Решение № 16334 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2013 г.

Решение № 16334 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 335 от 12.02.2013 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. № 3562 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 131201442/04.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1174/05.09.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Пловдив (понастоящем Дирекция "ОДОП"), в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 81 985 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Василка Антонова Кацарова, действаща като ЕТ "Василка Кацарова 72". Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба -Василка Антонова Кацарова, действаща като ЕТ "Василка Кацарова 72", не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА № 131201442/04.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1174/05.09.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Пловдив (понастоящем Дирекция "ОДОП"), в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 81 985 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че процесният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон. Съдът е описал фактическата обстановка, приета за установена от органите по приходите въз основа на събраните писмени доказателства, констатирал е, че в хода на съдебното производство не са ангажирани допълнителни доказателства, като е формирал окончателен извод за незаконосъобразност на извода на органите по приходите, че процесната фактура № 538/20.05.2009 г. е издадена без основание, тъй като са налице основанията на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Изводите на съда, мотивирали постановеното решение, могат да бъдат обобщени по следния начин: Уговорката по нот. акт № 147, том II, рег. № 3450, н. д. № 262 от 20.05.2009 г. на нотариус В. Гагова при цена от 400 000 лв. отразява действителната воля на страните, която се установява и от фактура № 538/20.05.09 г., издадена от "Прима 1" ЕООД, а разкриването на формирана воля, различна от отразената в атакуваната сделка, не е доказано; доказателства, че действителната воля на страните е различна от външно изразената по сделката, следва да се ангажират по друг процесуален ред, пред други родово определени съдилища, с иск за прогласяване на нищожността на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Също така, в отделно ревизионно производство, подлежали на изследване действията на "Прима 1" ЕООД по осчетоводяване на икономическата му дейност. Изложени са и мотиви за невъзможност да бъде направен категоричен и обоснован извод относно положителния или отрицателния факт на експлоатиране на търговския обект от страна на ЕТ, още повече, че последният не е и собственик към настоящия момент. По- нататък в мотивите си съдът е приел, че органите по приходите са обосновали "симулативността" на сделката с "неустановения" произход на паричните средства за заплащане на цената на недвижимия имот, но незаплащането на цена по сделка може да бъде основание за развалянето й, а за данъчни цели това обстоятелство може да се третира като такова по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, евентуално за провеждане на ревизионно производство на ЕТ по реда на чл. 122 ДОПК. В този контекст административният съд е релевирал още и съображенията си, че значителната разлика в покупната цена на недвижимия имот, платена от ЕТ и продажната цена, заплатена от "Прима 1" ЕООД, за продажбата на същия недвижим имот, след непродължителен времеви период (от месец май 2009 г. до месец ноември 2010 г.), при липса на каквато и да е икономическа обосновка, би могло да обоснове принципно предположение за отклонение от данъчно облагане, но последващата продажба на недвижимия имот не е предмет на настоящото дело, поради което и този факт подлежи на евентуално установяване в различно от процесното ревизионно производство, обхващащо данъчния период на извършване на последващата продажба. Решението е неправилно. По делото не е налице спор по фактите и те са следните: Василка Антонова Кацарова, действаща като ЕТ "Василка Кацарова - 72", е закупила от "Прима 1" ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е Янко Михайлов Фолев, търговски обект с площ от 218 кв. м. в гр. пазарджик, комплекс "Зора", съгласно фактура № 538/20.05.2009 г. с данъчна основа 409 925 лв. и начислен ДДС в размер на 81 985 лв. По повод извършената продажба е съставен горепосочения нот. акт. В акта е посочено, че разплащането по фактурата е извършено в брой за сумата от 373 538.38 лв. на 20.05.09 г. и по банков път за сумата от 9 500 лв. на същата дата. Според ревизираното лице, сумата, с която е заплатена цената на имота, е изцяло от заеми от физически лица, както следва: 90 000 лв. безлихвен заем от Михаил Лепаров; 130 000 лв. безлихвен заем от Керана Попчева; 150 000 лв. безлихвен заем от Реджеп Ходжев; 68 000 лв. внесени в касата на фирмата от василка Кацарова; 45 000 лв., предоставени по дарителско свидетелство от 28.02.09 г. от майката на Василка Кацарова- Надежда Бърдукова. В хода на ревизията е установено, че горецитираните заемодатели не са декларирали предоставените парични заеми съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, а В. Кацарова, от своя страна, не е декларирала тяхното получаване, при насрещните проверки на лицата не са представени годни доказателства за реалното притежаване на средствата, поради което е прието за неустановено по категоричен начин получаването на заемните средства, с които да закупен имота. Установено е още от органите по приходите, че към дати 10.08.09 г. и 29.03.11 г. търговският обект продължава да се стопанисва от "Прима 1" ЕООД, независимо от извършеното прехвърляне на собствеността. От фактическа страна е безспорно установено също, че ЕТ Василка Кацарова е продала магазина на лицето Зоя Атанасова Фолева съгласно фактура № 1/03.11.2011 г. на стойност 37 500 лв. и ДДС - 7 500 лв. Това лице е свързано лице (майка) на собственика на "Прима 1" ЕООД- Янко Фолев- продавач на имота. Въз основа на така изложените факти и обстоятелства, необосновано административният съд е формирал извод за материална незаконосъобразност на РА. Правилно органите по приходите са достигнали до извода, че доставката по фактура № 538/20.05.09 г. е привидна (симулативна) и по отношение на нея следва да намери приложение чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като: няма доказателства за осъществено плащане по доставката; обектът не е преминал фактически за стопанисване от ревизираното лице, като е установено, че в него се съхраняват стоки на "Прима 1" ЕООД; магазинът е продаден на Зоя Фолева- майка на собственика на "Прима 1" ЕООД; начисленият данък от "Прима 1" ЕООД при извършената продажба на магазина не е внесен, а е балансиран с фактури, по които липсва доставка; начисленият данък от ЕТ при продажбата на магазина също не е венсен, а отново е балансиран с покупки. Действително, в настоящия случай е налице надлежно оформяне на материализираната в нот. акт покупко- продажба на недвижимия имот. Последното, обаче, не налага безусловно извода, че е налице действителна сделка, която поражда валидни гражданскоправни последици. В чл. 26 ЗЗД са визирани основанията, при които една сделка се смята за недействителна, като едно от основанията за нищожност на сключения договор е неговата привидност. Привидна (симулативна) сделка е тази, която се извършва, за да се създаде погрешна представа у трети лица, че е извършена такава сделка, но всъщност страните, които я извършват, не искат тя да породи правни последици. В някои случаи с привидна сделка страните прикриват сключването на друга сделка (прикрита), чийто последици желаят да настъпят (относителна симулация), а в други случаи, като процесния, е налице абсолютна симулация (зад привидната сделка няма друга прикрита сделка). Противно на първостепенния съд, настоящият състав намира за правилна принципната позиция на органите по приходите, че ревизиращият орган може да се позове на привидността предвид правилото, че всеки може да се позове на нищожността на един договор, но следва да докаже привидността. В случая, при доказването на твърдяната привидност, органите по приходите са изследвали всички релевантни обстоятелства, сред които липсата на доказателства за реално извършено заплащане на определената продажна цена и в тази връзка- липсата на доказателства досежно факта, че ревизираното лице действително е разполагало със сумата, посочена в нот. акт, а така също и несъмнената липса на реално предаване на вещта. От значение е и обстоятелството, отново установено по категоричен начин от органите по приходите в хода на ревизията, че с последваща сделка в един непродължителен период от време имотът отново е прехвърлен на майката на представляващия "Прима 1" ЕООД- дружеството- продавач. В реда на изложените мотиви, настоящият състав намира за основателни твърденията в касационната жалба, че всички доказателства по делото сочат на факта, че недвижимият имот (магазин) е останал изцяло в патримониума на продавача, като той е продължил да се разпорежда с него и да го използва за търговската си дейност. Неправилно административният съд приема, че доказателства за това, че действителната воля на страните е различна от външно изразената по сделката, следва да се ангажират по друг процесуален ред, пред други родово определени съдилища, с иск за прогласяване на нищожността на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Всъщност, по- голямата част от решаващите мотиви на съда са посветени на необходимостта иначе относими за спора факти да бъдат установени в други, различни по вид съдебни и ревизионни производства. Този подход е несъответен на фактите по делото и на параметрите на спора и е довел до необосновани изводи, съответно до неправилно приложение на материалния закон. Това е така, тъй като в случая няма пречка приходната администрация да се позове на абсолютната симулативност на договора за продажба, в качеството й на трето лице, чийто права и интереси биха могли да бъдат засегнати от подобен договор. Вярно е, че официалните свидетелстващи документи, какъвто е и процесният нот. акт за покупко- продажба, се ползват с материална доказателствена сила, която може да бъде опровергана само след изрично оспорване на тяхната вярност по реда на чл. 193 от ГПК и проведено успешно доказване на неистиността им от страната, върху която, съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК, лежи тежестта на доказване. Нотариалният акт, обаче, притежава спецификите на официален свидетелстващ документ само в частта, в която е обективирано удостоверителното изявление на нотариуса, че страните по договора са се явили пред него и са изразили волята си за сключване на съответната сделка. Същевременно, по отношение на тази сделка и нейните конкретни параметри, нотариалният акт е и официален диспозитивен документ, който в тази си диспозитивна част не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Официалният диспозитивен документ може да бъде само автентичен или неавтентичен, но не и верен или неверен по отношение на своето съдържание, поради което същото може да бъде оспорено с възражение, без да е необходимо оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК и откриването на нарочно производство за това. Изложеното е основание да се обобщи, че в случаите, при които в нотариалния акт е обективирано удостоверителното изявление на нотариуса, че страните са заявили пред него, че уговорената между тях цена възлиза на определена сума и тя е заплатена изцяло и в брой преди сключването на договора, нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила само по отношение на факта, че такива изявления са направени, но не и спрямо верността на заявените от страните обстоятелства, вкл. и относно размера на посочената цена и факта на плащането й. Достатъчно е те да бъдат оспорени от ораните по приходите с възражение и същите да установят, че цената не е заплатена и имотът не е предаден, за да бъде опровергана доказателствената сила на нот. акт в горепосочената му част. В този смисъл са и постановените Решение № 2562/21.02.2013 г. по адм. д. № 10088/2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение и Решение № 4878/08.04.2013 г. по адм. д. № 9510/12 г. на ВАС, Осмо отделение. С оглед изложеното се налага извода, че данъкът по спорната доставка се явява начислен неправомерно. по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради което и правилно на цитираното правно основание във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от същия закон, органите по приходите са отказали на ЕТ "Василка Кацарова- 72" правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 81 985 лв. по фактура № 538/20.05.2009 г., издадена от "Прима 1" ЕООД. Като е приел друго и е отменил РА, Административен съд - Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "Василка Кацарова-72" срещу процесния РА. С оглед изхода на спора на дирекция "ОДОП"- Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 089.70 лв. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд