучване на условията за присъединяване на обекта към преносната мрежа и не съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на ЕСО ЕАД по позицията "2.1 Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 МВ включително" на стойност 7748 лв. Съдът е намерил за неприложима разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ, която е свързана с присъединяване обекти на оператор на електроразпределителна мрежа към електропреносната мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия, тъй като този вид присъединяване се осъществява при сключен договор между оператора на електропреносната мрежа и оператора на електроразпределителна мрежа по цени за присъединяване, утвърдени от комисията съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3, а в случая се касае за съгласуване за присъединяване на обект на производителя Солана КМ ЕООД към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД средно напрежение по см. на чл.53, ал.2 от Наредба 6/24.02.2014г./отм./, в който случай не се дължи сумата от 7 748 лв. По горните съображения АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Електроенергиен системен оператор ЕАД срещу решението на КЕВР. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон, доколкото неправилно съдът бил приел, че решението на КЕВР е издадено при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗЕ и Наредба 6 от 24.02.2014г. Предвиденото съгласуване на условията за присъединяване в чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 6 от 24.02.2014г. не съставлява присъединяване на обект на оператор на електроразпределителна мрежа към електропреносната мрежа по смисъла на чл.116а от Закона за енергетиката и за него не се дължи определената такса в размер на 7 748 лв. Както правилно е прието от съда, касае се за отделни етапи от процедурата. В случая се извършва съгласуване на искането за присъединяване на обекта към разпределителната мрежа средно напрежение по см. на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 6, което съгласуване не е обусловено от заплащане на определената от ЕСО ЕАД такса в размер на 7848 лв. Изцяло неотносима е и нормата на чл. 102 от Наредбата, която касае присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа. В посочената разпоредба изчерпателно са изброени обектите за електроразпределителната мрежа, за чието присъединяване се отправя искане за проучване като предвидената за изграждане ФЕЦ очевидно не попада в приложното ѝ поле, поради което разпоредбата на чл.102 от Наредба 6 от 24.02.2014г./отм./не е приложима при отправено искане за съгласуване по чл. 53, ал. 2 от същата наредба. Правилен е решаващият извод на АССГ за постановяване решението на КЕВР в съответствие с действащите материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт при упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Предвид изхода на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати съдебни разноски за касационната инстанция на КЕВР в размер на 100 /сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение и на Електроразпределение Север" АД в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение