Решение № 10491 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител юрк. Василева, срещу решение 632 от 27.07.2023 г., постановено по административно дело 202/2023 г. от Административен съд /АС/ - Хасково, в частта, в която е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. 02-260-6500/589 от 12.01.2023 г. /УП с изх. 02-260-6500/589 от 12.01.2023г./, в частта, в която е извършено прихващане от оторизирани суми по схеми/мерки за директни плащания в общ размер 21 661,15 лв., както следва: СЕПП -, 6563,06 лв.; Подмярка 13.1/НР 1 5959,71 лв.; Подмярка 13.2/НР 2 322,41 лв.; СПП 4063,65 лв.; СПК 276,58 лв.; ЗДП 4126,63 лв.; СЕПП 64,80 лв. ; Възстановяване от ФД 284,31 лв. и преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено и да се постанови ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу обжалвания административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба Д. Х. Б., чрез процесуален представител, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е УП с изх. 02-260-6500/589 от 12.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, в която по подадено от Д. Х. Б. заявление за подпомагане с УИН 26/170521/10666 за кампания 2021 г. е извършено намаление на субсидиите по следните мерки и схеми, и в размери както следва: подмярка 13.1/НР1 - 50,85 лв, СЕПП - 146,41 лв, СПП - 68,55 лв, СПК - 233,49 лв, СП/други/ - 557,08 лв, ЗДП - 132,85 лева и СЗ-МЗДП - 18 433,62 лева, и в частта на описаните по - горе прихванати суми в общ размер от 21 661,15 лв. За да постанови обжалваното решение в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че административният орган, издал оспорения акт, не е посочил правни и фактически основания за издаването му, респективно го е издал при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното прихващане на оторизираните суми. Административният съд е посочил, че конкретни фактически и правни основания не могат да се извлекат нито от съдържанието на включените в писмото таблици, които показват единствено схемата или мярката, оторозираната сума, прихванатата и изплатената сума, нито от съдържащите се под тях обяснения. Посочил е, че забележките в доклада от проверката на място също не са били обект на обсъждане в административния акт, а становището на процесуалния представител на издателя като опит за мотивиране в хода на съдебното производство не може да санира липсата на мотиви в уведомителното писмо. С оглед посочените съображения, АС - Хасково е отменил административния акт, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблица 2 и поясненията под нея на УП с изх. 02-260-6500/589 от 12.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е извършено прихващането по съответните схеми и мерки за кампания 2021 г. Поясненията под таблицата, конкретно за колона 4 Прихваната сума визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях приема органът, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи за причината за направеното прихващане по исканата от заявителя Д. Х. Б. сума по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. Обосновани са изводите на съда, че както в писмото, така и по преписката липсват фактически основания за извършеното прихващане. Няма изрично препращане към друг акт, изходящ от заместник изпълнителния директор на ДФЗ или към документ в преписката, изходящ от друг орган с посочване на датата, номера му и издателя на акта. Представеното становище от 16.02.2023 г. на административния орган е изготвено във връзка с постъпилата жалба срещу уведомително писмо и има характер на отговор на жалбата, а не на мотиви. Съгласно тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото становището не е изготвено в процедура по обжалване пред горестоящ административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Липсата на мотиви относно постановения отказ е самостоятелно основание за отмяната на уведомителното писмо в допустимата за разглеждане част, на основание чл. 146, т. 2 АПК. Правилни и съобразени с доказателствата по делото са изводите на решаващия съд относно разпореденото прихващане на оторизираните суми. В оспореното уведомително писмо органът не се позовава на конкретен акт, удостоверяващ правното основание за прихващането. Представеното към административната преписка уведомително писмо от 10.03.2022г. освен, че не е посочено като основание, същото е отменено в оспорените му части с влязло в сила решение на АС-Хасково. В заключение следва да се добави, че в настоящия случай, към момента на издаване на процесния пред АС - Хасково индивидуален административен акт, уведомителното писмо с изх. 02-260-6500/641#12 от 12.05.2023 г., с което е наложена санкцията за бъдещ период, което сочи касатора и представя с касационната жалба не е било издадено към датата на произнасяне на УП, поради което и административният орган не е имал правна възможност да извърши прихващането. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Хасково, настоящият касационен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения, решението на АС Хасково е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в доказан по делото размер 1000 /хиляда/ лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.03.2024 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в размер близък до минималния, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция, настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение